негово движение. Гърдите й порозовяха от предизвикателството и се повдигнаха в отговор на допира с неговите ръце.
— Виж как реагира цялото ти тяло, мис Джордан! Зърната ти тръпнат от нетърпение да ги докосна.
— О, сър, ако искате го направете, но аз не бих си позволила дори да допусна това.
В същото време тя се люшна леко с цялото си тяло към Трей като израз на някаква интимна закачка- предложение.
— Може би още един урок по подчинение, ще те обогати. Повдигни се към мен, мис Джордан, така че да мога да докосна връхчетата на гърдите ти.
И като постави ръце под гърдите й, Трей ги повдигна високо към устата си. После леко захапа зърната, докато усети как тръпката разтърси като електрошок тялото на Емпрес.
— Ако разрешаваш на мъжете да галят гърдите ти и да смучат зърната им, някои могат да си помислят, че ти липсва благоприличие. Такова поведение не е най-подходящото за една млада дама. Не бива да разрешаваш на нито един мъж да смуче зърната на гърдите ти. Ако го сториш, сочните ти пищни гърди никога няма да могат да се скрият отново в ученическата престилка. Нетърпеливостта ти не е твърде уместна. Предполагам, разбираш, че ако някой узнае на какво те уча в този момент, ще трябва да отрека всичко. Трябва да запазя репутацията си все пак. Не бива да се забравя, че имам някакво положение в това общество. И въпреки че съм страшно загрижен за твоето образование, предразположението ти към физическо стимулиране наистина е твърде нескромно. А сега кажи: „Искам да смучете зърната на гърдите ми, сър“ и ще видя дали си заслужила отлична оценка за примерно поведение и как върви моята безкрайно всеотдайна работа по твоето образование.
Разгорещен флирт, при който парадоксите се сблъскваха с морала, а удоволствието отричаше благонамереността и конвенционалното поведение, когато двама възрастни си играеха вече извън границите на екзалтацията, преодолявайки бариерите на традиционните неща.
— Ако ми напишете отлична оценка — промълви Емпрес с развълнуван глас, който отекна в тихата стая, — ще се постарая никога да не забравите този зимен ден, докато сте жив…
Страстното желание за любов бликаше от погледите и на двамата. Прелюдията бе свършила. Но точно тогава започна онова незабравимо утро.
Двамата се освободиха бързо от дрехите си и когато останаха голи и тръпнещи от нетърпение, телата им се сляха в най-невероятното изпълващо любовно чувство на екстаз. Утрото остана завинаги в спомените и на двамата, а кадифената завивка на шезлонга бе доста изпомачкана от буйната игра на двамата влюбени.
На сутринта къщата се изпълни с гости, поради което Трей и Емпрес трябваше да се простят със своя малък рай. Трей бе поканен в трапезарията за вечеря. Той облече тъмни панталони и копринена риза. Емпрес го съпровождаше, облечена в роклята от зелено кадифе, специално преправена, за да й стане. Те седяха заедно, един до друг на масата, но не можеха дори да се докосват. И двамата живееха със спомена за незабравимите мигове на щастие и наслада от изминалата седмица. С усилие се усмихваха на гостите, бъбреха с тях и разискваха въпроси, чиито отговори ни най-малко не ги вълнуваха. Истинско мъчение бе да понесат общуването с цяла дузина хора, които само пречеха на интимността и щастието им. Още повече, че всички те се опитваха да се докопат тъкмо до най-съкровеното от духовния им мир.
Разбира се, централната тема на разговори бе невероятно бързото възстановяване на Трей. Емпрес, като негов ангел-спасител, трябваше да приеме възторжените поздравления на всички гости, на които отвръщаше скромно и смирено. Тя нито познаваше някого от тези хора, нито пък предполагаше какво си мислят. Още по-малко я интересуваше защо те присъстват на това парти. Всички разговори се водеха около политиката. Те продължиха и в салона, където се преместиха всички след вечерята. Към десет часа с истинско облекчение Емпрес дочу как Трей обяви намерението си да се оттегли, тъй като се чувства изтощен. Блу и Фокс го отнесоха нагоре по стъпалата, седнал в едно от креслата, за всеки случай, да не би да се почувства зле, въпреки че вече се движеше доста добре. Блейз беше настояла за тези предпазни мерки, защото, като всяка майка, се тревожеше твърде много.
Емпрес бе пребледняла от ревност при вида на трите млади дами, които съпровождаха родителите си на партито и през цялото време не спряха да флиртуват с Трей. Тъй като тя бе представена като неговата медицинска сестра, а обществото се бе постарало да прибави още пикантни щрихи към портрета й, всички много скоро забравиха за нея и я пренебрегнаха при вида на трите богати госпожици. Твърде неприятно бе да те обсъждат цяла вечер и, ако Хейзард и Блейз бяха проявили своята сърдечност и приятелско отношение, като с това ясно показаха на гостите как следва да се държат с Емпрес, то разглезените млади дами съвсем не проявиха почтителност и вежливост към нея, пренебрегвайки предупредителните погледи на родителите си.
След като Блу и Фокс отнесоха Трей в спалнята, веднага щом вратата се затвори след тях, Емпрес избухна:
— Това ли са жалките ти приятелки, с които си прекарвал времето си досега?
— Не им обръщай внимание — каза Трей с безразличен тон, докато откопчаваше копринената си риза. — Жени като Арабела, Люси и Фани не заслужават даже човек да се дуелира за тях.
— Но те бяха твърде груби! — възкликна Емпрес, изпълнена от възмущение.
— Наистина ли? — учуди се Трей и поясни: — Не съм забелязал, съжалявам.
— Ти не си забелязал даже! — разгорещи се Емпрес, възмутена от безразличието му. — Мили Боже! Никога досега не съм срещала толкова надменни и горделиви сноби!
— Те са само богати млади дами. Това поведение е нормално за такива като тях.
Естествено Трей дори не подозираше какъв бе произходът на Емпрес и това напълно обясняваше последните му думи. Първия път, когато я видя, бе облечена в мъжки износени дрехи, без пукната пара, без никакви данни за семейството, от което произлиза. А освен всичко, младите дами, които той познаваше, бяха до една празноглави снобки. Напълно естествено бе такива богати високомерни госпожици да не се понравят на Емпрес.
— И ти наричаш това поведение нормално, а грубостта им — съвсем в реда на нещата?!
Емпрес явно бе раздразнена и засегната не толкова от забележката на Трей, колкото от неприятната ситуация, в която някакви си парвенюта можеха да я пренебрегнат и унизят до такава степен.
— За Бога, Емпрес — извика Трей, изправен пред нея, с полуразкопчана риза, — какво съм виновен аз, че те са толкова противни.
— Често ли общуваш с жени от този тип? — обидено го попита Емпрес и си представи Трей, заобиколен от млади жени, които усилено го ухажваха и ласкаеха.
— Какво имаш предвид под „общуване“? — попита Трей с много внимателен тон, като си даваше сметка, че си има работа с явно разсърдена жена, чиито чувства в този момент оставаха непонятни за него.
— Имам предвид да излизате заедно, да ги водиш на тържества, на опера, или каквото там, по дяволите, може да се прави в тази забутана част на страната.
Трей я изслуша търпеливо и учтиво. Разбира се, бе общувал доста по-плътски и нетрадиционно с много жени, но тъй като съвсем не бе сигурен какво е нейното настроение в този момент, предпочете да не влиза в такива подробности и признания.
— От време на време — отвърна той любезно с невъзмутим тон. Но в същото време си спомни, че има славата на най-търсения и ухажван ерген в цяла Монтана, още от времето, когато бе на осемнадесет години.
— И как издържаш на такива изпитания?
— Едва — отговори Трей с усмивка, захвърли ризата си на пода, разтвори широко ръце и добави: — В главите и на трите, взети заедно, няма и една унция мозък.
Успокоена от получения отговор, Емпрес се приближи, сгуши се в прегръдката му и с типичното за жените любопитство и подозрение попита:
— Наистина ли?
— Честна дума! Изобщо не ги харесвам.
— Е, те със сигурност те харесват твърде много — измърка Емпрес, заровила лицето си в гърдите му, като внезапно я завладя чувството на самота след срещата си с толкова много непознати хора, особено след кохортата от млади жени, преследващи Трей, и демонстрацията на богатство, която изобщо не бе
