— Мириам, Фани, това е Емпрес Джордан, прекрасната сестра, която спаси живота на нашия Трей — съобщи Блейз с такъв тон, сякаш представяше Емпрес на кралица Виктория, а начинът, по който каза всичко, съвсем не напомняше за това, че Емпрес е полусъблечена и с боси крака.
— Надявам се и съм сигурна, че разбирате — продължи Блейз с малко по-силен и убедителен глас, — че едва ли можем да се отблагодарим, както трябва.
Мириам кимна леко, а после отвори неохотно и мрачно устата си, за да издума през зъби:
— Добро утро.
След това тя отново се вгледа в огромния си като планина бюст.
— Както виждам — отбеляза Блейз със слънчева усмивка, — роклята ще има нужда от незначителна поправка.
След това Блейз се обърна към дамите и продължи:
— Госпожица Джордан остана инцидентно при нас, поради което не е взела личен багаж. Ето защо се опитваме да й помогнем.
Разбира се, Блейз със същия успех можеше да заяви, че Емпрес е паднала вчера от луната и едва ли някой от присъстващите в стаята щеше да оспори твърдението й.
„Без багаж ли… — помисли си иронично Мириам Диксън, — при това на тази малка уличница даже не й мигна окото“, почуди се тя, без да издава мислите си.
Скандалните събития от онази зимна нощ при Лили бяха станали обществена тайна, непрекъснато се обсъждаха по събирания и в компании в Хелена, като разговорите се различаваха само по степента на сарказъм и любопитство. Високомерната Мириам Диксън си помисли с яд: „Как смее да ме гледа така самонадеяно, тая дребна проститутка!?“ Във всеки случай тя не смееше да даде и най-малкия признак за мислите си, защото семейство Брадок-Блек бяха крепост, която никой не смееше да атакува. Здраво стиснатите й злобни устни леко се разтегнаха в полуусмивка и тя изрече с язвителен, саркастичен тон:
— Зимните пътувания винаги водят до някакви нежелани последствия — очите на Мириам бяха враждебни. — Смятате ли да се връщате във вашия дом скоро?
Категоричното и бързо „НЕ!“ на Трей се сля с ясния отговор на Емпрес: „ДА“.
Изобщо не се интересуваше какво щеше да си помисли Мириам Диксън. Никога не се бе съобразявал с нея. И ако Емпрес не можеше да се оправи в ситуация като тази, той поне добре умееше да се измъкне. А също да защити и нея. Тъкмо когато се канеше да продължи, баща му се намеси:
— Това означава — каза Хейзард меко с жизнерадостно бляскащ поглед, — че Емпрес ще си тръгне едва когато Трей напълно се възстанови. Както сами виждате, госпожица Джордан дава надежди за бързо излекуване и укрепване. Тя е цяло чудо — добави Хейзард, поглеждайки към Трей и към съпругата си, — ние всички смятаме така.
Трей се усмихна приветливо и доволно. „При това истинско чудо — и в леглото, и извън него“. Сега единствената му мисъл бе как по-скоро да се отърве от всички присъстващи в стаята, за да може най-после да провери доколко се е възстановил в действителност, като за целта се възползва от чудната красота и обаяние на госпожица Джордан.
„Това, което е наистина цяло чудо — помисли си с презрение Мириам Диксън, — е, че все още роклята не е изпаднала от тялото на момичето“. Фани седеше, онемяла на стола си, с широко разтворени от почуда очи.
— Би ли желала чаша кафе, мила моя? — попита Блейз, усмихвайки се мило на Емпрес и изпращайки бърз, поощрителен поглед към Хейзард.
— Не, благодаря ви.
— А кифличка?
— Благодаря, не.
Изражението на Мириам Диксън бе толкова неприветливо, мрачно и явно презрително, че още преди да заговори, Трей реши да я изпревари.
— Ох! — изпъшка той силно, така че да привлече вниманието на всички. — Така ужасно ме заболя гърбът!
И за да прозвучи още по-автентично, той изстена театрално и без да си дава сметка, че изобщо не е добър актьор, се преви напред с измъчен поглед.
Емпрес го стрелна със суров поглед. Толкова безсрамен бе! За миг очите им си размениха жизнерадостна заговорническа искрица, при което Трей шумно изохка повторно.
Ставайки бързо, Блейз уведоми гостите, че очевидно Трей отново има сериозни болки и спазми, след което добави:
— Моля ви да ни извините и благодаря за посещението ви.
И като съпроводи двете жени до вратата, тя продължи най-учтиво да им благодари за вниманието. Едва затворила вратата след гостите, Блейз се облегна на нея и строго отсече:
— Трей Брадок-Блек, ти си възмутително безскрупулен!
— И най-лошият актьор, когото познавам — добави спокойно Хейзард.
— Нали се отървах от тях, какво тогава? — лъчезарно отвърна Трей.
— Мириам изглеждаше така, сякаш ще експлодира всеки момент — вметна Хейзард и най-после се разсмя сърдечно, след като толкова време едва се бе сдържал.
— Да, така беше — ликуващо потвърди Блейз. — Тя си е най-нещастният образец за отчаяна вдовица. Какво да я правиш! — каза тя с въздишка.
— Ние с татко ще се погрижим — подметна Трей, ухилен до уши, — ние двамата сме много по- безмилостни и безскрупулни в това отношение в сравнение с тебе.
— Не смей да ме тревожиш с подобни идеи — предупреди го Блейз, усмихвайки се, — достатъчно ми е да те видя само веднъж как се преструваш на умиращ от страданията и раните си.
Всички се разсмяха от сърце.
За миг Емпрес се почувства изолирана при тази щастлива гледка на веселящите се близки хора. Имаше нещо по-различно, непринудено и очарователно във взаимоотношенията им. В следващия миг Блейз се погрижи да я приобщи към общата веселба.
— Прости ни, скъпа, но Мириам Диксън е такова изпитание и мъчение, че всичките до един се чувстваме като деца, пуснати на свобода, когато тя си замине. Понякога е ужасно неприятна, но всеки от нас наистина съжалява бедната Фани и затова сме толерантни към Мириам. Благодаря ти, че понесе присъствието й така благородно. Тя действително има доста недостойни предубеждения. А сега ще трябва да се погрижим за роклите ти. Ще изпратя Мейбъл. Тя ще оправи всички недостатъци.
— Моля ви, не си създавайте никакви трудности — отвърна бързо Емпрес. Притеснена от факта, че в този момент всички я наблюдаваха, тя се опита още по-здраво да притвори незакопчания си корсаж. — Исках да кажа, че някои от другите рокли могат да ми станат — заекна тя, объркана до безкрайност.
— Между другото, майко, защо не се заемеш с останалите посетители, докато преправят дрехите на Емпрес — предложи с вежлив тон Трей.
През цялото това време той не сваляше очи от Емпрес, още откакто тя се втурна в стаята в отговор на неговия повик. Единствената му цел сега бе да накара всички да излязат, за да остане насаме с нея. Спомни си за юношеските си години, след които никога вече не се бе притеснявал в случай, че иска да се усамоти с някоя девойка.
— Този път нямам намерение да споря отново с вас за посещенията — заяви Хейзард с ясен и отчетлив глас, в който недвусмислено пролича типично мъжкото безразличие и пренебрежение към всякакъв обществен етикет. — Оставям всичко на теб, обич моя. Ти си наистина прелестна, Емпрес. Не обръщай внимание на Мириам. Тя е живото доказателство на поговорката „Достойните умират рано“.
Обръщайки се към сина си, Хейзард продължи с усмивка:
— А ти не се възползвай от благоразположението на майка си!
След като се отправи към вратата, той се обърна и добави:
— Отивам в конюшните при Блу да видя какво става с кобилата, която щеше да ражда. Може би там имат нужда от помощта ми. С всичко друго, освен национална криза, ви моля да се оправяте сами.
С тези думи Хейзард излезе от стаята.
— Мамо, чувствам се извънредно уморен — излъга най-безочливо Трей веднага щом баща му си излезе.
