докосването с нарасналия му член и в този миг в съзнанието й нахлу споменът за всичко, което бе изпитала тогава, през първата им нощ. Тя си припомни удоволствието, което той й бе доставил. „Не, помисли си тя, не мога да допусна да ме прелъсти толкова циничен и арогантен мъж!“ В същия миг тя усети отново топлината и нежността, с които той я накара да потръпне, близвайки с език страната и ухото й. Сетивата й се подчиниха на една-единствена мисъл — колко необхватно и всеизпълващо бе удоволствието, което той можеше да й достави. Усети, че копнее за онзи екстаз, от който цялото й тяло се бе разтреперило през нощта, когато за пръв път се любиха. Докосването му бе като магия, думите, които шепнеше в ухото й сякаш я подканяха към един нов непознат рай, от мисълта за което Емпрес потръпна, забрави, че му е смъртно обидена, обви с ръцете си тялото му и го погали, усещайки мекотата на китайската коприна.
„Каквато и да е, помисли си Трей, обладан от желанието да я люби, все пак не е като всички останали и е невероятно страстна и любвеобилна.“ Дори съпротивата й да бе хитро скроена игра, тя също оказваше влияние на цялата им предлюбовна закачка. Когато тя го прегърна и въздъхна така непресторено и тихо, той усети, че присъствието й направо го покорява. Не го интересуваха причините, поради които тя се бе озовала тук. В този момент той усещаше единствено непреодолимото желание да я обладае колкото се може по- скоро.
Тя бе твърде послушна, когато Трей каза:
— Съблечи ризата.
През това време той сне халата си, усещайки слаба болка в гърба. Не можеше да се навежда, нито пък да вдига високо ръцете си или да ги движи бързо. Усети, че най-подвижни са краката му, чието движение единствено не му причиняваше никаква болка. Изпита удоволствие от ерекцията си, защото това го караше да се чувства добре и вече почти оздравял.
След секунда Емпрес остана гола. Бузите й се изчервиха. Лека руменина изби по шията и гърдите й. Трей не пропусна да забележи как дишането й се учести. Докосна нежно с пръст едната й буза, после устните, шията и надолу, докато бавно достигна зърната на гърдите й, които бяха набъбнали от възбудата. Докато я галеше, той наблюдаваше как по лицето й се изписа видимо удоволствие. Тя вдигна едната си ръка, обхвана кръста на Трей и без думи го придърпа към себе си. Дългите дни, през които Трей не бе имал жена поради раните си, сега избиха в огромно напрежение. Той знаеше, че ще я люби, независимо от това дали тя самата искаше. Като я целуна нежно, Трей прошепна:
— Излекувай ме, диво котенце!
След миг той я опря в огледалната стена и леко приклекна, за да може да се слее с нея. Усещайки влагата между краката й, той пожела незабавно да я обладае. Възбудата взе връх над всичките му сетива.
Желанието им нарастваше неудържимо, телата им потръпваха едновременно. Емпрес стоеше подпряна до стената в поза, която предполагаше върховното удовлетворение да настъпи на талази, успоредно с движенията на двете тела. Всяка нейна частица трептеше в синхрон с топлината и силата на движението на Трей. Всичко това я преизпълни с наслада и когато тя се отдръпна леко назад, тутакси усети как ръцете на Трей стиснаха здраво раменете й, при което тя замря в очакване на нов прилив от нежност и любов.
Тялото й затрепери, а кръвта й бушуваше от обхваналата я страст. За миг топлината и обзелото я чувство на задоволство като че ли стихнаха, точно когато тя все още го желаеше с пълна сила. Емпрес неволно извика „Не!“ и силно прегърна Трей. В очите му блесна агонията от болката, която Емпрес, без да иска, му причини при допира с превръзката. Той изстена леко.
Тя мигновено разбра какво му е причинила.
— О, съжалявам, извинявай! — извика тя и отпусна ръцете си внезапно. — О, Боже, Трей, добре ли си?
Трей отвори очи, кимна и се усмихна. Жестоката болка, изпитана за миг, се стопи под влиянието на любовната треска, която все още владееше цялото му тяло.
— Във всеки случай, не бих искал да припадна в следващите пет минути — призна той, примигвайки кратко с усмивка на лицето. Хвана здраво китките на Емпрес и отмести ръцете й надолу към кръста си, прошепвайки:
— Ето тук, дръж ме здраво, скъпа!
В следващия миг телата им отново се сляха в безумна страст. И двамата изгубиха контрол над себе си. Като едно цяло те се полюшваха в такт изгубили представа за всичко друго наоколо.
Екстазът, обхванал и двамата, надминаващ всяка граница на чувствеността и сексуалността, внезапно бе прекъснат от рязък шум, идващ от неговата спалня:
— Трей, Трей… къде си?
Изумлението и шокът, обхванали и двамата нараснаха, след като осъзнаха, че това е гласът на майка му, която се намираше в съседната стая.
Въпреки че мозъкът му моментално осъзна ситуацията, чувствата му нито за секунда не се промениха. Дори някой да бе опрял цевта на пушка в слепоочието му, Трей никога нямаше да спре. Страстта му бе пламнала с всичка сила, той усещаше как всеки момент може да се взриви от прекалено силните чувства и насладата, която го бе изпълнила. Той по-скоро усети, отколкото чу тихия изумен вик на Емпрес, при което я стисна още по-силно. Приведе глава надолу, докосна с устни страната й, близна нежно ухото й, след което прошепна:
— Не се стряскай!
После се притисна внезапно напред и изстреля съдържанието на члена си в загрятото от оргазма тяло на изплашената и изтръпнала от напрежение Емпрес.
След секунда те дочуха отново гласа на майката:
— Трей, там ли си?
Оргазмът му бе преминал и той се отдръпна бързо, за да си поеме дълбоко въздух и да отговори със спокоен умерен тон:
— Идвам след малко, майко.
Емпрес трепереше цялата, превъзбудена и недостигнала още своя оргазъм. Отдръпването му бе толкова неочаквано и рязко, че й подейства като внезапна хладна струя въздух. И докато между краката си долавяше студ, то отвътре желанието й още я изгаряше. Непознато досега чувство я облада. Без сама да предполага, че желае само любовта им да продължи, тя издума:
— Не си отивай!
Трей се поколеба, докато се навеждаше да вземе халата си от пода, погледна я бързо, след което се изправи и прошепна:
— Не мърдай оттам! Идвам веднага!
Намятайки бързо халата, той го придърпа на раменете си, което очевидно му причини болка. Отправяйки се към вратата, той затегна колана с леко и пестеливо движение на ръцете си.
Въпреки разгорещеността на пулсиращото си тяло,
Емпрес успя да забележи как Трей направи предупредителен знак с отварянето на вратата и го чу да казва:
— Емпрес е заспала, майко. Тя навярно е твърде изморена. Не, иначе е добре. Току-що я завих.
„И дори я удовлетворих“ — си каза наум Трей, — „като имам още малко работа в момента, в който се оттеглиш от стаята ми.“
След две-три минути той се върна в стаята, тържествуващ и развълнуван от случилото се. Завари я там, където я бе оставил. Не поради изричната му заповед, а защото нямаше желание да помръдне. Всичко това бе нещо съвсем ново и непознато за нея — искрящото, изгарящо отвътре желание, неизмеримото удоволствие, както и прекрасното чувство на слабост вследствие на порива към любов. Никога не бе предполагала, че може да съществува подобно усещане, при което всичко друго губеше смисъл и само докосването на Трей имаше значение. Усещане, при което насладата вълнението и безразсъдството се сливаха в странен любовен пламък, който изпълваше телата им и стопяваше всяка следа от разум.
Междувременно Трей влезе в стаята и заключи вратата, при което Емпрес усети как тялото й потръпна в очакване. Очите им се срещнаха и тя го чу да прошепва:
— Готова ли си?
Стоеше на същото място, където я бе оставил Трей, с леко отпуснати ръце, опряна в огледалната стена, леко поруменяла от възбудата и вълнението си. Гърдите й още бяха напрегнати, а между краката си тя
