припяваше. Това на два пъти предизвика леко движение на клепачите на Трей. Всички забелязаха едва доловимата реакция, тъй като непрекъснато го наблюдаваха, бдително и в очакване. И двата пъти Хейзард погледна към Блейз.
— Това си беше неговата любима мелодийка — спомена той, след което тихо отбеляза: — Отците ни се грижат за него. Чувствам го.
И веднага след това Хейзард се оттегли в тъмния ъгъл на стаята, седна на пода, притвори очи и остана неподвижен, като изпаднал в транс.
— Моли се на техните духове — поясни Блейз. — Той може да ги чува и да ги вижда. Бих искала да мога да вярвам като него. Това му дава толкова много сила и издръжливост. Хейзард винаги е твърдял, че именно съзнанието, а не физическата сила на тялото води човека към мощ и издръжливост.
Когато Хейзард отново се върна до леглото на сина си, той свали от врата си финото златно колие, на което бе закачен малък груб камък, обвит в златна нишка, и го постави внимателно на врата на Трей. Това бе най-голямото му духовно оръжие срещу смъртта, неговият талисман, който винаги го бе спасявал до този момент. Сега, когато животът на единствения му син бе застрашен, той бе решил да му даде талисмана си, за да го спаси.
— Ах-бад-дад-деах — „Той е в твоите ръце“ — думите, изречени на абсароки бяха насочени към Бога, който неговите деди почитаха.
Емпрес и Блейз бяха на върха на изтощението и по настояване на Хейзард легнаха на походни легла, разположени до леглото на Трей. Хейзард предпочете да седне на стол, близко до сина си, и продължи да наблюдава неравномерното му дишане. Бе обещал всичко, което можеше да обещае пред светите отци и духовете, закрилящи племето и не му оставаше нищо друго освен да стои мълчаливо и да се моли за оцеляването на сина си.
Емпрес се събуди първа. Сънят й бе неспокоен, на пресекулки. В съзнанието й се редяха различни лекарства, билки, комбинации и пропорции; мъчеше се да си спомни нещо, което би могла да забрави и което щеше да помогне Трей да се възстанови по-бързо. „Той трябва да оживее!“, повтаряше й един вътрешен глас. Тя се изправи на леглото си и отвори рязко очи. Дължеше му собствения си живот, спомни си тя въпреки умората и сънливостта си. Длъжна бе да му се отблагодари. Изведнъж погледът й се спря на електрическата лампа над огледалото на бюрото. Електрическа лампа! Не бе забелязала това през всичките тези напрегнати часове, в които се бореше упорито със смъртта. Струваше й се странно и неочаквано да види такова нещо в този отдалечен край на прерията. „Всъщност защо пък не?“ — каза си тя. Хелена бе известна с техническия прогрес и откритията си. Още през 1882 година бяха пуснали първите си улични лампи, а преди това бяха въвели използването на генератори в мините. След като семейство Брадок-Блек имаха всичко останало, защо да нямат и електрически лампи! Но мислите й отново се върнаха към единствената й цел — Трей трябваше да оживее и никакви други чудеса на техниката и науката не бяха в състояние да я впечатлят при тази единствена грижа.
Сребристият пламък в очите му продължаваше да я следва дори сега, когато тя изобщо не можеше да ги види, затворени безчувствено под натежалите клепачи. Тя усещаше излъчващата се от тях красота, ведрост и пламенната страст, скрита някъде дълбоко в погледа му. Обзеха я някакви смесени чувства, които допълваха решимостта й да се бори на всяка цена за живота му. В спомена й оживя загадъчната му усмивка, арогантната му увереност, че ще й намери любимите цветя дори през януари, в тази зарината със сняг страна.
Когато Емпрес се събуди, Хейзард се изправи и се приближи към прозорците, гледащи на изток. Той отмести тъмното тежко перде. Над планинския пейзаж приплъзваше първата сивкава светлина на зората.
— Утрото дойде — обяви Хейзард и пусна обратно пердето.
Блейз се пробуди от гласа му, стана от леглото и се отправи към мъжа си, за да се облегне на солидното му рамо.
Думите на Хейзард отекнаха в съзнанието на Емпрес с нова искрица надежда.
С приближаващото се утро всеки от тях по своему усещаше победата.
Трей Брадок-Блек бе оцелял през тази критична нощ.
Това наистина бе победа.
Блу и Фокс се появиха съвсем рано сутринта, за да отменят Емпрес, Хейзард и Блейз, които се оттеглиха за сутрешния си тоалет.
На Емпрес предоставиха баня, много по-обширна от тяхната колиба в долината. През прозорците на помещението се процеждаха първите слънчеви лъчи, а гледката навън бе изумително красива. Снежната величествена планина изпълваше целия хоризонт. Слънчевата светлина се отразяваше и през боядисаните стъклени прозорци във водата на луксозната вана. Емпрес хвърли бегъл поглед на декора в стаята, тъй като бързаше да приключи с къпането и преобличането. Целият й багаж бе донесен предварително и поставен на леглото в стаята, като вторият чифт износени панталони и риза бяха окачени на закачалка в огромния гардероб. Освен тях предвидливо бе оставен и копринен халат. Дрехите висяха доста окаяно в пустия, огромен по размерите си гардероб от махагон. Емпрес бързо се преоблече и обу старите си удобни ботуши, сухи и излъскани до блясък. Въпреки че в камината гореше огън, беше необходимо доста време, за да изсуши косата си. Ето защо тя само я забърса с хавлиената кърпа и я разреса с гребена от слонова кост, поставен предвидливо на тоалетката, заедно с подходяща четка за коса и огледалце. Отметна косата си назад, докато слепоочията й се откриха, и прикрепи кичурите от двете страни с фини шноли, изработени от черупка на костенурка, които също откри на тоалетката. Докосвайки златните орнаменти по шнолите, тя почувства някаква неочаквана носталгия по предишния си живот. Бързо се отърси от налегналите я меланхолични спомени, припомни си, че братята и сестрите й я чакаха вкъщи с надежда и върна шнолите обратно на мястото им. Без да се погледне повече в огледалото, тя бързо излезе от стаята.
За миг усети, че не може да си обясни по какви причини бе останала цялата тази мъчителна нощ да бди над леглото на Трей. Той трябваше да оживее не само защото тя му дължеше спасението на собствения си живот, но и защото трябваше да получи изплатения банков ордер, от който зависеше оцеляването на цялото й семейство. Миналата нощ баща му бе казал: „Всичко, което притежавам, е твое, ако той оживее“. Тя не бе алчна, защото златото, съответствуващо на сумата от банковия ордер, бе напълно достатъчно.
Сега, когато Трей бе прескочил смъртта през първата нощ, тя бе напълно сигурна, че й предстоят не по-малко тежки часове.
Ако можеше да се избегне инфекцията, да се предотврати началото на гангренозен процес и да се поддържа температурата му на нормалното равнище — всичко това нямаше да е достатъчно, ако се появяха някакви други странични явления. Нищо, че бе оцелял през първата нощ, битката за спасението му продължаваше. Но все пак, помисли си Емпрес, леко усмихвайки се, докато бързаше през хола към спалнята на Трей, началото бе донякъде благоприятно.
До вечерта Трей вече можеше да преглъща от лъжичка, а в полунощ за пръв път отвори очи и тихо прошепна: „Мамо“, към Блейз, която стоеше изправена до него. После погледът му се премести към Хейзард и той издума все така безпомощно: „Татко“. Едва забележимо се усмихна. В следващия миг очите му съзряха Емпрес и в тях се отрази учудването и изненадата му.
— Здравей — прошепна той към нея.
После бързо се огледа, доколкото можеше, за да се увери, че се намира в собствената си стая и добави:
— Ти си се запознала с моите родители.
Бе по-скоро заключение отколкото въпрос, и във всеки друг случай, при по-различни обстоятелства, той щеше да се почувства ужасно неловко, ако откриеше последната си любов и родителите си заедно в една и съща стая. В следващата секунда в съзнанието му нахлу спомена за размазаното от изстрела лице на Фло и той разбра, че е жив, а това наистина беше някакъв невероятен късмет. По дяволите всичко останало! Нямаше нужда да виси на косъм от смъртта, за да проявява някаква смелост или дързост. Но в случая той си спомни, че все пак винаги бе успявал да прикрие различните си похождения и любовници от погледа на родителите си.
Емпрес се бе изчервила цялата.
