каза:
— Полтрейн се е разприказвал ужасно долу. Мислех си, че трябва да знаеш. Сигурно пак е препил, но нали знаеш какво е отношението му към нашето семейство. Може би няма да е зле с Фокс да те охраняваме тази вечер. Почти е полудял от яд, че го преметна при наддаването. Казва, че ще си уреди сметките с теб. Наприказва още куп глупости.
— Не се безпокой! — отвърна му спокойно Трей. — Знаеш, че не може да си позволи нищо, докато сме тук, у Лили. Станал е толкова смел само защото е пиян. Освен това, доколкото знам, ти се надяваше да видиш Кейт тази вечер. Не разрешавай на Джейк да ти разваля вечерта, Ще се видим утре сутринта.
— Сигурен ли си, че няма нужда да останем?
— Напълно съм сигурен. По дяволите, Блу, чувствам се в безопасност тук, така както бих се чувствал у дома.
Блу огледа любопитно извивките на скритото под одеялото тяло на Емпрес и запита със загадъчен тон:
— Как сте?
— Много добре. Наистина — отвърна Трей с усмивка. — Даже твърде, твърде добре — добави той.
Блу се отдръпна от вратата и каза:
— Тогава ще се видим утре сутринта.
— Само не много рано — подметна Трей и кимна в посока към Емпрес.
— А може би направо следобед — уточни Блу, подсмихвайки се.
— Да, наистина следобед ще е по-добре.
— Кандрукса-тситсетсе — каза Блу на наречието на абсароките, което гласеше: „Не забравяй да си починеш“.
— Аху-чи-а бихавим ко-би-чеки — отвърна му Трей на същия език, което пък значеше: „Достатъчно време ще имам за сън, когато ме прибере земята“.
Трей отметна завивките и прегърна Емпрес, след като Блу тихо притвори вратата.
— Блу ми е като истински брат — призна той. — Следващия път трябва да те запозная с него. Убеден съм, че ще ти допадне.
Емпрес извъртя глава към него и прошепна:
— Всичко е толкова объркващо.
— На никого тук това не му се струва объркващо. А що се отнася до Блу и Фокс, те са почти винаги с мен, така че…
— Разбира се, може би ще се запозная с тях…
— Може би…
— А защо са винаги с теб?
Емпрес бе чувала откъслечни слухове за враждата между Хейзард и останалите фермери. При тази изолация високо в планината и при огромния ангажимент да се грижи за оцеляването на семейството си, Емпрес не бе имала никаква възможност да се интересува или любопитства за проблемите на богатите мъже.
— Те са моите телохранители.
Емпрес го погледна с удивление. При това веждите й леко се повдигнаха. Да, наистина предположенията й се бяха оказали правилни.
— А кой иска да те убие?
— Не е на лична основа — отвърна той с усмивка, — просто представям и защитавам интересите на баща си. Много хора не харесват индианци като моя баща, който е успял да запази земите си от набезите на белите, а освен всичко е и по-интелигентен от много белокожи хора. Счита се, че трябва да сме доволни от живота си в резервата и да просъществуваме от правителствените подаяния под формата на помощи. Това е в случай, че се постигне нещо, въпреки тесногръдите и хладнокръвни разбойници, които са заели постове в Департамента за работа с индианците. Моят баща предпочита да няма нищо общо с тях. Освен това той притежава земи, които привличат алчния поглед на много хора.
При тези думи Трей потръпна и продължи:
— Затова, когато заплахата стане съвсем явна, ме придружават телохранители. Понякога всичко това ми се струва ужасна глупост, но няма как…
— Налагало ли се е някога да те спасяват, или по-скоро да те въздържат и възпират от някои неща?
Самата идея за телохранителите изглеждаше твърде абсурдна за тази пустош, където живееха, или пък в този разкошен дом за удоволствия. За миг в очите на Емпрес пролича огромното й удивление и любопитство.
Трей се вгледа в лицето й, чудейки се дали е пристигнала наскоро в Монтана и затова не може да разбере политическите интриги в този район, както и характерните особености на правосъдието в пограничните области.
— От време на време — отвърна меко Трей, макар че в очите му за момент пролича нещо друго, различно от очарованието и топлината, която обикновено излъчваха. В съзнанието му нахлуха спомени за много житейски уроци, от които бе научил за предателството и алчността, на която хората бяха способни. Не му се искаше разговорът им на тази тема да продължава и от тежките мисли за хората, преследващи неговите сънародници, рязко смени тона си: — Между другото, утре ще се преместим в моя апартамент. Там ще бъдем в уединение. А освен това ще ти трябват и някои дрехи.
— Аз си имам дрехи.
— Ще трябва да ги изгорим — отвърна й Трей закачливо.
Колкото и лъчезарен и шеговит да бе тонът му, той все пак й прозвуча брутално и напомни за положението й.
— Предполагам, че ти си моят господар сега и точно това искаш да ми кажеш с тези думи.
Явно бе засегната и обидена, но намери сили да добави:
— …само за три седмици все пак — след което се извърна настрана и загледа Трей втренчено.
Той се усмихна лениво при очарователния й вид, въпреки лошото й настроение. Небрежно погалвайки тънката й талия, Трей обяви:
— В такъв случай, ще трябва да се възползвам от правата, си над теб. Не си спомням някога да съм бил нечий господар. Как мислиш, дали ще ми трябва бич?
— Не бих ти го препоръчала! — отвърна му спокойно и шеговито Емпрес, а очите й светеха с невероятно красив смарагдовозелен блясък.
— Добре, и аз си мислех, че ще се справя и без него. Благодаря ти, скъпа, че прояви такова разбиране.
Трей се излегна на струпаните на леглото възглавници.
— Може би ще предпочетеш няколко рокли от кадифе и кашмир — започна да изброява на пръсти Трей, — защото през това време тук е твърде студено — той се усмихна приветливо и продължи: — А освен това и няколко копринени нощници… или ако коприната не ти допада, може би по-плътни фланелени нощници?
Емпрес все още го гледаше твърде свирепо, но това не му попречи да продължи:
— А също и кожена шапка за карането на шейната. Обичаш ли да се возиш на шейна?
Трей бавно оглеждаше заоблените нежни форми на тялото й, след което очите им отново се срещнаха. За миг в съзнанието му се роди еротична гледка — Емпрес лежеше гола върху куп кожи, проснати на лакираната в червено шейна.
— Няма нужда да харчиш повече пари заради мен — възпротиви се Емпрес разгорещено, огорчена от това, че изброяването на толкова елегантни скъпи дрехи звучеше обидно, като някакво дразнещо подаяние.
— Иска ми се да те видя облечена като жена. Моля те, скъпа, съгласи се!
Емпрес не му отговори веднага, раздвоена между женската си суета и непреодолимото чувство на решимост и достойнство. Накрая си даде сметка, че не е в състояние да спори и да се противопоставя на Трей Брадок-Блек, поради което кратко и ясно му заяви:
— В края на краищата парите са си твои и ти решаваш какво да правиш с тях.
