вълнение. Емпрес бе толкова изящна и фина. Плахото й отдръпване, а след това и импулсивната й реакция бяха по-еротични и чувствени и от най-скандалните пороци, характерни за опитните любовници. Всичко това го потресе, особено като си спомни за сцената долу, когато тя бе прикрила толкова много под маскировъчните, износени мъжки дрехи и все пак, всеки един мъж от присъстващите в салона бе пожелал да я разсъблече.
Дали в израз на ловка заблуда, хитра преструвка или настойчива молба, но нейното нежно, подканящо, изящно тяло го накара да забрави за всичко и да отложи всякакви размишления.
— Мисля си, Емпрес… — започна той тихо, — че следващия път ще ми показваш какво точно желаеш…
И като се наведе бързо, той я вдигна и я отнесе на леглото. Трей се взря за известно време в красивото й тяло, разположено върху розовата кадифена покривка на леглото. Изкусителна като нимфа, тя на свой ред го погледна право в очите, за да се увери в тлеещия огън на страстта и любовното желание. Емпрес приличаше на златна перла на фона на лъскавото кадифе. Когато тя бавно повдигна ръцете си към него, Трей изгуби напълно самоконтрол, забрави колко опитен, всеотдаен или игрив е бил всеки път, когато бе спал с някоя жена. Пое си дълбоко въздух, леко пристъпи към леглото и се надвеси над нея, разкопчавайки с треперещи от вълнение ръце панталоните си. Обувките му изпомачкаха, покривката на леглото, но той изобщо не забеляза това. Когато златната тока на колана му се притисна в тялото на Емпрес, тя тихо извика, но Трей я целуна вместо извинение, обзет от единствената мисъл да обладае това чувствено, предизвикателно, красиво тяло. Най-после и последното копче на панталона му бе разкопчано и той се почувства освободен. С краката си той разтвори нейните и единственото, което си пожела в този миг, бе тя да се долепи плътно към него. В същия момент той се притисна към нея. Емпрес извика леко. Обзет от непреодолимо желание, той отново опита да я обладае и тогава я чу как изплака.
— Мили Боже! — възкликна той и си пое дълбоко въздух. — Нима си девствена?!
Отдавна не бе имал работа с девственица. Всъщност преди доста години бе спал веднъж с една.
— Това няма значение — бързо изрече тя изпод тялото му, напрегната и в очакване.
— Няма значение? — повтори той тихо, а слепоочията му биеха от напрежение, кръвта му бушуваше в жилите. Вълнението достигна всяка частица на тялото му, а възбудата — своя максимум. Решителен и обладан от дивашко желание да постигне целта си, като разярен бик, намиращ се на косъм от жертвата си и предвкусващ удоволствието от победата. Тя току-що каза, че нищо няма значение и действително трябваше да бъде така, ето защо той набра смелост и отново се отпусна върху нея.
Глухият й стон го прониза тъкмо когато се канеше да я целуне.
— По дяволите — извика Трей и се отдръпна. Облегна се на лакти и я загледа с почуда.
— Няма да викам повече — промълви тя, а гласът й звучеше твърде уверено в сравнение с трогателно изплашените й огромни очи. — Моля те. Трябва да си заслужа парите.
Всичко му се стори толкова странно, необичайно и внезапно. Боже, защо ли трябваше да обладае тази девственица, като й причини болка и страдание. „Спри, недей да го правиш“, си каза Трей, но същевременно усети, че желанието му дотолкова го е обзело, че почти не издържаше. Тя го предизвикваше с всяка част на тялото си. Все повече и повече я желаеше. Трей измърмори някакво проклятие. Проблемът бе толкова сериозен, трябваше да се реши незабавно, а той не бе в състояние да разсъждава, чувствайки само някакво невероятно вълнение и възбуда, които нямаха нищо общо с моралните съображения. А освен всичко той просто не можеше да устои на това, което изпитваше в този момент. „По дяволите“, измърмори Трей отново и за миг се замисли. Въпреки напрежението, което изпитваше, той бързо изрече:
— Задръж парите. Не ми трябват.
Той изстреля думите си така бързо, че нямаше много време да размисли. След това замълча и се усмихна.
— Е, очевидно, това не е съвсем така, но не съм човек, който може просто така да ти отнеме девствеността — продължи Трей с умерен глас.
Емпрес все още не можеше да се отърси от скръбта по своите родители и през месеците след тяхната смърт, в борбата за оцеляване, едва успяваше да намери сили в себе си. Тя прехвърли бързо мислите в главата си и с треперлив, но решителен глас заяви:
— Тук не става дума за морал, а за сделка, в която аз имам някакви задължения. Ето защо настоявам да ги изпълня.
Трей се разсмя от сърце, като си помисли: „Ето, отказвам на жена, която сама настоява да й отнема девствеността. Трябва да съм полудял.“
— Понякога нещата в живота са абсурдни, нали? — подметна Емпрес, като си даваше сметка защо постъпва именно така и кои са причините за поведението й.
— Тази вечер — промърмори той — е малко по-различно.
Но дори и за такъв млад и буен мъж, известен като покорител на жените, нейната чистота и невинност бяха твърде странни и необичайни. А и този намек за сделка го притесни, защото бе свикнал да извлича само удоволствие и наслада от секса. Не го ласкаеше мисълта, че ще получи подобна радост срещу парите си.
— Виж — започна той с видимо затруднение. — Благодаря много. Не съм заинтересован. Но запази парите. Удивен съм от смелостта ти.
След това той се обърна, облегна се на лакти и се провикна:
— Фло!
— Не, недей! — извика Емпрес и бързо легна върху него, преди още Трей да си беше поел въздух.
Бе ужасена от мисълта, че той можеше да премисли за парите, особено ако на сутринта се събудеше в прегръдките на Фло. Петдесет хиляди долара не бяха малко пари, че да ги изгуби заради нечия прищявка или поради неуместни морални предразсъдъци. Трябваше да го убеди да остане с нея, та дори само за да спечели парите. Струваше си поне да опита.
С меката си и нежна като коприна кожа, тя се притисна към мускулестото тяло на Трей и обсипа лицето му с целувки.
След миг, учудена от собствената си дързост, Емпрес го близна нежно по върха на носа до разтворените му в очакване устни. Когато езикът й докосна горната му устна, Трей вдигна ръце, обви голите й рамене и я притегли към себе си. Бавно и нежно той всмукна езичето й, като че ли нямаше намерение никога да спре. Усети как крехките й голи рамене потрепераха.
Емпрес усети, че сърцето й заби силно. По някаква необяснима за нея причина обви с ръцете си врата му. Сърцето й туптеше в ритъм, напомнящ за индианските барабанни удари, които огласяха тяхната долина през лятото. Страхът й все още надвиваше страстното чувство. Не, не биваше да му разреши да иде при Фло. Емпрес прекара нежно пръсти през дългата блестяща коса на Трей, погали свободно падналите по врата му къдри и нежно го целуна по бузата.
— Моля те — прошепна тя близо до ухото му, а неговата неохота я накара да си спомни за това как щеше да спаси семейството си, ако спечелеше парите. — Остани с мен.
Молбата й бе толкова обикновена и звучеше съвсем по човешки. Ясно бе, че това е последният й шанс. Емпрес докосна с устните си съвършено оформените му уши, така че Трей инстинктивно я притисна по- силно
— Кажи ми, че всичко е наред и че мога да остана при теб — започна бързо да шепне Емпрес.
Как можеше да отвърне на тези припрени стеснителни въпроси? Защо бе толкова настоятелна? Защо гальовната й нежност толкова го развълнува?
В следващия миг тя се отмести леко, така че кракът й нежно се приплъзна между неговите, при което усети, че членът му се уголеми от допира им. Тялото му бе толкова горещо и тръпнещо, че я предизвика да протегне краката си по дължината му.
Устните на Трей пресъхнаха и той разбра, че вече е просто невъзможно да отлага. Простена, осъзнавайки, че в живота имаше въпроси, които завинаги оставаха без отговор. Ръката му трепереше от вълнение, когато понечи да я целуне отново.
След миг, когато Фло неочаквано почука на вратата и извика неговото име, Емпрес извика:
— Отивай си!
А когато Фло повтори името му, Трей ясно и отчетливо отговори:
— Ще сляза долу по-късно!
