своята, той погали нежно с палец нейните пръсти. — Изглеждаш прекрасна. Само… о, по дяволите, нима не знаеш какви са някои от жените в провинцията. Ти спаси моя живот. И аз съм ти изключително благодарен. Моите родители — още повече. Затова ще трябва да покажат на приятелите и познатите си кой е моят ангел-хранител. Ето защо се чудя дали ще имаш нещо против, ако мама ти даде някои от роклите си, за да… предотвратим излишни слухове.
Погледът й, властен и недопускащ възражения, рязко се обърна към него. Трей продължи:
— Ще те представят като сестра, която е спасила моя живот — обяви той спокойно — и никой няма да ти досажда с повече въпроси.
— А дали хората не знаят повече подробности? — запита тя предпазливо.
Трей забави отговора си, докато обмисляше как точно да го формулира и вместо това попита:
— Ти не живееш в този район, нали?
Тя поклати глава.
— Всъщност щях да запомня, ако те бях виждал преди — вметна Трей, като че ли сам на себе си. — Тук всички се познават помежду си.
В зелените й очи не пролича никаква емоция.
— А Лили се грижи да доставя удоволствия на много приятели на баща ми, както и на мои приятели и познати. — След кратка въздишка Трей продължи: — Петдесет хиляди, както навярно сама знаеш, е доста над обикновените цени, на които Чу… продава момичетата. Тоест…
— Почти всеки в Хелена знае за теб и мен и за петдесетте хиляди долара — изпревари го Емпрес, като издърпа ръката си от неговата.
Трей повдигна ръка и я прокара през косата си в резултат на нервното напрежение, което го обхвана. Но този жест предизвика остра болка в гърба му, от която той потръпна и бързо свали ръката си.
— Виж, не зная колко хора действително са дочули за това.
Видът на Емпрес бе доста предизвикателен. Трей издържа на саркастичния й поглед.
— А ти какво друго си очаквала? Нищо, че изглеждаш толкова смела. Редно е да знаеш, че в случая не става дума за обикновен бизнес.
Емпрес се престори, че не е чула доводите му.
— Защо тогава ще трябва да се представям пред когото и да било?
Той не й каза, че е в центъра на вниманието на всички жители на града и самият той като жертва, както и причините за това кърваво престъпление, са на втори план. Също така не й каза, че смята да я задържи, докато изтекат трите седмици, според уговорката им. Нещо повече, не й каза, че изобщо не смята да я пусне когато и да било да си отиде. Последното, както той сам осъзнаваше, щеше да бъде възможно едва когато той се изправеше на крака и заякнеше, когото станеше по-подвижен и се освободеше от бдителните погледи на родителите си.
Вместо това Трей най-невъзмутимо, но все пак вежливо я попита:
— Не си ли чувала нищо за изграждането на стени?
Емпрес изглеждаше напълно объркана.
— Според мен не е някакъв френски термин — тя вдигна безпомощно рамене и добави: — Но навярно е начинът на живот на семейство Брадок-Блек. Просто се правиш, че нищо не се е случило. Как иначе може да се преживее подобен скандал?
Тя повдигна леко вежди.
Дали това бе умерена атака, или просто въпрос, Трей не бе сигурен, но избра алтернативата на учтив отговор-въпрос:
— И така, ти никога не си изживявала нито един скандал?
— Никога, разбира се.
О, да, сега той разбра. Това бе атака на оскърбена жена, която е била принудена да се продаде в дома на Лили. „Странно раздвижени и разкрепостени понятия за цялата тази история“ — помисли си Трей. Не се въздържа да не се усмихне закачливо, след което каза:
— Поне до този момент.
— И навярно никога няма да се подложа на скандал — остро и язвително го прекъсна тя.
Е, това вече надмина дори неговите представи за свобода на тълкуване и оценка на ред социални понятия.
— Мисля, че си позакъсняла, поне по отношение на Хелена. Въпреки че Монтана е достатъчно голяма.
— О? — възкликна Емпрес с горчивина.
— Мисля, че би могла да ми върнеш чека и да се престорим, че нищо не се е случило, като изключим раните по гърба ми, които е доста трудно да пренебрегнем.
В следващия миг Емпрес почти избухна.
— Ти ми дължиш тези пари, по дяволите!
Трей веднага усети, че е прекалил.
— Правилно — съгласи се той. — Хиляди извинения! Изобщо не го беше грижа за парите, още по-малко за обществените предразсъдъци и клюки. По някаква неясна за самия него причина той искаше тя да остане при него. Ето защо се постара бързо да я успокои и да се извини за лошото си държане. Преди да си легне отново, той изтръгна обещание от Емпрес, че ще направи опит поне да пробва някоя от роклите. Това постижение го накара да се почувства доволен. Първата стъпка на плана му бе осъществена.
В следващите часове той бе невероятно учтив, предпазлив във всяка своя реплика, ласкателен, щедър и добър. Беше толкова способен, когато трябваше да се хареса на жените и да ги очарова. Твърде способен и ловък наистина, както често отбелязваха недоволни и раздразнени бащи от околността. Същата вечер Трей се нахрани много добре и взе цялото си лекарство, без да се оплаква и да мърмори, за да не засегне своята медицинска сестра. А освен всичко се нуждаеше от сили, за да осъществи втората стъпка от плана си.
Навярно е признак на бързото му възстановяване, си помисли той, щом се улови да мисли единствено за това кога отново щеше да покани Емпрес в леглото си.
ГЛАВА ШЕСТА
Когато Блу и Фокс дойдоха да посетят Трей, Емпрес се възползва от възможността да посети Хейзард и да поговори с него. Сега, когато Трей бързо се възстановяваше, тя бе длъжна да обсъди въпроса за парите с Хейзард.
В отсъствието на Емпрес Трей за пръв път попита братовчедите си за Джейк Полтрейн.
Блу го увери, че Хейзард е наредил да разследват случая, натоварил е шерифа да проучи как е станало престъплението, а също е назначил и частни детективи.
— А доколко е сигурно, че именно Джейк Полтрейн е стрелял по мен? — запита Трей.
— По-вероятно е да е някой от неговите хора — отговори Фокс. — Полтрейн никога не си върши мръсната работа сам.
— А какво стана с Фло?
— Вчера я погребаха.
— Искам да сторя нещо за нея. Има ли семейство?
— Изглежда, никой нищо не знае по този въпрос.
— Нека Лили провери — нареди Трей, след което притвори очи и кървавата сцена изплува в съзнанието му. След малко продължи: — Ако моята глава бе там, където бе нейната — от това, което той си представи в този момент, цялото му тяло потрепера, — нямаше да съм тук в този момент.
— Съдба… — пророни Блу.
— Дедите се грижат за мен.
— Винаги са го правили — отбеляза Фокс. Всички знаеха, че Трей и Хейзард притежаваха специално оръжие против смъртта.
— Слава Богу, че бе ловджийска пушка. Скоро ще мога отново да яздя на въздух.
— Жената ще остане ли? — попита Блу. Този въпрос вълнуваше абсолютно всички. Трей отговори изцяло по мъжки:
