— О, миличък — повярва му Блейз с типичната си майчинска загриженост. — Предполагам, че Мириам и Фани те претовариха с присъствието си. Безсмислен е този спор за посетителите — внезапно реши Блейз, като в гласа й се усещаше страх, предизвикан от заявлението на Трей, което премахна и най-малкия смисъл в учтивостта и обноските, възприети от обществото на Хелена.
— Ще задържа гостите долу — твърдо и решително заяви Блейз, — а сега си почини, докато се оправя с посетителите.
— Благодаря ти, мамо — отвърна тихо, почти шепнешком Трей, с което й напомни за нейния по-малък брат Едуард, който говореше също така тихичко и учтиво, когато трябваше да я уговори за нещо.
— А ще помолиш ли Мейбъл да изчака с роклите? — добави той уж безразлично, напъхвайки се под завивките.
Боже, колко безпринципно и безочливо се държеше Трей! — помисли си Емпрес, потресена от поведението му.
— Разбира се, скъпи — бързо отвърна Блейз и се приближи до него, за да сложи ръка на челото му. — Нека видя да не би да си топъл.
— Може би малко — измънка Трей, уверен вътре в себе си, че изгаря от желание да обладае Емпрес, която стоеше в средата на стаята и го гледаше строго и изпитателно.
— Емпрес, как мислиш, дали състоянието му не се влошава?
Емпрес отвърна с готовност и увереност, че ще го постави на мястото му, задето се държи така подло с майка си:
— Ей сега ще му приготвя лекарство срещу треската.
— О, не, само не пак от онези противни на вкус смеси! — възпротиви се Трей като дете.
— Нали искаш да се оправиш? — рязко го запита Емпрес.
— Също толкова искам да си ям нормалната закуска — измърмори Трей.
— Тогава, ако те втресе, сам ще си бъдеш виновен — заяви му Емпрес с тон на победител.
— Миличък, послушай Емпрес, за твое добро е — намеси се майка му. — Изпълни нарежданията й и аз ще те оставя на мира.
В следващия миг Трей се усмихна лъчезарно и доволно, настроението му внезапно се бе променило.
— Майко, ти си права — съгласи се той с невероятно добродетелно и послушно изражение на лицето, — само една добра почивка ще ми помогне да се преборя с тази треска, сигурен съм.
Всъщност той мечтаеше за времето, когато Емпрес щеше да е изцяло негова. Изобщо не се съмняваше в способността си да я обладае отново. Дори бе напълно сигурен в себе си. Трей хвърли бърз поглед към часовника, прецени, че до обяд има предостатъчно време и добави:
— Не искам никой да ме безпокои преди обяда.
— Много правилно! — съгласи се моментално Блейз. — Виж само колко послушен пациент е Трей — добави тя с поглед, насочен към Емпрес, сякаш очакваше тя да потвърди родителската гордост на Блейз.
В същото време Трей се облегна на възглавниците и с най-невинен поглед, изгаряйки от любопитство, зачака отговора на Емпрес. След скептичната й реакция по отношение на неговото досегашно поведение, Трей я наблюдаваше с известна доза злорадство, поради неловката ситуация, в която току-що бе изпаднала. Дали щеше да отрече думите на майка му, или вежливо да се съгласи? Дали щеше да го изобличи? Дали щеше да се съпротивлява, или напротив — би предпочела да се примири и да се предаде? Най-вече го терзаеше въпросът кога най-после тя ще се озове в леглото му.
С леко строг тон Емпрес заяви:
— Ако Трей обещае, че ще си вземе лекарството срещу треска, аз лично няма да имам никакви други претенции.
— Разбира се, че ще го изпие, нали, скъпи? — обърна се Блейз нежно към сина си, очаквайки той да прояви разум.
— Ще направя всичко, което ми помага да оздравея и да се почувствам добре — отвърна Трей, като имаше доста по-различно виждане за това кое е най-добро за здравето и състоянието му.
Емпрес веднага долови двусмислието на отговора му. Този приятелски тон, доверчивите очи и неточният отговор бяха сериозна причина, за да се усъмни човек и намеренията му.
— В такъв случай те оставям в добрите ръце на Емпрес — каза Блейз, целуна го нежно и си излезе.
В следващия миг в стаята настъпи гробна тишина.
Трей най-после бе постигнал целта си — никой нямаше да го безпокои до обяд.
С нюх на ловец той заоглежда изваяните форми на тялото на Емпрес, облечено в красивото зелено кадифе. Сочните великолепни гърди, изпъкнали под деколтето, му напомняха за типична барокова красота, обвита от разкошния зелен цвят на дрехата. Белотата на гърдите й още повече изпъкваше на фона на тревистозеленото кадифе.
— Ела тук — каза Трей с нисък гърлен глас.
Думите му прозвучаха като ясна и точна заповед, изречена тихо и нежно, с мекия тембър на човек, който знае докъде стига властта и способността му да се налага.
Емпрес остана неподвижна, стегната и напрегната, усещайки как замечтаният поглед на Трей я изпива цялата. Против желанието и волята й пулсът й се ускори, тя усети как я обхваща непреодолим копнеж в отговор на неговия страстен пламенен поглед и кратката му заповед. Цяла лудост бе, че само този поглед и двете прости думи можеха да предизвикат такова усещане у нея, такъв прилив на топлина. За сетен път тя направи усилие да се отърси от неразбираемото чувство на копнеж, което я завладяваше.
Трей усети, че онова, което ставаше помежду им в момента, заприлича на увещаване на млад и неопитен жребец да слуша господаря си. Затова заговори тихо и спокойно:
— Всички си заминаха. Няма нужда да продължаваш да стоиш облечена в тази дреха. За мен тя е само рокля, която не ти става, а не нещо като прекалено скромен опит за демонстриране на благоразумие и чест. В интерес на истината, изглеждаш великолепно.
Като се приведе леко напред, Трей приседна, при което излъчването на сила и енергия от тялото му заличи всеки оттенък на слабост или безсилие, присъщи на болен човек.
Емпрес се престори, че не забелязва колко широки и силни са раменете му изпод навитите ръкави на пижамата, Нито пък колко красиво и свободно падаше тъмната му коса над гъстите вежди. Откопчаната до кръста пижама, изпод която се виждаха превръзките, още повече подчертаваше мъжествената му физика. Жизнената енергия, която се излъчваше от цялото му същество, още по-силно подчертаваше пламенното му желание. Във всеки случай той успя да я поуспокои по най-галантния начин, за което Емпрес се почувства истински благодарна. Колко ли жени бяха минали през ръцете му, в колко ли будоари бе тренирал и усъвършенствал това безпогрешно умение да очарова и омагьосва женското сърце?
Той наистина подходи по най-разумния начин. Колкото по-силно продължаваше Емпрес да стиска двата края на корсажа, толкова по-безсмислен ставаше опитът й да изглежда скромна и благоразумна. А това само по себе си бе нещо абсурдно в тази спалня, между двама души, които имаха толкова прекрасни интимни преживявания заедно. Тя се почувства по-добре и от галантния му комплимент, след презрителното поведение на Мириам Диксън. Пръстите й леко отпуснаха кадифения плат, при което очите на Трей светнаха. Цепката на деколтето разкри част от тялото й. Трей си спомни какво удоволствие бе да целува нейните гърди, спомни си аромата им, спомни си и как Емпрес простенваше от наслада и превъзбуда, когато той нежно галеше и целуваше зърната й. Босите й крака, които едва се подаваха изпод диплите на пищната рокля, правеха очарованието и безпомощността й още по-привлекателни.
— Все още не си достатъчно укрепнал — продума тя в настъпилата гробна тишина.
— Е, поне съм по-силен от теб.
Емпрес потръпна и усети, че я обхваща странно вълнение, от което стомахът й се присви.
— Можеш да си навредиш… — гласът й бе тих и неубедителен, като че ли по-скоро казваше нещо на себе си.
— Вече не издържам — също толкова тихо продума Трей, усещайки как възбудата обхваща всяка негова клетка. — Ето защо те желая — той спря за миг, докато намери подходящите думи и продължи: — Бих искал да дойдеш при мен и да ми помогнеш.
При всякакви други обстоятелства тези невинни думи можеха да имат най-различен смисъл, но
