— Това прекрасно момиче спаси живота ти — каза майка му със светнал поглед.
— Мисля — намеси се Хейзард, — че за случая трябва незабавно да се поръча бутилка „Кликуот“.
В следващите няколко минути стаята се изпълни с хора, които прииждаха да честитят на Трей спасението.
След известно време Емпрес помоли всички да оставят болния на спокойствие и само мекото и нежно „моля ви“ смекчи иначе настойчивия и строг тон. Трей беше още доста далече от възстановяването и тя не искаше състоянието му да се влоши отново. Строгият режим с поредната порция разбити яйца, лекарствени смеси и компреси продължи и през втората нощ, до сутринта. Емпрес беше уверена, че рискът от инфекция вече не съществува. Раните бяха почистени, без да кървят повече. Челото на Трей не гореше и той най- съзнателно гълташе сместа от яйца. След дългия си необезпокояван сън, призори той се събуди и започна да мрънка за истинска храна.
— Не днес — отсече Емпрес, но въпреки това поръча за обяд бульон и пудинг.
На третия ден всички се върнаха отново към своите ежедневни задължения. Хейзард и Блейз помагаха на Емпрес, когато тя имаше нужда от тях. Блу и Фокс очакваха разпореждания. Всички работещи в ранчото искаха да се отбият, за да пожелаят „добро здраве“ на, младия господар. Много от тях желаеха да разменят по няколко утешителни думи с Трей, но по изричната заповед на Емпрес в стаята на болния не се допускаше никой.
— След няколко дни, когато той позакрепне… — бе обяснила тя.
Емпрес все още спеше на походното легло в случай, че възникнеше някакъв проблем, макар че Трей прекарваше нощите спокойно.
На четвъртия ден той заяви:
— Ставам от това легло!
Чувстваше се извънредно добре след погълнатите количества чудесна питателна храна, включваща пържоли, картофи и сладкишите на Беси, които толкова обичаше.
— Чувствам се добре — добави той.
За момент Емпрес се подвуоми дали да се противопостави на намерението му, но когато очите им се срещнаха, размисли.
— Нима не изпълнявах най-покорно всичките ти заповеди досега? — попита той малко остро, въпреки лъчезарната си усмивка.
Тя му помогна да прекоси краткото разстояние до креслото близо до прозореца и се въздържа да отбележи: „Нали ти казвах!“, когато съзря как челюстите му се свиха, за да не издаде стон от рязката болка в гърба, докато сядаше в креслото.
— Ти си чудесна — продума той след миг. Лицето му бе пребледняло, а на челото му изби пот.
Емпрес повдигна въпросително едната си вежда.
— Затова, че не ми натякна колко съм безразсъден — поясни той.
— Не те познавам добре — отвърна мило тя, трогната, че той бе разгадал мислите й, — но все пак достатъчно, че да не споря с теб.
Трей се усмихна.
— Много си остроумна — отбеляза той, облегна се жизнерадостно на креслото, а на поруменялото му лице се изписа закачлива усмивка.
— И аз мисля така — съгласи се тя с усмивка. Изведнъж забеляза колко мъжествен и добре сложен изглеждаше той в разкошната пижама. Може би именно контрастът между бледосините райета на лененото горнище и мургавата му кожа, както и очертаните вратни мускули подчертаваха още повече мъжката му красота. Бронзовият оттенък на огромните му силни ръце, подпрени на креслото, му придаваше допълнителна привлекателност. Сякаш в леглото си не изглеждаше толкова огромен и внушителен.
Енергията, която се излъчваше от него, обезпокои Емпрес и я накара да се отдръпне назад, докато се облегна на перваза на прозореца. Дали не бе усмивката му — толкова съблазнителна и въпреки това като на победител в неравна битка. Дали това бе дълго обработван, рафиниран чар или пък бе просто божи дар — отражение на един чист съвършен живот? Богат колкото никой друг, а и надарен с такава физическа красота, на която трудно можеше да се устои още от пръв поглед, той беше от този тип мъже, които задължително трябваше да погледнеш още веднъж внимателно, за да се увериш, че не си нравят шега с теб. При това, тя бе сигурна, че той е изключително открит и сърдечен. Но не и към враговете си, припомни си Емпрес.
— А освен остроумна си и талантлива — добави Трей внезапно и Емпрес остана безкрайно озадачена от неясните му двусмислени думи. Не бе сигурна какво точно искаше да й каже Трей, при това собствените й мисли бяха доста разхвърляни. Тя спря погледа си на сивите му очи. — Казаха ми, че ти дължа живота си — поясни той.
— А ти спаси моя — отвърна тя сърдечно и топло.
— Та това са само пари — каза той и вдигна рамене.
— Много повече от необходимото — допълни Емпрес.
Очите му заблестяха особено. Ненавиждаше тържествените и прекалено сериозни разговори, както и трогателните сцени.
— При това положение да отменя ли заплащането? — запита той и се усмихна.
Емпрес харесваше закачливия му стил на поведение дори повече от усмивката му. В последните шест месеца на борба и отчаяние бе станала странно снизходителна към палячовщини и комични изпълнения.
— Би могъл да опиташ — отвърна тя и на свой ред му се усмихна, докосвайки ордера в джоба на ризата си.
— Изкушаваш ме — промърмори той, наблюдавайки изпъкналите й под меката фланелена риза гърди, — даже твърде много ме съблазняваш…
При начина, по който той я оглеждаше, Емпрес се изчерви цялата и накрая напомни за споразумението помежду им.
— Кой ден е днес? — попита той тихо и Емпрес разбра същината на въпроса му.
Тя заекна, преди набързо да изтърси:
— Днес е петият ден…
А можеше просто да каже „четвъртък“ или „двадесет и пети януари“ вместо да напомня така нетактично за споразумението им.
— Ти не си си взела дрехите — отбеляза той, като явно имаше предвид близкото бъдеще.
— Не ми трябват. Наистина — увери го Емпрес, забелязвайки как очите на Трей я оглеждаха от главата до петите — от новоизлъсканите й ботуши през оръфаните панталони и избелялата риза до дългата й буйна коса.
— Майка ми навярно има нещо подходящо.
— Не.
— Защо да не поговоря с нея — продължи Трей невъзмутимо, без да забележи отрицателния отговор на Емпрес.
— Моите собствени дрехи ми харесват.
— Носиш ли изобщо рокли? — въпросът на Трей прозвуча съвсем естествено.
— Понякога…
Как можеше да му обясни, че преди година и последната рокля й беше омаляла, а сърце не й даваше да преправи коя да е от роклите на майка си.
— Можеш само временно да заемеш някоя рокля на майка ми — и още преди Емпрес да успее да се възпротиви, той продължи: — заради посетителите. Мама каза, че вече всички са нетърпеливи да ме видят, а какво ще си помислят, ако моят ангел-спасител се появи облечен като наемник?
Долната устна на Емпрес се разтрепери и тя се извърна така, че Трей да не забележи насълзените й очи. Нима той си въобразяваше, че й е приятно да се облича в тези износени дрехи. Само че и Гай, и Емили, и Женевиев, и малкият Едуард също имаха нужда от дрехи, а парите не стигаха за всички.
— О, Господи, прости ми, че се изразих така грубо — започна да се извинява Трей и като се протегна към нея, хвана една от гайките на колана й и успя да я притегли към себе си. Вземайки малката й ръка в
