— Не можем ли да изберем само някои от посетителите? — попита жизнерадостно Трей. — Дори от гледна точка на въздействието им върху моето състояние. Има хора, които с чувството си за хумор могат да те накарат да се върнеш към живота. Поне като инвалид в момента имам право на някой каприз.
— Какъв например? — запита го Блейз.
— Например да ми спестите посещенията на всички тези скучни млади дами, които непрекъснато ми изпращат бродирани носни кърпички. Имайте милост!
— Не зная, миличък — бавно отвърна Блейз и погледна към Хейзард с молба за помощ. — По-скоро си мисля, че или трябва да допуснеш всички да те посетят за кратко време, или изобщо никого да не приемеш.
Трей изпъшка.
— Защо си мисля, че няма да се спогодим с вас по този въпрос?
— Те няма да се задържат дълго при теб, а така излиза, че само бият път дотук, без да могат да те видят.
— Позволява ли състоянието на Трей да посреща гости за около един час всеки ден? — попита Хейзард с поглед, насочен към Емпрес.
Същата сутрин тя бе видяла как Трей свободно се придвижва вече до креслото и спокойно отбеляза:
— Ако не е повече от час, мисля, че той ще бъде в състояние да издържи среща с един или двама посетители, но за ограничено време — добави тя предпазливо.
— При това даже доста ограничено — намеси се Трей — и моля ви, спестете ми срещата с Арабела Макгинис и Фани Диксън, а още повече с техните майки.
— Не бъди така груб, Трей. Ние с баща ти имаме съвместна работа с тези хора — напомни му Блейз учтиво, но с тон, който не търпеше възражения.
Хейзард се подсмихна.
— Аз ще водя срещата с Мириам Диксън. Тя действително надминава всички човешки способности за общуване — поясни Хейзард, — и аз ще призная, че е цяло нещастие да слушаш непрестанните й лицемерно набожни цитати и напътствия.
— Това е, защото е твърде пристрастна лично към теб, скъпи, а освен това знае колко богат си. Затова всеки път трябва да съм много предпазлива да не би случайно да успее да те отмъкне — каза Блейз със закачлива усмивка на лицето.
Очите на Хейзард се разшириха от почуда.
— Мили Боже, едва ли наистина си го мислиш!
Той беше наясно, че на чара му действително не устояваха много жени, но точно Мириам Диксън?! Та той дори не я считаше за жена. По-скоро със старите си банални реплики и трикове му приличаше на изтъркана грамофонна плоча.
— Видя ли какво излезе, татко — каза Трей с широка усмивка на лицето си, — и Фани е също толкова непоносима, въпреки че е така странно привързана към мама.
— Виж какво, миличък, баща ти отдавна е наясно с всички тези неща, още преди да се родиш — каза Блейз със спокоен глас и продължи: — И за да не се изморим всичките, ще направим така, че непоносимите гости да престояват възможно най-кратко. Какво ще кажете?
— Обещаваш ли? — попита Трей.
— Давам ти думата си.
— В такъв случай, нека заповядат… Никой друг, освен мама, не може да се справи така блестящо с подобно затруднение. Тя е истински майстор на справянето с тълпите.
— Всичко това е благодарение на многогодишните ми усилия да се преборя с неуправляемия ти баща — поясни Блейз и повдигна закачливо вежди. — След всичко това ми е твърде лесно да се оправям със света.
— В края на краищата, мое задължение е да те карам да чувстваш живота си пълноценен, нали — подметна също така насмешливо Хейзард.
— Колко мило от твоя страна — измърмори Блейз, като си размениха топли погледи с Хейзард.
— Само запомнете, че в никакъв случай не бива да допускате Мириам Диксън, без да присъствате всички, за да можете да ме отървете от проповедите й — повтори Трей.
— Дадено — увери го Блейз. — Дали десет часът е твърде рано за посрещане на гостите? — попита тя, гледайки към Емпрес.
— Не, десет часът е съвсем добро време — отвърна й Емпрес.
ГЛАВА СЕДМА
Докато най-прецизно мажеше филията си с масло, Дънкан Стюарт остро нареждаше на дъщеря си:
— Ако държиш на компанията на… — той поспря за секунда, докато размаже маслото по краищата на филията. Погледна строго и решително към красивата си дъщеря със студени, надменни очи, които тя бе наследила от него, след което продължи: — неподходящи и недостойни за тебе мъже, то поне си намери някой с достатъчно пари, за да може да те издържа.
— Но, татко, ти имаш достатъчно пари и за двама ни — самонадеяно отвърна Валери, докато си сипваше лъжичка захар в чая, поглеждайки безучастно изпод дългите си нежни мигли.
— Точно като майка си! — въздъхна Дънкан измъчено и отхапа малка хапка от филията. — Нямаш никакво понятие от пари.
— Всъщност… аз съм също като теб, татко. Бедната ми майка си мислеше, че парите се получават по пощата в определени дни. Аз, за разлика от нея, зная как се печелят. Но след като си в такова отвратително настроение тази сутрин, въпросът е дали някоя от твоите сделки с представителите на индианските племена се е провалила?
При тези думи младата дама, чиито тъмни къдрици безупречно падаха над челото, й, изгледа внимателно баща си с ясносините си, но студени очи, издаващи нещо хитро в природата й.
След като тъй внимателно бе намазал филията си с масло, Дънкан внезапно се раздразни, при което Валери приятелски нежно и утешително го попита:
— Добре, кажи ми има ли някой, за когото ти е приятно да разговаряме?
— Не, по дяволите — измърмори баща й, — де да беше така лесно! Говори се за нови инвестиции във Вашингтон. По дяволите, всичко! Няколко индианци умрели и вече всички решила, че става дума едва ли не за любимата им баба.
— Не го вземай толкова навътре, татко! Знаеш, че всяко чудо е за три дни и скоро паниката и суматохата ще утихнат. Няколко гръмки заглавия по вестниците и оправданията ще се намерят набързо. До момента, когато разследването премине през всичките бюрократични нива и препятствия, на никого вече няма да му пука.
Още преди майка й да умре, Валери се бе превърнала в довереница и съветничка на баща си. Присила Уиндъм Стюарт никога не разбра напълно своя шеметен и непрекъснато променящ се съпруг. Той бе един от най-младите, повишени в чин офицер военнослужещи от времето на Гражданската война. Когато си дойде в отпуск в Охайо, той я омая и превзе сърцето й за съвсем кратко време.
Тя винаги с удоволствие си спомняше за неговата униформа. Баща й, съдията Уиндъм, до края не одобри брака им, но въпреки това продължи да изпраща пари на дъщеря си до смъртта й преди три години. Лекарят считаше, че здравето й е извънредно крехко. Самата Валери обаче считаше, че успокоителните, които майка й в течение на двадесет години поглъщаше заради „изхабените“ си нерви, всъщност я бяха довършили.
Дънкан Стюарт не бе пропилял парите на съпругата си, даже напротив, бе увеличил доста голяма част от тях в резултат на успешните си сделки. Неговият проблем се състоеше в това, че той искаше все повече и повече. Често се отбиваше на покер в клуба на Монтана, но някак неловко и безсмислено му се виждаше да подписва чекове от по шест цифри всяка нощ. Знаеше, че този тип игри са нещо съвсем неподходящо за него.
В Хелена, Монтана, милионерите на глава от населението бяха повече отколкото във всеки друг град. Повече от петдесет милионери живееха в малката планинска столица. Част от тях само за месец печелеха
