обяснения и извинения. И не се опитвай да ме въртиш или заблуждаваш с очарователната си усмивка… Твърде съм стара за теб. Запази си номерата за флиртуване с такива като мис Стюарт. Доста е добър — Ема внезапно смени обекта на разговор, кимвайки към Сати, като че ли се намираше на търг, на който пианистът бе обявен за разпродажба. — При това е дяволски надарен.
— Аз ти казвах — потвърди Трей и си спомни упоритостта на Ема, когато за пръв път й предложи Сати за годишния рецитал. Бе убедена, че младият пианист е твърде екстравагантен, но това мнение очевидно бе оспорено от присъствието на надарения пианист.
— Какво знаеш ти, малък мой? — подигравателно и настойнически реагира Ема. — Още имаш жълто около устата.
— Зная достатъчно, за да не харесвам Вагнер. Пропаднала музика за цяло едно столетие.
Лицето на Ема винаги почервеняваше от яд, когато се обсъждаше Вагнер. Ето защо Трей побърза да смени вежливо темата на разговора.
— Ерик е твърде различен. Мисля, че Gymnopedies е нещо доста свежо.
Ема видимо се поуспокои. Недостатъците на Вагнер се превърнаха в нещо безинтересно пред невероятния талант на Сати.
— Композициите му са толкова прости и същевременно така смели — допълни тя, като кимна отсечено. — А и тези средновековни дисонанси — изведнъж се пренасяш в съвсем друго време. Как успява да го постигне?
— С помощта на „Перното“ — отбеляза Трей със закачлива усмивка, — поне като начинаещ.
— Ах, ти, немирно момче! — порица го Ема и го тупна с ветрилото от слонова кост по рамото. — Някой ден ще трябва доста да се потрудиш, за да промениш ужасните си маниери.
Гневните и резки думи бяха смекчени от усмивката, която Ема не успя да прикрие, а стрелкащите го кафяви очи бяха изпълнени с привързаност и нежност.
— Е, ако това „някой ден“ се намира някъде в далечното неясно бъдеще — провлачи глас Трей, след което продължи: — Хайде, ела да поднеса комплиментите си на Ерик, при което можеш да му кажеш, че заслужава поне още пет хиляди, благодарение на Gymnopedies.
И като я прихвана внимателно под лакътя, Трей я поведе между тълпите от любители на музиката, струпани във високия музикален салон.
— Вече и бездруго му плащам много повече, отколкото на Ляпунов — възпротиви се Ема, докато заобикаляха губернатора и неговата съпруга, разменяйки си взаимно усмивки и поздрави.
— Е — започна Трей, като междувременно взе чаша шампанско от една от масите и я подаде на Ема, — по мое лично мнение, той е много по-добър от Ляпунов.
— Щом считаш, че е толкова добър, ти му плати повече! — заяви Ема и изпи на една глътка шампанското. Начинът й на пиене наподобяваше твърде много говора й — безцеремонен и директен.
Трей вежливо пое чашата й и я остави настрана, след което се обърна отново към нея:
— Той няма да приеме пари от мен, а освен всичко съм убеден, че ти самата не би постъпила така.
Ема спря рязко, обърна се към Трей и срещна изящно изваяното му лице, подчертано от дългата лъскава гарвановочерна коса. С типичния си язвителен, безапелационен и делови тон, с който бе свикнала да работи в собствената си банка, издигнала се на първо място в околността, Ема запита:
— И какво би направил, ако напълня джоба на приятеля ти с още пет хиляди?
Трей отвърна хладнокръвно и отмерено:
— Бих дошъл на някоя от твоите вечери и дори бих се съгласил да забавлявам онази твоя племенница, която ми натрапваш открай време. — Трей се усмихна ведро и намигна, което накара Ема да си спомни баща му отпреди двайсет и повече години. Нямаше жена, която да не желаеше бащата, а сега и със сина положението не се беше променило.
— Бедното създание си мисли, че е влюбено в теб — призна Ема, при което повдигна едната си вежда и продължи: — Ще ти дам всичките си пари, ако се ожениш за нея. И без това щях да ги дам на нея.
— За Бога, Ема — Трей беше шокиран не толкова от нейната откровеност, колкото от самата мисъл за женитба. — Нима изглеждам така, сякаш ще се продавам на търг. Притежавам повече пари, отколкото са ми необходими.
— Но си нямаш съпруга! — дружелюбно подметна Ема.
— И не изпитвам никаква нужда от такова нещо! — повиши тон Трей, при което околните гости извърнаха любопитно глави. Трей мигом снижи глас и измърмори: — Хайде, Ема, не го вземай толкова навътре! Просто дай допълнителното възнаграждение от пет хиляди на Ерик и аз давам дума в името на дедите си, че ще бъда толкова добър с твоята племенница, че ще се усмихва цяла седмица след това.
— Ах, ти, самонадеян мошенико, толкова си очарователен — съвсем като баща си. Знаеш ли, аз го познавах, преди да се срещнат с майка ти, от времето, когато всяка дама във Вирджиния сити бе готова да разкрепости схващанията си и най-либерално да покани на вечеря един индианец.
— Не всичко е точно така, както изглежда, Ема. Жените често желаят неща, които не могат да си позволят. Просто го считат за вид предизвикателство — опроверга я Трей с най-естествен тон, макар че имаше всички основания да се гордее със себе си и произхода си.
— Все някой ден ще намериш жената, за която ще пожелаеш да се ожениш — заяви Ема, като считаше с това да приключи разговора.
— Между другото… обсъждахме въпроса за петте хиляди — осмели се да напомни Трей с ясното съзнание, че въпросът за неговата евентуална женитба е последното нещо, за което има желание да говори. В неговия списък по приоритети той стоеше на второ място след възможността за едномесечен престой в Антарктика.
— В такъв случай, утре си канен на вечеря у дома.
Трей се усмихна и протегна ръка с думите:
— Дадено, договорихме се.
— Ако толкова много те интересува, ще го видя по-късно — дяволито подмяташе Валери на Сирила Шоръм.
Те се бяха настанили на два стола около малка масичка, на която бе разположен сребърен сервиз за чай.
— Не ти вярвам — предизвикателно й отвърна Сирила.
„Ех, ти, жалка, дребна нещастнице, помисли си Валери, яд те е, защото той дори не поглежда към теб“. И продължи на глас:
— Искаш ли да следиш тайно отнякъде? Мога да те скрия в килера например — думите й прозвучаха ехидно и с явно презрение.
— Нима искаш да кажеш, че отиваш у Трей? — очите на Сирила се разтвориха широко от почуда.
— Той сам ме покани — заяви Валери, намествайки дантелата на маншета си, след което се пресегна за чашата си с чай. — Всъщност ние с него сме много близки. Мислех, че знаеш. А освен това… — тук тя замълча театрално и продължи: — смятам, че той в най-скоро време ще ми предложи женитба.
— О, не — почти пронизително възкликна Сирила, — не ти вярвам!
Този път нейната реакция не бе плод на злобна завист, тя бе наистина втрещена от почуда. Валери кокетно присви рамене.
— А би трябвало да ми вярваш — отбеляза тя самодоволно, — той е доста привързан и влюбен в мен.
Трей бе повече от объркан, когато час по-късно, влизайки в апартамента си заедно с Ерик, откри очакващата го Валери.
— Как си успяла да влезеш? — запита я тихо той, а наум си каза, че е крайно време да разговаря сериозно с хазаина си.
— С помощта на Харис — заяви Валери и грациозно се отпусна на бара с изражението на човек, който най-редовно пребивава в дома на Трей. Е, разбира се, миналата есен тя доста често се бе подпирала на този бар, и то в повечето случаи гола.
Само че Трей отдавна бе прекъснал срещите си с нея. Той поначало не удължаваше връзката си с жени, при които му се налагаше непрекъснато да потиска традиционното им чувство за притежание над неговата
