Но дори и да отрече, да отхвърли, да се отметне или да се измъкне от истината, в края на краищата, той се бе наслаждавал на всичко, което се случи между тях. Или вече му бе станала безразлична!?
Първият импулс, който Емпрес почувства в този миг, бе да напусне къщата възможно най-бързо. Здравият разум обаче надделя спонтанното чувство на обида и изолираност и тя с мъка се опита да изчисли колко дни оставаха до края на уговорката им с Трей. Шест или седем? Дали не бяха по-малко? Изведнъж й се стори, че времето, което й оставаше да спази но договора им, е само миг, а после — цяла вечност! В следващия миг тя разсъди трезво. Дали ако сега се измъкнеше, щеше да му липсва? Дали нямаше да я преследват? Кой ли щеше да тръгне след нея и с каква цел?
Объркана и разтревожена, в главата й се заредиха хиляди мисли и въпроси, докато накрая се съвзе и си наложи да обмисли сериозно положението. Не можеше да избяга точно сега, когато къщата бе пълна с гости. Ако имаше вероятност да я проследят, то отсъствието й щеше да бъде забелязано твърде скоро. В такъв случай можеше да изчака, докато родителите на Трей и гостите им си тръгнат обратно за Хелена в неделя следобед и през нощта срещу понеделник, когато Трей заспеше дълбоко, тя щеше спокойно да се измъкне. Така можеше да спечели шест-седем часа преднина. Трей нямаше сили да издържи толкова продължителна езда, и то в седнало положение на коня. Блу и Фокс пък щяха да съпровождат Хейзард и Блейз, така че нямаше да има никой, който да може веднага да се впусне след нея. В такъв случай Емпрес щеше да има предимство пред евентуални преследвачи, ако изобщо някой тръгнеше след нея.
В същия миг тя изпита ужасни угризения, че ще си вземе златото, без да е спазила докрай уговорката им, но се успокои като си спомни, че Хейзард й бе обещал всичко, което пожелае, в нощта, когато донесоха ранения Трей в дома им и че тя благородно бе отклонила това предложение. Разбира се, парите, които тя щеше да отнесе за братята и сестрите си, бяха далеч по-малко от сумата, която Хейзард бе казал, че може да й плати за това, че спаси живота на Трей.
Тези мисли я поуспокоиха и тя съумя да се върне към действителността. Влезе в салона с билярдната маса с невъзмутимо изражение на лицето. Трей изпи лекарството си без всякакви уговорки и пререкания, усмихна се лъчезарно, подавайки обратно чашата на Емпрес и каза:
— Вече се чувствам освежен.
Емпрес също се усмихна, макар и малко насила, но в суматохата и цигарения дим тази подробност остана незабелязана от Трей, който като всеки мъж не винаги бе толкова наблюдателен, още повече, че той си мислеше, че неговите приятелки са винаги доволни. Последната седмица, прекарана заедно с Емпрес, бе една непрекъсната идилия от сладости и удоволствия, каквито той самият, макар и потънал в разкош и богатства, никога не бе изпитвал. Как би могъл да забележи след всичко това, че някаква прикрита като хамелеон превратност щеше да сложи край на цялото това удоволствие и щастие от последните дни.
Не, той изобщо не допускаше какво бе намислила Емпрес.
Тя, на свой ред, съзнателно си наложи да играе ролята си докрай, правейки се на вежлива, когато й говореха, оживена, дори в компанията на презрително настроените дами — нещо, което допадна на Трей. Когато Арабела се опита да я унижи с някаква недотам вежлива забележка, тя бе остро порицана от собствения си баща. Стремежът на младите дами да подронят авторитета на Емпрес ни най-малко не попречи на всички мъже да се възхитят от очарователната мис Джордан.
Емпрес сама не разбра как успя да издържи и по време на вечерята. Тя успя и да се сгуши в прегръдката на Трей същата нощ, без да заплаче горчиво. Неделята мина едва-едва с отегчителен обяд и последващ чай. Емпрес със задоволство проследи как колата на семейство Брадок-Блек, боядисана в кралско синьо и с позлатени брони, потегли от малкия гараж на вилата.
Обхвана я трепетно вълнение, когато осъзна, че остават отново сами с Трей. Беше изтормозена от това, че трябваше да се преструва и да води безсмислени разговори с всичките тези досадни гости. По време на вечерята нервите й вече не издържаха и когато на някакъв елементарен въпрос, касаещ избора й на ястие, отвърна с прекалено дълъг, сложен и неясен отговор, Трей я погледна през малката масичка, поставена по негово нареждане близо до камината в малката трапезария на втория етаж, и попита разтревожен:
— Случило ли се е нещо?
— Не! — отвърна му тя толкова припряно, че Трей я изгледа подозрително.
— Сигурна ли си? — попита той със сериозен тон, след което бързо добави: — Не бива да се впечатляваш от нищо, което тези хора са ти казали или причинили по време на гостуването им тук. Поднасям ти своето извинение, ако съм сигурен, че то би ти помогнало да преодолееш обидата от нахалното поведение на тези глупави, безочливи жени.
Трей се усмихна и повтори още два пъти извиненията си. После се пресегна над колосаната бяла покривка, хвана малката ръка на Емпрес, след което добави:
— Ако не бе дошло времето за законодателната сесия и ако аз самият не бях боледувал, те едва ли щяха да се изсипят у нас. Моля те да ме разбереш!
Емпрес едва сдържа сълзите си. Как можеше да бъде толкова нежен и добър! Нищо чудно, че толкова жени го обичаха. Именно тази мисъл й помогна да преодолее тъгата си. В края на краищата тя се бе оказала още една в дългата редица от негови обожателки. Емпрес си наложи да се усмихне, макар и едва-едва, след което каза:
— О, бъди сигурен, че те разбирам напълно. Не съм се задълбочила толкова. Наистина. Няма причина да се тревожиш. Струва ми се, че пийнах повечко вино. А когато пия, говоря повече и по-бързо. Как мислиш, дали ще вали сняг тази вечер?
Трей й отвърна учтиво и любезно, въпреки че начинът, по който тя смени темата на разговора, бе също толкова неспокоен, както бе и бъбренето й преди това. Трей реши, че този претоварен уикенд навярно й се бе отразил зле.
Загрижен за нейното безпокойство и нервното й напрежение, тази нощ Трей бе по-нежен от всякога и я люби с цялата си обич и чувственост. И когато накрая я прегърна, унасяйки се в сладък сън, той не забеляза сълзите, които се стичаха по страните й.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Емпрес търпеливо дочака полунощ, измъкна се от леглото и бързо се облече. Тръгването й не бе никак трудно. След като облече старите си дрехи, тя трябваше да вземе единствено дисагите със себе си. Промъкна се тихо по стълбите на прислужниците и излезе през вратата на кухнята.
Тя леко потръпна от внезапния хлад, когато пристъпи извън прага на вратата. Нощта бе ясна, с пълна луна, а температурите — доста под нулата. Слава Богу, подухваше съвсем слаб ветрец. Когато имаше виелица и вятърът фучеше силно, човек можеше да измръзне по-бързо, отколкото в безветрено време.
За да не привлече вниманието на някой от къщата, Емпрес постоя известно време на тъмно, взирайки се с ококорени очи, докато свикна с тъмнината. Кловър очевидно се зарадва, като я видя. Подобно на малко кученце, се опита да потърка муцуната си в тялото на Емпрес, докато тя я оседлаваше. Дали да вземе още един кон? Емпрес се подвоуми, но после реши, че това няма да е кражба. Просто щеше да вземе още един жребец под наем. Ако трябваше да снабди с провизии семейството си за зимата, със сигурност щеше да й потрябва още един товарен кон.
Десетина минути по-късно Емпрес изведе двата коня тихичко от конюшнята, оглеждайки се наоколо с предпазливост. Вървя пеша, като ги водеше за юздите, в продължение на повече от километър, чак тогава възседна Кловър. Тя слизаше от време на време и вървеше, за да предпази краката си от замръзване. До сутринта се озова на един час езда от кръстовището на Кресуел. Това, по което тя се движеше, не беше път, а по-скоро утъпкана от многото пътници диря. Тъй като точно тук се разклоняваше и реката, преди години търговците бяха построили нещо като междинна спирка. Сега това бе най-близката спирка за фермерите, които обитаваха богатите планински долини.
Кресуел бе твърде далеч от тяхната планинска къщичка. Въпреки че бе чувала за това място, тя никога не бе стигала дотук с баща си, но сега реши да спре, за да купи подаръци за семейството си. Възнамеряваше да зареди с най-необходимите продукти: брашно, захар, кафе, чай, шунка, сушени ябълки и кондензирано мляко. Също така дрехи и обувки за децата. Освен това и подаръци за Коледа, които никой от тях не бе получавал отдавна.
Все още бе доста тъмно, когато Емпрес почука на вратата и събуди Кресуел. Той се чудеше що за жена
