явно не разбираше, че срокът, за който говореше, още повече увеличаваше шансовете на всеки един да се включи в наддаването. Никога преди бяла жена не бе предлагана на търг. Щеше да се възприеме като крайно неетично, дори в това отдалечено от света общество. Но да се усамотиш с това малко сладко създание за три седмици в някой дискретно отдалечен хотел — о, Боже, та това бе изкушение за всеки, въпреки временните атаки или угризения на съвестта.
Блу се приближи до Трей и попита, кимвайки с брадичка към нея:
— Как я намираш?
— Итцикия-те батца-ек — тихо отвърна Трей на езика на абсароките, което означаваше: „Много е хубава“.
Светлите му очи не изпускаха фината дребна жена.
— Някоя неизвестна, явно.
— Но затова пък твърде изгодна — подметна Трей, оглеждайки изпълнените с желание и похот очи на присъстващите мъже.
Беше крайно отчаяна. Затова се намираше в тази зала в украсения игрален дом. Циничното изражение по мъжките лица я караше да потръпва от притеснение, а сърцето й заби още по-силно от вълнение. Храната бе привършила шест месеца след смъртта на родителите й и сега тя трябваше да осигури по- малките си братя и сестри. Преди три дни ги бе оставила с достатъчно храна, за да изкарат до края на месеца и им обеща да се върне с достатъчно пари и храна. Като най-голяма и отговорна за отглеждането им, тя се бе примирила с обстоятелствата и пристигна в Хелена, за да продаде единственото нещо, което й бе останало — тялото си.
И ето, че сега стоеше права в задимената зала пред очите на толкова хора с единствената надежда, че това ще й помогне да осигури невръстните си братя и сестри поне до лятото, докато излезеше реколтата. А дотогава имаше цели седем месеца. Тя сви пръстите си в юмруци, за да преодолее обземащия я ужас и паника. О, Господи, дано някой пожелаеше да я купи…
Джес Алвин, явно настроен за любовни забавления тази вечер, започна наддаването с пет хиляди долара — точно два пъти повече от онова, което току-що бе платил за ориенталката.
Очите на момичето, премрежени от спуснатата коса, мигновено се разшириха от изненада, но тя прикри чувствата си толкова бързо, че след секунда Трей се питаше дали тя изобщо бе реагирала.
Заваляха предложения с покачване на цената с по хиляда долара на човек, докато накрая само Джес Алвин и Джейк Полтрейн продължаваха да наддават. Скоро единственият, който продължаваше да качва цената, бе Джейк Полтрейн. Когато Джес отпадна, в залата се въдвори гробно мълчание, тъй като всички бяха чували за отвратителните изстъпления на Джейк с жените. Разпространяваха се слухове, че злоупотребите му с алкохола и опиатите окончателно са го направили импотентен и затова прибягва до зверска жестокост, за да уталожи яростта си.
Проницателният взор на Чу обиколи залата.
— Двадесет и пет хиляди веднъж, джентълмени — обяви той и внимателно огледа залата.
— Втори път.
Тъкмо се беше приготвил да извика „Продадена“, а Джейк Полтрейн пристъпваше крачка напред, когато внезапно откъм вратата между салона и трапезарията се дочу гласът на Трей:
— Петдесет хиляди — обяви той.
Всички присъстващи ахнаха. Реакцията им бе някаква смесица от облекчение и страхопочитание. Всички изглеждаха втрещени. Очите им се отправиха с възхищение към дръзкия син на Хейзард Блек. Той бе известен с екстравагантното си поведение, но тази постъпка надхвърляше и най-смелите му прояви до момента.
Трей стоеше изправен, невероятно спокоен и очакващ. На всички присъстващи мъже, познаващи го от детството му, бе добре известна тази стойка, както и приятната лека усмивка.
— Следващо наддаване от петдесет хиляди — обяви Чу, като алчността прозираше в едва забележимата усмивка на лицето му, което иначе бе винаги с каменно изражение.
— Ще се включите ли, мистър Полтрейн? — запита той вежливо.
Лицето на Джейк Полтрейн бе придобило смъртно блед оттенък с червеникави петна тук-там и ако от ожесточения му поглед човек можеше да умре, то Трей щеше да е мъртъв. Набитият мъж изгледа с неприкрита омраза единствения син на Хейзард Блек. В очите му се четеше открито чувство на отвращение и ненавист, подхранвани с години, в резултат на приключилите с неуспех за него спорове за правата над някои земи на индианците, предназначени за пасища. Никога, нито веднъж, не бе успял да победи Хейзард Блек.
Тишината в залата бе изпълнена с напрежение от хвърленото предизвикателство.
Полтрейн едва сдържаше гнева си, напрежението му се усещаше по зловещо стиснатите челюсти и леко разширените му ноздри. Нямаше никакво намерение да се захваща в тази игра, тъй като му бе повече от ясно, че синът на Хейзард можеше да надвие и банкер. Щеше да изчака подходящия момент, за да отмъсти. Набитите му рамене се присвиха, той въздъхна шумно, след което злобно и твърде грубо отсече: „Не“.
— Твърде добре — заяви самодоволно Чу, като че ли всеки втори ден от порочния си живот продаваше по една жена срещу невероятната сума от петдесет хиляди долара. — Момичето е ваше, мистър Брадок- Блек, срещу цената от петдесет хиляди долара — добави Чу.
Безпокойството, обзело всички присъстващи до този момент, мигом изчезна, когато се разбра, че Джейк Полтрейн е изгубил. На никого не му се искаше младото момиче да попадне в ръцете на изверга дори само за три седмици, но двадесет и пет хиляди долара бе доста прилична сума и никой не бе уверен, че християнската милозливост изискваше чак такива жертви.
Що се отнасяше до младия Брадок-Блек, дори и сумата от петдесет хиляди долара не можеше да го смути. Само зестрата на майка му възлизаше на двадесет и два милиона долара в банкноти от 1865 година, които в момента бяха значително по-ценни от пуснатата наскоро нова федерална емисия. А освен това и златото, медните залежи, стадата и породистите коне, които баща му притежаваше… Пък и счетоводителят на баща му нямаше дори да мигне при осребряването на чека.
В следващия момент всички се питаха какви ли удоволствия и развлечения ще предостави малката хубавица на Трей срещу щедрата сума от петдесет хиляди долара. Мъжете започнаха да си фантазират какви ли не неща, които щяха да поискат от нея, ако те бяха заплатили тази немалка сума. Някои дори се отпуснаха и подметнаха някоя и друга цинична забележка.
Съдията Ренкуист шеговито отбеляза:
— Трей, по всяка вероятност ще си много зает през следващите три седмици.
Друг шегобиец подхвърли:
— Ако имаш нужда от помощ, обади ми се.
— Гледай да поспиваш от време на време — намеси се още някой с ехиден глас, — че иначе може да се претовариш.
— Ама че дребна мърша изглежда това момиче — обади се трети.
— Напротив, изглежда като ангелче — поправи го Джес Алвин ентусиазирано, с което повечето от присъстващите в залата единодушно, макар и мълчаливо се съгласиха.
Трей победи Джейк Полтрейн в наддаването съвсем интуитивно, без ясно да съзнава някакво желание или намерение да направи от кестенявата хубавица своя любовница. Бе действал съвсем импулсивно, по- скоро от милост, учтивост или човещина, а може би и воден от желание да отмъсти на стар враг. Но докато стоеше все още изправен и слушаше безочливите коментари на мъжете наоколо, Трей най-после обърна любопитен поглед към момичето. Разрошената й като коприна коса се разстилаше почти до кръста. Достатъчно дълга, за да скрие гърдите й, помисли си с неочаквано чувство на задоволство Трей. Дали бе опитна, чудеше се той, и до каква степен се простираха уменията й в леглото? Всяко момиче, което попаднеше при Лили, по традиция се водеше за „опитно“. Трей видя как тя присви ръцете си, което неизвестно защо предизвика в съзнанието му похотливи мисли. Същевременно той забеляза, че прекалената смиреност и покорност, характерни за ориенталките, съвсем не бяха присъщи на това момиче. Трей внезапно се върна към реалността и дочу последните цинични остроумия, след което с ясния си силен глас сложи край на дискусията:
— Благодаря ви, джентълмени — започна той с усмивка, — но си мисля, че ще се справя и без ваша помощ.
