— Правилно — заяви самодоволно Трей. — А ти имаш ли някакви предпочитания към кожите? Нещо тъмно например, което да подхожда на твоя тен? Ще изглеждаш невероятно сладка, изтегната върху самурова кожа или черна норкова кожа…
— Мислех си, че кожите се ползват за постилане и шейните — напомни му назидателно Емпрес.
— Ще ти купя една кожа отделно за времето ни след возенето на шейна — каза Трей с явен намек в интонацията си. — Искам също да зная кои са любимите ти храни — продължи той с равен тон, — тъй като щ трябва да заредим апартамента. Не може да си толкова слабичка.
Емпрес го изгледа учудено, докато в очите й пролича известно безпокойство. Трей, от своя страна, я гледаше спокойно, с едва забележим шеговит блясък.
— Вярно е, че предпочитам и обожавам стройните жени. А сега ми кажи кои са твоите любими цветя? — той ловко успя да смени темата.
— Цветя? — възкликна Емпрес, учудена до безкрайност, още повече, че навън се чуваше снежната виелица, при което разговорът им за цветя й се стори съвсем безсмислен. — Едва ли говориш сериозно.
Трей отдавна бе свикнал с мисълта, че можеше да купи всичко, което си пожелаеше, стига наистина да реши.
— Зависи от това какви цветя обичаш! Кажи ми, моля те!
— Никога не можеш да ми намериш цветята, които обичам! — отсече Емпрес. Като че ли някой наистина можеше да ги намери по средата на зимата, и то в Монтана!?
Но той бе толкова настоятелен, сякаш щеше да открие тези цветя още на следващия ден!
Всичко изглеждаше странно и красиво. Тя никога не бе предполагала, че ще е точно така. Смяташе, че мекотата, с която реагира на неговите думи, е вид саможертва, която трябваше да се изтърпи, въпреки че мисълта за подчинение или примирение никак не я въодушевяваше. Странно защо топлината, която този мъж излъчваше, така я вълнуваше. Също и уютът, който тя чувстваше за пръв път от пет години насам. Очарователното излъчване на сребристите му очи и блаженото удоволствие от общуването с него я завладяха изцяло.
— Ела насам — каза Трей с тих глас, наподобяващ звука на далечна флейта. Тя бързо се сгуши в него.
След минута, докато Трей я обгръщаше с ръцете си, Емпрес зарови брадичка в гърдите му и тихо изрече:
— Подобна екстравагантност ми се струва… донякъде грях.
Тя нямаше предвид грях от морална гледна точка, а по-скоро по отношение на ужасната й бедност и нищета през последните години.
— Като ще си говорим за грехове — намеси се Трей, галейки я нежно по гърба с ръката си, — ти самата си греховно изкушаваща, така както лежиш тук — гола, затоплена и невинна. Би ли имала нещо против, ако… — Трей се усмихна, когато Емпрес бързо насочи погледа си към него. — Имам предвид, ако си починала достатъчно… нещо непреодолимо у теб страшно ме възбужда и предизвиква — той замълча и повдигна въпросително едната си вежда. — Е, не толкова непреодолимо, колкото това, че си страшно сладка, очарователна… и аз почти съм луд по теб.
Трей, разбира се, не можеше да й обясни, че това „непреодолимо“ нещо у нея все пак бе в сравнение с всички останали жени и изкушения, които преди това бе имал. До този момент любовта винаги му бе носила усещане за нещо спортно, силно и разкошно, но никога и за нещо спешно и непреодолимо. Ето защо самият той бе безкрайно удивен от собствените си чувства. Желаеше я по съвсем друг начин, без да може да издържи на продължителна любовна игра или залъгване, нито пък, както бе свикнал до този момент да обладава жените. Искаше да я има без всякакви задръжки, нетърпеливо и пламенно, както едно дете би искало да докосне краищата на дъгата. Нямаше нито разум, нито логика в страстното желание, което изпитваше към нея. Искаше я точно сега, не по-късно!
Емпрес се замисли дали да му откаже поне веднъж тази вечер, да му покаже, че не е възможно винаги да постига това, което сам реши, като разглезено дете, родено под щастлива звезда. Искаше й се да му покаже, че може да овладее тази ситуация, да наложи запор върху подобна рискована връзка, която за него бе навярно поредната развлекателна прищявка.
Трей обаче не спираше да шепти пламенни любовни думи, от които тя също се развълнува. Дълбоко я разтърси онова, което интимно й прошепна в ухото и което разкри намеренията му. Предложи й сама да се убеди колко много я желае. И когато тя все пак се осмели да погледне към члена му, той я увери, че дълго ще правят любов. При това непрекъснато я галеше и докосваше по всички ерогенни зони, обсипваше я с целувки. За миг Трей я накара да забрави действителността, попадайки в един нов свят на нежност, разкош и наслада.
Замаяна от новите усещания, Емпрес се чудеше какво всъщност преживява, но само след миг отново бе обзета от нова вълна ласки и нежност, която я лиши от всякакъв разум и самоконтрол.
Трей продължи да я милва, наричайки я „бас-ихби-вигие дитсира-тси“, което сам преведе като „мое диво котенце“, докато накрая тя заплака от щастие и безсилие да издържи на усещането. Трей я уверяваше, че ще се грижи за нея цял живот.
— Остани с мен — шепнеше той пламенно. По всичко личеше, че няма предвид само трите седмици. Емпрес обаче съзнаваше, че той не е напълно трезвен. Вкусът на бренди се усещаше твърде силно, докато я целуваше. Той можеше да бъде по-различен на следващото утро. Само че сега тя не искаше да мисли за утрото, нито пък за който и да е от стотиците си житейски проблеми. Не искаше изобщо да се замисля за всичко, което ставаше с нея.
Трей бавно я целуваше по шията, по тялото и между краката. Полагайки бузата си на нейното бедро, той погледна нагоре към лицето й.
— Мое диво котенце — отново прошепна той, — покажи ми къде искаш да те докосвам.
В следващия миг той взе ръката й и целуна подред всеки неин пръст. Всмуквайки нежно кутрето, той отпусна ръката й и я насочи към вътрешността между краката й, където кожата й туптеше от напрежение и възбуда.
— Тук ли, диво котенце? — попита Трей, бавно прокарвайки ръката й по разширението на туптящите, набъбнали от възбудата и секса срамни устни. — Кажи ми…
— О, Господи… — възкликна Емпрес, усещайки как някакво неизпитвано досега удоволствие прониза цялото й същество. Това ново чувство й бе напълно непознато. То нямаше нищо общо с всичко, което бе изпитвала в досегашния си живот. Не можеше да намери нито обяснение, нито мотивация, нито пък извинение за всичко, което правеха двамата с Трей. — Моля те, Трей, искам те… — изплака нежно тя.
В следващия миг и двамата изпаднаха в екстаз от взаимно изпитаната наслада и страстна любов.
След няколко часа, въпреки убедителните думи, които бе отправил към Блу, Трей продължаваше да придържа сънливо Емпрес в прегръдката си. В просъница тя бе промълвила „Благодаря ти!“, в израз на сложните й чувства, които се обединяваха от общото название признателност — затова, че заплати за нея толкова пари, затова, че нейното семейство повече нямаше да мизерства и гладува. И колкото и странно да бе, вместо да се чувства разкаяна или виновна, тя му бе признателна за прекрасните преживявания и сигурността, която изпитваше. Едва сега си даде сметка за паниката и ужасяващия страх, които я бяха обхванали, докато стоеше изправена в салона на Лили. Слава Богу, всичко бе свършило! Емпрес усети, че диша по-леко и спокойно. Тя се сгуши нежно в прегръдката му и заспа.
Трей дълго я съзерцаваше — къдриците й, разпилени по тялото му, дългите ресници, малко по-тъмни от цвета на косата й. Той реши, че досега не е имал по-красива жена, с толкова изящни фини черти. А това със сигурност бе заключение на мъж, видял и обладал немалко на брой жени. „На всичкото отгоре и девствена — помисли си Трей и нежно я близна зад ухото, — и то толкова различна от останалите.“
— Лека нощ, диво котенце! — прошепна той с нежен, изпълнен с чувственост глас.
Боже, колко изморен се чувстваше! Неизпитвани досега задоволство и наслада пронизваха цялото му тяло. Скоро и той се унесе в сладък, блажен сън.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Стори му се, че са изминали само няколко секунди, когато някой силно го разтърси. За миг Трей
