желанието, което тя прочете в тях, бе повече от силно. Въздухът в осветената от слънцето стая натежа от вълнение.
Трябваше й малко време да размисли как да го спаси от това, което искаше от нея, да го предпази от евентуално усложнение на раните, въпреки че самата изгаряше от желание, което я смущаваше и объркваше безкрайно.
— Само че първо, ще трябва да си вземеш лекарството — заяви Емпрес решително, налагайки си да преодолее собствените си емоции и да се върне към дълга си на сестра, която се грижи за Трей.
— Побързай тогава — прошепна той с дълбок и леко дрезгав от вълнение глас.
Емпрес не разбра дали това бе отговор. За да се увери, го попита повторно:
— Ще го изпиеш ли?
Трей кимна, като че ли току-що се е договорил за някаква сделка.
Не от злонамереност, а по-скоро поради здравия си разум, Емпрес добави повече от приспивателното в сместа. Трей току-що бе започнал да се възстановява и това, което искаше от нея, бе твърде опасно за здравето му. И ако той самият не разбираше последствията, то Емпрес бе съвсем наясно какво го грози.
— Ти си изпий лекарството, а аз ще ида да съблека тази рокля. Да спусна ли пердетата?
Тя се доближи до прозорците и посегна към пискюла, като си мислеше, че той ще спи по-спокойно, ако е на тъмно.
— Все ми е едно.
Вдигайки чашата към устата си, Трей попита:
— Ако предпочиташ, да го направим на тъмно? — в думите му пролича известна доза задоволство и шеговитост.
Емпрес се извърна бързо и му хвърли намръщен поглед.
— Някой някога казвал ли ти е, че си едно ужасно разглезено, развалено хлапе?
— Освен теб — никой друг — отвърна Трей с усмивка и погълна течността. — Стига вече си се бавила и разтакавала, скъпа моя. Свали си роклята и ела при мен.
Като се увери, че чашата с лекарството е празна и поставена обратно на масичката до леглото, тя отвърна дружелюбно:
— Връщам се след минута.
Влизайки в стаята за преобличане, Емпрес затвори вратата и погледна към часовника на шкафа. След пет минути приспивателното щеше да задейства.
Бавно тя разкопча роклята, смъкна ръкавите и остави дрехата да падне на пода, след което пристъпи настрана. Повдигна я и внимателно и грижливо оправи гънките на плата. Още веднъж се възхити на изящната й изработка — в кадифения плат бяха вплетени копринени нишки, шевовете бяха тъй прецизни, че едва се забелязваха. Спомни си, че майка й имаше прекрасен костюм за езда от същото тревистозелено кадифе. Изглеждаше великолепно в него, когато излизаха на езда двамата с баща й. Това й се стори толкова отдавна във времето. От същия този костюм за езда преди три зими тя бе направила подплатена завивка, с която Гай и Едуард се завиваха в леглото си в плевника над конюшнята.
Емпрес открехна една от огледалните врати на гардероба и окачи дрехата на закачалка, редом с наредените по цветове плътно една до друга ризи. От любопитство Емпрес отвори всички огледални врати в стаята. Пред очите й се откриха множество костюми, блейзери, якета, панталони, много ризи и рафтове с обувки, ботуши и пуловери; дузина копринени халати, някои от които подплатени за зимата; дузина вратовръзки и шалове във всички цветове на дъгата. Това бе един добре подбран гардероб, в който, както Емпрес се увери сама по дискретно прикритите етикети, дрехите бяха шити предимно в Англия. Най-встрани имаше още една врата, която Емпрес отвори последна. Почти извика от изненада при вида на великолепните неща, които се откриха пред очите й. Кожени дрехи от всякакъв вид кожа — украсена с ресни, с мъниста, хермелин и вълчи опашки. Такива екстравагантни и разкошни кожени дрехи Емпрес виждаше за пръв път в живота си. Тя докосна плахо разноцветно боядисаните облекла с невероятно сложни кройки и мекота като коприна. Погали дългите ресни, пухкавите вълчи опашки и чисто белия хермелин. Тези дрехи напомняха за някакъв друг необичаен свят и въпреки че тя бе чувала за невероятното наследство на Трей, не го бе виждала в друго освен съвременно облекло. Начинът, по който той се обличаше, цялата тази къща, многобройните слуги, всичко това я караше да се чуди какво ли го свързва с индианския му произход и дедите му. Колко ли различен щеше да изглежда той в тези дрехи!
Тя откачи една от кожените ризи, декорирана с нанизи от лазурносини мъниста и я наложи върху раменете си. Кожата бе мека като коприна. Емпрес се огледа в огромното огледало. Ресните достигаха почти до коленете й. Нещо като геометрични фигури от боядисана в зелено кожа бе изобразено на маншетите на ръкавите. От ризата се усещаше нещо мъжествено и силно. Можеше ли да си позволи да я облече? Държеше ли Трей на тези дрехи? Нямаше ли да е престъпление спрямо другия, чужд духовен свят, в който бе прието да се носят такива дрехи?
Емпрес никога не бе виждала толкова пищно украсена дреха. Ризата беше шедьовър. Тя си помисли, че Трей навярно вече е дълбоко заспал и нямаше да разбере какво е направила. Само щеше да я премери, да се види в огледалото и също така бързо да я постави обратно в гардероба. После щеше да провери дали Трей е добре завит и едва когато се събудеше, щеше да му се извини за измамата с приспивателното. В края на краищата, го бе сторила за негово добро, оправда се тя пред себе си, и независимо от това дали той бе съгласен, или не, тя бе уверена, че е постъпила по най-правилния начин, за да може той час по- скоро да оздравее.
Тя внимателно вдигна кожената риза и я нахлузи през главата си, намести я на раменете си и тъкмо се любуваше на вида си в огледалото, когато зад гърба й се чу тих глас:
— В третото чекмедже има огърлица от мечи нокти, която би могла да пробваш заедно с тази риза.
Емпрес се обърна рязко.
Трей точно се подпираше на страничната част от касата на вратата.
— Но ти трябваше да си… Защо не си… — Емпрес заекна и спря, усещайки колко глупаво и гузно звучи. — Трябваше да си заспал — продължи тя по-спокойно. Видът и височината му я накараха да се почувства неловко, въпреки спокойния тон на гласа си. В сивия си халат, застанал в полусянката на коридорчето между двете стаи, Трей наподобяваше някакво мрачно видение на митичен страховит гигант. Но гласът му съвсем не звучеше мрачно и потискащо, а по-скоро жизнерадостно и слънчево.
— А аз имах други намерения — каза той и се усмихна.
Тази усмивка бе най-голямото му богатство. Поразително заслепяваща и неочаквана. Зашеметена от появата и поведението му, Емпрес шумно изпусна насъбралия се от вълнението въздух в дробовете й.
— Лекарството… — прошепна тя.
Трей повдигна леко и небрежно ръка и заяви:
— Боя се, че се намира обратно в чашата.
— Ти не ми вярваш — тя най-после намери сили да си възвърне гласа.
— А трябваше ли? — попита на свой ред Трей, отдръпна се от вратата и влезе в осветената стая. Откъм външната стена, която бе почти изцяло във френски прозорци, навлизаше слънчевата светлина. Трей започна последователно да затваря огледалните врати, които Емпрес бе отворила, докато накрая стигна до последната — тази на гардероба с неговите индиански дрехи.
— Ако желаеш, можеш да задържиш тази риза — каза той и посочи ризата, която Емпрес бе облякла. — На теб ти стои значително по-добре и по-интересно, отколкото на мен.
— О, не, не бих могла. Твърде ценна е — отвърна Емпрес, като си даде сметка, че той я бе заварил да наднича и бърка в неговите лични вещи. В същото време разбра колко близко стои Трей, а вниманието й бе привлечено от сивия като речни перли китайски шантунг, от който бе ушит халатът му. В тази дреха изключителната му мъжественост и бронзовият оттенък на кожата му изпъкваха още по-силно и привлекателно. Тази рядко срещана мъжка красота, физиката му, всичко в него бе необичайно и изключително.
Дали бе нормално да пожелаеш да погладиш с ръце сивата коприна по ръкавите му, за да усетиш изпъкналите мускули? Дали бе редно да спреш очи на небрежно завързания колан около стройния му кръст? Емпрес едва повдигна поглед към лицето на Трей, излято в строги съвършени форми. Той се усмихваше.
Потънала в топлината на тази превземаща усмивка и обхваналия я копнеж да протегне ръце и да го
