забележка, но изведнъж премисли. Все пак той бе платил тридесет и седем хиляди долара в злато, които на следващата сутрин тя щеше да получи, и мисълта за това каква помощ са тези пари за семейството й я накара да преглътне обидните думи. Нейната кръв също бе синя като неговата и дори жилката й бе още по- аристократична, но това сега нямаше никакво значение, защото оцеляването на семейството й зависеше от неговото злато и от Емпрес, която го бе спечелила. В случая никакъв аристократичен произход нямаше значение, независимо от това доколко извисено бе родословното й дърво.
— Ще се забавите ли? — попита тя, за да прикрие обзелото я смущение, безпокойство и несигурност.
— Не — тихо и потайно отвърна Трей, — няма да те карам да ме чакаш.
Връщайки се обратно в салона, Трей размени няколко думи с Лили, след което тя незабавно изпрати една прислужничка горе.
Едва тогава той обърна внимание на добронамерените мъжки закачки, които се сипеха от седящите в салона. Пияният кръвнишки поглед на Джейк Полтрейн не го смути. Трей изпи още половин бутилка с братовчедите си, след което се извини, преди да се оттегли към стълбите.
ГЛАВА ТРЕТА
Трей почука веднъж, преди да отвори вратата и влезе с походка и маниер, които подчертаваха едновременно източеното му тяло и силата му.
Емпрес тъкмо излизаше от ваната, за да се покрие с огромната хавлиена кърпа, която прислужницата държеше. Слабата светлина от камината озари стройната й фигура и присветна през копринените кичури коса. Трей затаи дъх. Тънкото й фино тяло и добре оформените гърди прозираха през голямата бяла кърпа. Сочните, разкошни форми на тялото й и свежата й плът напомняха за Венерината красота. Макар и опитен с жените, Трей установи, че е повече от изненадан от невероятно изящното голо женско тяло, за чието съвършенство никой не можеше и да подозира при вида й в онези раздърпани мъжки дрехи.
С кратко кимване Трей отпрати прислужницата, без да сваля очи от красотата, разкрила се току-що пред него. Цялото й същество излъчваше невинност и чистота. Дали това се дължеше на обстановката? Не беше за вярване, че такова деликатно и крехко същество бе попаднало в бордея на Лили. А дали причината не бе в уханието на бял люляк, което се долавяше от влажната й коса и кожата й. В такава страшна, мразовита зимна нощ този аромат напомняше за пролетта — свежа и чиста като тази непорочна жена, застанала пред него като невинно дете. Трей не можеше да си обясни защо тя го развълнува толкова много, до сантименталност, след като тялото й бе напълно женствено и ни най-малко детско. Всъщност бе пищно и разкошно и му напомняше за една от онези прочути вечери на Лили, които включваха двадесет ястия, способни да проникнат до всяка частица на тялото с дразнещата си предизвикателност и изтънченост. Очите й! Трей най-после разбра, че причината бе тъкмо в тях. Изглеждаха още по-големи от уплахата и безпокойството. Може би затова той побърза да я успокои:
— Не се страхувай, нямам желания като тези на Джейк Полтрейн.
По всичко личеше, че думите му, които прозвучаха твърде загадъчно, още повече я изплашиха, вместо да я успокоят. Вълнението й пролича в треперещите й ръце. Брадичката й обаче остана неподвижна и упорито стисната, което му напомни за дръзкия й нрав, проявил се по време на разговора им долу. Като че ли някакъв властен вътрешен глас й нареждаше да преодолее страха.
— Няма да ти причиня зло — каза тихо и нежно Трей, — ти си в пълна безопасност.
В този миг страхът и безпокойството й се стопиха и тя отвърна със спокоен глас, докато се пресягаше за хавлиената кърпа, оставена до камината.
— В безопасност, предполагам, ако се тълкува от либерални позиции… Но чиста и затоплена със сигурност съм, мистър Брадок-Блек.
След това тя преметна кърпата върху главата си, наведе се и започна енергично да подсушава косата си.
С три бързи крачки Трей се приближи до нея, издърпа кърпата и каза с равен, прегракнал, но сдържан глас:
— Наистина няма да ти причиня нищо лошо — повтори той настоятелно.
Емпрес се изправи, без да показва срам от голотата си. Смарагдовозелените й очи срещнаха неговите, при което тя попита натъртено:
— А какво ще правите с мен, мистър Брадок-Блек?
— Трей — поправи я той, без да усеща заповедната нотка в гласа си.
— Какво ще правиш с мен, Трей? — повтори въпроса си тя, но в интонацията й се долови нещо повече от намек за дързост или безсрамие.
— Каквото предпочиташ ти самата, скъпа Емпрес! — отговори й той с усмивка на лицето.
Трей се надвеси над нея — мургав, силен и внушителен като Луцифер. Емпрес усети как силата и мощта му я превзеха.
— Ти ще ми покажеш сама — нежно каза Трей и понечи да я погали с пръста си по рамото, — без да се притесняваш — допълни той, долавяйки собственото си вълнение, докато я галеше по шията и тила. Гласът му неусетно спадна.
— Пред нас са цели три седмици…
За пръв път в живота си Трей усети, че с нетърпение очаква тези незаменими три седмици, които му предстоеше да прекара в компанията на една жена. Както птиците се усещат една друга в любовния си период, така и той долавяше аромата на тялото й, първично и откликващо на нежния допир на ръцете му. И докато разумът му пренебрегна непреодолимия, неизразим импулс, то цялото му тяло, с всяка негова клетка, с готовност откликваше на предизвикателството.
Трей бавно наклони глава и докосна устните й със своите, като нежно я близна два пъти, а после внимателно потърси вътрешността на устната й кухина. Страстта и чувствеността, с които той я целуна, разтърсиха цялото й тяло.
Емпрес несъзнателно се отдръпна назад, усещайки изгарящия я отвътре пламък. Тя съзря особена искрица в очите му, което недвусмислено означаваше, че и двамата са обхванати от страстно нетърпение. Дишането на Трей се ускори. С ръката си обхвана тила й и властно я придърпа към себе си, а с другата я погали по гърба. За втори път устните му покриха нейните в още по-страстна целувка, при която Емпрес усети обзелата го възбуда. Макар и съвсем незапозната с всичко, което можеше да се случи между един мъж и една жена, Емпрес бе наблюдавала стотици пъти как животните в природата се съвокупляваха. Сега за пръв път усещаше позната за нея топлина, бликаща отвътре, излъчваща се от всяка частица на тялото й.
Беше едновременно странно, непознато, изпълващо я чувство. Емпрес се почувства изведнъж пораснала, сякаш току-що бе разгадала някаква вселенска загадка. Дали трябваше да се люби с този мъж, за да усети такъв изгарящ, страстен пламък. Всичко, което се случваше с нея в този момент, нямаше нищо общо с онова, което нейната майка й беше говорила. Ненадейно тя изпита непознато задоволство от разкритието си, сякаш току-що бе открила фундаментален принцип на човешкото съществувание. Леко притисналите я устни на Трей, разтвориха устата й, при което тя усети мекотата и нежността на езика му, долови тръпчивия аромат на бренди. Като малко, току-що изправило се на краката си агънце, тя се осмели да докосне с езика си небцето му, а после и да го близне нежно в отговор, при което Трей изстена от удоволствие. Трей нежно допря нарасналия си полов член в онази част на тялото й, където цялото му тяло и мисъл бяха устремени в този момент.
Всяка частица на тялото й изтръпваше, обзета от любовна искрица при всеки следващ допир на телата им. С ръка ниско долу на гърба й, Трей я държеше плътно до себе си, докато се целуваха. Емпрес усети как любовен пламък обхвана всеки неин нерв. Изпитваше ново, непознато досега чувство. Гърдите й бяха напрегнати, зърната й докосваха меката вълнена риза на Трей и това й доставяше невероятно удоволствие. В жилите й се разливаше топлина и вълнение. Тя се притисна гальовно към силното мъжко тяло, сякаш инстинктивно усещаше, че това докосване ще продължи магията, която я бе обхванала. След миг, когато устните й с готовност се разтвориха в очакване на неговите, тя протегна ръце и с нежност обгърна раменете му.
Реакцията й бе толкова естествена и непресторена, че Трей усети как кръвта му се разбушува от
