докосне, тя изведнъж осъзна, че е виновен само той, Трей Брадок-Блек, мъжът, на когото нито една жена не можеше да устои. Той самият много добре знаеше това.
— Ще трябва да ми платиш — внезапно каза Трей и когато очите на Емпрес се разшириха от изумление при тези застрашителни думи, той спокойно продължи с доволен вид: — за измамата.
Слънчевата светлина се процеждаше през буйните му коси и се отразяваше на стената в различни по форма светлосенки. От лъчите, достигащи до лицето му, миглите му светеха с бляскав златист оттенък.
— Беше за твое добро — отвърна бързо Емпрес. — Ти си още много изтощен.
— Ако случайно припадна — каза той нежно, пристъпвайки още една крачка към нея с едва забележима усмивка на лицето си, — позвъни на слугите да дойдат и да ме отнесат обратно в леглото.
— Винаги ли си такъв… егоистичен и безразсъден?
— От време на време — тихо измърмори Трей, но остана невъзмутим.
Емпрес не успя да скрие изненадата си.
— Никога не съм предполагала. Сега вече зная, че Трей Брадок-Блек постига всичко, което си пожелае.
Трей повдигна леко вежди и попита:
— Нима това те обижда?
— Не съвсем… Познавам и други мъже, които… — в този момент Емпрес млъкна, досещайки се, че бе решила подробностите от нейния предишен живот да останат в тайна. Тъкмо се канеше да каже, че повечето приятели на братовчед й Клод, както и самият той, бяха същите егоисти, що се отнася до собствените им удоволствия. По това си приличаха, с Трей. И ако дуелът, в който баща й бе въвлечен, не бе довел до съдебно дело в забутаната провинция, тя все още щеше да си живее в онзи приказен свят. Така че тя бе виждала достатъчно мъже, които си угаждаха и робуваха на собствените си удоволствия. Тъй като провинциалните съдилища поначало бяха тесногръди и ограничени, а човекът, убит от баща й, се оказа син на един от местните херцози, по една случайност с повече власт и влияние от графовете Джордан, баща й бе осъден и оттогава животът на Емпрес рязко се промени.
В продължение на около година баба й бе насочила всичките си сили и средства в обжалването на присъдата, но накрая почина. След смъртта й старите приятели изведнъж забравиха какво й дължат и престанаха да бъдат така лоялни, както преди, особено към сина й, който все пак бе убил единствения син на херцог Рошфорт.
Майка й отпътува за Париж заедно с антуража на британския посланик, сгоди се за сина му и мигновено се прочу в цял Париж с невероятната си красота. През онзи период я наричаха „красивата англичанка“. Превърнаха я в идол, когото всички боготворяха. С баща й се бяха запознали на един бал, даден от императрица Южени. Влюбването от пръв поглед се бе превърнало в скандала на сезона. След като се отрекла от семейството си, тя се омъжила за Папа и двамата заживели заедно щастливо и спокойно в имението в Шантили. До деня на дуела.
Трей очевидно бе смаян от отговора й, прекъснат така неочаквано.
— Я ми кажи, много мъже ли си познавала? — попита той доста рязко. — Много бих искал да разбера.
Въпреки че през онази нощ у Лили бе установил, че Емпрес е девствена, той много добре знаеше какво биха могли да поискат някои мъже от жените. Може и да е била с много мъже — Трей леко се намръщи при тази мисъл, — по съвсем друг начин. Самият той също бе запознат с какви ли не приумици в секса. И макар че не прибягваше до подобни удоволствия, познаваше доста мъже, които даже ги предпочитаха. Да, действително познаваше мъже, които се възползваха от жените по нетрадиционни начини. Изведнъж усети как в гърдите му се надигна гняв. Нима това невинно създание го бе заблудило с вида си?! Нима тя бе някаква опитна сексманиачка, запозната с много повече начини да удовлетворява мъжете, отколкото той самият предполагаше?!
Трей превъзмогна гнева си, като си припомни, че дребната изящна жена, която стоеше пред него с ослепително красиви коси, облечена в собствената му кожена риза и гола отдолу, бе
Обидена от явно демонстрирания гняв, отстоявайки правото да запази в тайна миналото си, Емпрес му отвърна с равен, умерен тон:
— Това не е твоя работа.
— Аз платих достатъчно — рязко отсече Трей, — за да получа отговор на въпросите си.
Емпрес се изпъна. По страните й изби червенина от гнева, който тя изпита в същия този момент.
— Твоите пари не могат да купят миналото ми — остро заяви тя, — както и бъдещето ми.
— Няма ли да ми отговориш?
— Не.
— Тогава ще трябва сам да установя какво толкова си научила от всичките мъже, които си познавала досега — заплашително обяви Трей. — През онази вечер у Лили и бездруго не ни стигна времето да проверим… — той поспря за секунда, отказвайки се от намерението си да употреби грубия израз „разнообразния ти опит“, след което се усмихна хищно и добави: — Чакам с нетърпение да ме обучиш.
— Ами ако това те убие — стрелна го Емпрес, раздразнена от думите му, в които пролича презрение и готовност да допусне какво ли не за нея.
— Това ме заинтригува — подсмихна се Трей, като нарочно изтълкува погрешно нейния въпрос. — Дори не съм предполагал, че си падаш по садистични изпълнения. Ще започваме ли?
— Ти си полудял! — извика Емпрес и отстъпи назад. Гласът на Трей прозвуча помирително и даже нежно в сдържаността си:
— Едва ли! — измърмори той. — Но поне съм в напрежение и очакване, признавам си.
След тези думи, той се приближи така, че затвори по-нататъшния път на Емпрес. След още една крачка назад, тя се оказа срещу студената огледална стена.
— Колко очарователно — отбеляза Трей, наблюдавайки изплашения й вид, отразен в огледалата. — Предприемчивата млада дама, която се продаде в дома на Лили, имала вкус към драматични изживявания. Кажи ми — продължи той, като леко прокара пръст по рамото й, отмествайки светлите й къдрици, — това изплашено изражение да не би да е било нещо любимо на многото мъже в твоето минало?
— Върви по дяволите — извика Емпрес, — мисли си каквото искаш, но знай, че не ме притежаваш!
— Зная, зная — отвърна й Трей кротко и спокойно, като същевременно бавно потъркваше къдриците й между пръстите си. — Не мога просто да те притежавам само срещу петдесет хиляди долара. Кожата ти е твърде бяла. Но аз платих, за да те
При това той леко подръпна кичура коса, който държеше между пръстите си.
Емпрес потръпна от болка и обида. За миг размисли дали да се възпротиви. Ала невероятната топлина, която тя долови от тялото на високия мъж, надвесен над нея, я накара да се приближи към него, докато болката от придърпването на косата спря. Емпрес се притисна към сивия мек халат, докато усети мъжкото тяло под него и прошепна:
— Грешиш, наистина ужасно грешиш!
Тя повдигна очите си и срещна циничния му поглед.
— Да не би да искаш да кажеш, че не са три седмици? — саркастично попита Трей. В същото време се приведе над нея, бързо я целуна, след което измърмори: — По-късно ще обсъдим този въпрос.
Емпрес отмъстително ухапа устната му, при което Трей изохка от неочакваната болка, но в отговор само стисна по-здраво раменете й. Това, което тя усети, съвсем не бе силата на един тежко ранен и едва възстановяващ се човек — толкова здраво я стиснаха ръцете му. Той покри устните й със своите и силно и грубо я всмукна в резултат на болката от нейното ухапване. После гневът му леко утихна и той стана по- нежен.
Бе лудост да се възпротиви, когато цялото й тяло тръпнеше от желание и копнеж, нетърпение и страст, обладано от един-единствен импулс — да се слее с него. В този миг Трей потърси с езика си вътрешността на устата й, усети нейния език и бавно се сляха заедно в любовен танц. Тихият стон на Емпрес премина в тихо възклицание, при което Трей отново хвана раменете й.
Той я притисна леко към слабините си и се потърка нежно в тялото й. Емпрес усети възбудата му при
