разбрал, че може да се възползва от възможността да притисне и усмири Хейзард Блек, имаме всички шансове да успеем.
Дънкан изсумтя, както винаги, когато не му достигаха думи да се изразя.
— И какво ще стане, ако грешиш? — измърмори той. — Какво смяташ да правиш с детето?
— Ще се омъжа за някой друг — отвърна Валери и примигна два пъти с миглите си. — Навярно. Или още по-вероятно ще отпътувам за една по-дълга ваканция в Европа, където срещу някаква незначителна сума детето ще може да бъде оставено за отглеждане в някое френско или английско градче… Искаш ли още кафе, татко?
ГЛАВА ОСМА
Тази сутрин Емпрес се успа. Събудиха я тихите гласове, достигащи до нея от спалнята на Трей. Сега тя нощуваше в стаята за преобличане, която бе в съседство със спалнята на Трей, ако се наложеше бързата й намеса. Във всеки случай тук, на мекия диван, й бе далече по-удобно, отколкото на малкото походно легло. Стаята бе малка, цялата в огледала, и представляваше нещо като леко разширен коридор, свързващ спалнята с една разкошна баня, в която удоволствието бе върховно и поради това, че можеше да си позволи както хладка, така и гореща вода. Това бе нещо толкова невероятно и контрастиращо с нейния отдалечен планински дом. Монотонното бръмчене на огромния газов генератор, който обслужваше електрическия агрегат, захранващ цялото ранчо, се чуваше някъде отдалеч в тихата утрин.
Емпрес изведнъж си спомни, че това бе първият ден, в който щяха да се допуснат посетители в стаята на Трей. Дали беше възможно да си остане в тази малка стая, далече от любопитните хорски очи? Появата й в дома на Лили онази вечер вероятно е била счетена за крайно безсрамна и безочлива, но тя действително бе плод на пълно отчаяние и безизходица. И ако Трей бе водил живот, напълно безразличен към общественото мнение и бе усвоил до съвършенство методите за обграждане с висока стена срещу нежеланите контакти, то с нея съвсем не бе така. Срещата с всички тези любопитни гости щеше да бъде действително мъчителна за нея.
Ех, да можеха да се отложат срещите за следващия ден! Емпрес въздъхна и се мушна дълбоко под завивките. Няколко минути по-късно тя реши, че няма да успее да заспи отново и поглеждайки към часовника, установи, че часът е само девет. Беше твърде рано, за да се допусне, че в съседната стая има гости. Трей навярно разговаряше с родителите си. Тя реши, че спокойно може да се облече, да се отбие да види Трей, след което отново да се скрие в малката стая, преди първият посетител да се е появил.
Когато стана от леглото, Емпрес забеляза няколко рокли, поставени на закачалки пред огледалото — прости ежедневни рокли от вълнен и кадифен плат. Тя се приближи към тях и ги разгледа така, както едно дете разглежда витрините на сладкарски магазин — с изпълнен с копнеж и тъга поглед, но без да се спира. Цветовете блестяха пред очите й, изкушавайки я да докосне разкошната рокля от зелено кадифе. Тя се приближи плахо и докосна с пръст меката прекрасна материя. Сърцето й потръпна от вълнение. Изкушението бе твърде голямо. Само след миг тя пое роклята и я наложи върху себе си, оглеждайки се в огледалото. Тъмнозеленият плат отрази блестящата й светла коса, подчерта златистия оттенък на кожата й и се разпростря на красиви, богати дипли над босите й крака. Видът й в огледалото й припомни детството. Разкошната рокля й достави изключително удоволствие. Странната наслада, която изпита, макар и за съвсем кратко, не приличаше на игра на възрастни. Усещането, че вече е млада жена я караше да се чувства безкрайно свободна.
Емпрес се замисли дали все още можеше да се счита за дете, когато някаква разумна страна на нейната природа й напомни, че всъщност няма никакво значение в какво е облечен някой. Тя се усмихна жизнерадостно и си каза, че е време да пренебрегне сериозните си мисли, поне в дадения момент. Как ли би изглеждала в подобна екстравагантна рокля? Струваше й се толкова отдалечено времето, в което можеше да носи подобни дрехи.
Тя бързо съблече нощницата си и я метна настрани, след което облече роклята, изпитвайки огромна наслада от докосването на мекия копринен плат до фината й кожа. От дрехата се долавяше дъх на рози — парфюмът, който майката на Трей употребяваше. Тя надяна дългите ръкави и намести диплите на полата, след което се зае да закопчава многобройните копчета от шията до ханша. Не се затрудни със закопчаването на ханша и тънката си талия, но нагоре, там, където изпъкваха красивите й сочни гърди, тя не успя да се пристегне така, че да закопчае копчетата. Корсажът бе скроен за по-дребна жена, което личеше и от дължината на роклята. Разтворен до кръста, той разваляше цялото удоволствие от красивата дреха. Може би трябваше да изпробва някой от другите модели. Тъкмо се двоумеше дали да изпробва синята вълнена рокля или тази в бледомораво, когато дочу виковете на Трей:
— Емпрес! Емпрес! Ела тук!
Гласът му звучеше толкова обезпокоен, че стомахът й се сви от притеснение. Обзе я паника. Да не би отново да се е случило нещо лошо? Не трябваше да му разрешава да става от леглото вчера. Нима пропорциите от лекарствата, които му бе дала, оказваха някакъв страничен токсичен ефект?! Само не вътрешен кръвоизлив, мили Боже, не!
Препъвайки се в диплите на роклята си, тя се втурна към стаята на Трей. Измърмори недоволно, след като залитна, при което с едната си ръка хвана полите и ги вдигна, а с другата посегна към дръжката на вратата. Отваряйки я със замах, тя връхлетя в спалнята на Трей.
В следващия миг възкликна от изненада и се закова. Босите й крака се виждаха изпод роклята, гърдите й стърчаха полускрити под незакопчания корсаж. Едва тогава тя пусна роклята си и автоматично, придърпа двата края на корсажа, опитвайки се да прикрие гърдите си. В същото време очите й панически търсеха Трей, единствения познат в тази чужда къща. Той лежеше в леглото спокоен, отпочинал, без никакъв признак на болка или страдание, скрил с широкоплещестите си рамене възглавниците. Слава Богу, нищо му нямаше. На лицето на Трей се изписа чаровна усмивка. И когато очите им се срещнаха, тя разбра, че паниката й е била съвсем напразна. В погледа му се четеше същата страст, която тя бе забелязала, когато излезе от банята в дома на Лили през онази снежна нощ в Хелена. Тя усети, че желанието, което се излъчваше от него, силно я развълнува. Очите на Трей се спряха на набъбналите й под корсажа сочни гърди.
Емпрес не издържа на погледа му, с който той едва ли не я разсъбличаше. Тя се обърна към останалите присъстващи в стаята. В очите й пролича безпокойство, чиито причини бяха не само в неподходящото й облекло, а и в току-що усетения недвусмислен намек в страстния, похотлив поглед на Трей.
Вглеждайки се в присъстващите, Емпрес срещна удивения поглед на една дебела жена, която едва бе успяла да се напъха в тесния корсет на черната си рокля. Въпросната дама бе притиснала ръце към огромния си бюст и наблюдаваше Емпрес с широко отворени очи. До възрастната дебеланка седеше дребна млада жена, облечена в светлорозова рокля, която изобщо не отиваше на бледото й изражение. Тя изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да припадне.
Хейзард, който се бе облегнал на орнаменталния стълб на леглото, едва сдържаше усмивката си, докато Блейз най-спокойно наливаше кафе в чашите.
Господи, колко красива бе! — помисли си Трей, напълно слисан от чара и обаянието на Емпрес. Никога до този момент не я бе виждал в рокля. Блестящият зелен цвят на кадифето подчертаваше ясните й живи очи, леко загорялата й от слънцето кожа, розовия оттенък на бузите й, копринената мекота на гърдите, изпъкнали така предизвикателно. Първата егоистична мисъл, която дойде в главата му, бе как по-скоро да се освободи от присъствието на всички останали в спалнята.
В настъпилата гробна тишина най-после се чу гласът на Блейз:
— Емпрес, скъпа — каза тя изключително вежливо, — ела да се запознаеш с госпожа Брадфорд Диксън и нейната дъщеря Фани.
В този момент целта бе позицията на семейство Брадок-Блек спрямо Емпрес да стане напълно ясна за гостите. Най-после трябваше да се спрат слуховете и измишльотините. Момичето бе спасило живота на Трей. Това бе всичко и нищо друго нямаше смисъл. Те й бяха длъжници за цял живот.
Емпрес пристъпи напред, а страните й се изчервиха и сърцето й заби силно. В този момент тя съзря унищожителния, изпълнен с презрение поглед на Мириам Диксън, в резултат на което арогантността и дързостта на десет поколения от фамилията Джордан сякаш се събраха у нея. Тя вдигна гордо чело и с босите си крака се приближи бързо на около един метър от двете седящи жени.
