— Нали платих за нея?
Емпрес се настани срещу полираното огромно бюро на Хейзард. Библиотеката бе малка и уютна, в камината гореше огън, полиците, високи от пода до тавана, имаха стъклени врати, които отразяваха здрача на късния следобед. В стаята се усещаше позната миризма на стари кожени вещи, както някога в библиотеката на баща й. Едва ли някой можеше да предположи преди пет години, че графинята, която се явяваше дъщеря на Жан-Луи Чарлз Максимилиан Джордан, ще обсъжда подобен договор в отдалечените планински части на Монтана?! Емпрес никога нямаше да си позволи самосъжаление. Знаеше, че от него няма никакъв смисъл, особено когато нещата опираха до осигуряването на храна и дрехи за останалите деца от семейството. Ето защо, тя се отърси от налегналата я меланхолия и тъга.
— Надявам се, разбирате колко много сме ви задължени, мис Джордан! — започна Хейзард. — Безкрайно много задължени — добави той, облягайки се в удобното кресло, модел „Шератън“, и насочвайки поглед изпод гъстите си тъмни вежди към Емпрес, — и бързам да ви уверя, че можете изцяло да сте сигурна, че всичко, което казах онази вечер, всяка дума, все още важи с пълна сила. — Хейзард всячески се опитваше да се отнесе милостиво и учтиво с нея, за да я накара да се почувства по-спокойно, въпреки странните обстоятелства, които я бяха свързали със сина му. Той замълча, за да й даде възможност да се включи в разговора.
Със здраво стиснати в скута си ръце, Емпрес прехвърляше в ума си различните варианти, по които можеше да му обясни как стоят нещата. Как можеше най-правилно да обясни на бащата на мъж, който я бе купил в публичен дом, че й дължат 37 000 долара в злато?!
— Мога ли да помогна с нещо? — подкани я Хейзард и внезапно разтревожен я запита: — Как е Трей, да не би да е зле?
— О, не, добре е — бързо го успокои Емпрес. — Дори твърде добре, като се има предвид колко скоро се случи нещастието — след което тя въздъхна и продължи: — Причините, поради които исках да говоря с вас, мистър Блек, са… става дума за… — Емпрес изгуби и ума, и дума. Разколеба се изцяло.
— Пари? — подметна бързо Хейзард, като съжали притеснената млада жена.
— О, да… всъщност става дума за нещо съвсем необичайно…
— Чух за сделката при Лили — реши да я улесни Хейзард, като видя до каква степен се затрудняваше Емпрес, облечена в дрехи, които той не би позволил и на най-низшия си слуга да облече. — При това от време на време се налага да помагам на сина си, когато изпадне в подобно затруднение.
Хейзард се подвуоми дали да каже „непрекъснато помагам“, но избра по-мекия израз „от време на време“.
— Да не би да искате да кажете, че и преди е купувал жена? — възкликна Емпрес.
Хейзард се усмихна и едва сега Емпрес разбра откъде Трей бе наследил тази невероятна усмивка.
— Всъщност не — поясни той. — Вие сте първата.
Толкова ужасно й неловко бе да стои тук, в тази къща и да проси пари.
— Бих искала да ви кажа, че аз изобщо не съм такава и…
— Мис Джордан, моля ви да се успокоите и да не се притеснявате, че някой прави някому оценка. Не зная откога сте в Монтана, но общественият етикет тук налага единствено да се представите с първото си име, а по-нататък от вас не се очаква нищо повече. Няма какво повече да говорим за тия земи зад Червената река.
Той наистина разбираше всичко и проявяваше невероятна благосклонност, същото, което бе забелязала и у Трей. Тя го погледна право в очите и заговори с леко треперлив, изнервен глас:
— Със сигурност нямаше да ви моля за тези пари, но знаете ли, имам определена отговорност… там, откъдето съм всъщност. И тъй като не зная за колко време Трей ще се възстанови, помислих си, че това може да продължи и по-дълго, отколкото времето, с което разполагам, преди да се върна… Ето защо предпочитам да получа парите сега — изстреля тя на един дъх.
Без всякакво съмнение или любопитство, без ни най-малката проява на каквато и да е емоция, Хейзард само попита:
— Колко искате?
— Само това, което Трей ми дължи, сър — бързо отвърна Емпрес и бръкна в джоба си, за да извади банковия ордер, след което му го подаде. — Това е повече от достатъчно. Всъщност сумата е ужасно щедра и ако обстоятелствата ми позволяваха, нямаше да ви принуждавам… — Емпрес внезапно загуби цялото си самообладание, почувства се ужасно самотна и изоставена в тази непозната чужда къща, където бе принудена да досажда на този благороден мъж за изумително голяма сума пари. Сълзите напираха в гърлото й. Като стисна здраво ръце, докато я заболя, тя се овладя и успя да се въздържи от разплакване пред този влиятелен и внушителен мъж, който притежаваше по-голямата част от Монтана.
Хвърляйки един поглед към листа, Хейзард си по-мисли, че сумата наистина е твърде голяма за триседмични удоволствия с това създание, но същевременно е смешно малка, за да се заплати за живота на неговия син.
— Предложих ви значително повече, мис Джордан. Не бъдете притеснителна и излишно скромна.
Хейзард зачака отговора й. Като мъж, който държеше на думата си, той бе любопитен да чуе отговора на Емпрес.
Очевидно тя се поуспокои, ръцете й се отпуснаха, стегнатата й поза се промени, а нервното й изражение изчезна.
— Това е повече от достатъчно, мистър Блек — каза тя, като едновременно въздъхна с успокоение. — И веднага щом Трей се възстанови — продължи тя с вежлив тон, който му напомни за някакво малко дете, опитващо се да спазва задължителните правила на любезност и учтивост, — ще ви освободя от присъствието си.
— Глупости — прекъсна я Хейзард учтиво и чистосърдечно. — Моята съпруга и аз сме готови да ви предоставим дома си, независимо колко дълго искате да останете.
За миг Хейзард погледна към собствените си ръце, сключени върху лъскавата повърхност на бюрото, и когато погледът му отново се повдигна, в очите му блестяха сълзи.
— Ние сме вечни ваши длъжници — гласът на Хейзард бе умерен и сдържан — и ако има нещо, което бихме могли да сторим за вас, мис Джордан — добави той учтиво, — моля ви само да ни уведомите. За нас животът на Трей е безценен.
Емпрес напълно разбра какво чувстваше бащиното сърце. Та тя самата, макар и за толкова кратко време, също бе обикнала безвъзвратно Трей.
Хейзард се изкашля и продължи с по-спокоен тон:
— Ще наредя незабавно да опаковат златото и да го донесат в стаята ви. Ще може ли да се сложи в дисагите?
Емпрес кимна.
— Да, благодаря ви.
Тя веднага си представи новите обувки и храната, които щеше да купи за братята и сестрите си. Парите щяха да стигнат даже за подаръци за Коледа. Досега рождествените празници бяха минавали толкова бедно и тъжно, че сърцето й се стегна от неприятните спомени. Децата бяха безкрайно възпитани и издръжливи, всичко разбираха. Тя изпита такова умиление, че й се доплака. Усмихна се, като си помисли за неочакваното забогатяване и погледна благодарно към тъмнокосия огромен мъж, който бе също толкова добър, колкото и сина си.
— Благодаря ви много — добави тя.
Първо Хейзард и Блейз обсъдиха въпроса за многобройните посетители, дошли да видят Трей, които се налагаше да отпращат обратно, тъй като той все още не бе в състояние да посреща толкова много хора. После попитаха и Трей дали е в състояние да приема посетителите. Но накрая прецениха, че последното решение трябваше да се вземе единствено от Емпрес.
Тя изслуша Блейз, която изброи списъка с имена на хора, желаещи да посетят Трей. През цялото време наблюдаваше реакцията на Трей при споменаването на различните имена — от радостно ококорване при споменаването на близки негови приятели до истински стенания и недоволство при нескончаемите списъци от женски имена на негови почитателки, изгарящи от нетърпение да го посетят.
