което те споделиха за нея и отношението на Трей към жените изобщо. Всичко бе свършило завинаги. Никога повече не можеше да се върне пак там. След няколко дни Трей щеше да я е забравил, потънал в прегръдките на някоя друга. Не бе предполагала, че от спомена за Трей ще я заболи толкова много. Трудно можеше да се отърси от непрекъснатите мисли за него.
— Не зная — каза Емпрес замислено, — може би няма да върнем никога този кон.
Това бе и самата истина. Въпреки че предвидливо бе употребила думата „наела“, тя нямаше никаква представа как изобщо би могла да върне коня.
Докато Трей проверяваше колко са конете в конюшнята, а Емпрес и Гай се прехвърлиха на малко по- леки теми за разговор, Дънкан Стюарт тъкмо се бе завърнал от една среща, чийто домакин бе Асоциацията за усъвършенстване на Монтана — група от алчни мъже, които възнамеряваха да отсекат и последното дръвче в района, при това с благословията на законодателите.
— Твоят „възлюбен“ е изчезнал някъде — обяви Дънкан с влизането си вкъщи, при което се отправи директно към масичката за алкохол, за да си налее чаша бърбън. Едва след като отпи солидна глътка, Дънкан погледна към дъщеря си. Валери бе седнала на мекия диван, облечена във вечерна рокля, тъй като бе пристигнала току-що от едно парти. Като отпи глътка шампанско, тя постави внимателно чашата на масата пред себе си, спокойно посрещна язвителния поглед на баща си и кротко обясни:
— Вече целият град е научил за това.
— И това не те засяга, така ли?
Валери повдигна рамене, при което тюленият воал, прикриващ деликатно деколтето й, просветна в различни нюанси.
— Нима това би ми помогнало?
— Ти си толкова студена.
— Няма нужда да се горещя твърде много.
— Ами, ако измръзне някъде в планината? Нали една преди няколко дни се съвзе от раната.
— Татко, толкова ли се притесняваш за един индианец? Та точно той знае как да оцелее там — Валери махна неопределено с ръка към прозореца, — в планината!
— Разправят, че е тръгнал след някаква жена.
— Също така разправят, че тази жена се продала в салона на Лили. Нима се страхуваш, че тя може да ми бъде съперница? Не бих казала. Освен това, поне като мъж, трябва да можеш да различиш нещата в този случай.
Дънкан кимна, после се изкашля и както често му се случваше да прави, се замисли за необичайно циничния подход на дъщеря му към живота.
— Във всеки случай са изпратили хора да го издирват.
— Сигурна съм, че ще го открият — спокойно отвърна Валери. — Кажи ми какво мислиш за един разговор с Хейзард през следващата седмица или по-нататък? Явно, Трей е оздравял достатъчно, че да може да се ожени. Мисля си, че вече е време да представиш нашето малко предложение пред Хейзард, като му дадеш и малко време да поразмисли. Освен това ще му трябва време да провери историята със Сивия орел и Ловеца на бизони.
— Ако Хейзард Блек не беше така заинтересован за съдбата на своето племе, да знаеш, че тази твоя идея едва ли щеше да се осъществи.
— В противен случай щеше да ни се наложи да измислим нещо друго, нали? Но тъй като обстоятелствата в случая са на наша страна, няма никакви проблеми. А аз съм твърде добра в ролята си на изнасилена млада девойка, която, ако се наложи, мога да изиграя пред съда. Много добре знаеш какво е отношението на правосъдието към индианците в този район. Само през миналия месец четирима от тях бяха обесени в Мисула. Ами другите седмина, които също виснаха на бесилки в Муселшел? За какво ги осъдиха, заради нечий добитък, нали?
— За кражба на коне.
— Виждаш ли колко лесно ще стане всичко, татко? — попита Валери със самоуверен тон и вдигна чашата с шампанско към баща си.
Пламъкът в керосиновата лампа трепна. Внезапният студен полъх, нахлул в стаята, сепна Емпрес и Гай и те се извърнаха към вратата.
На входа се изсипаха снежинки, полетяха в кръг и се разтопиха при докосването с пода. В рамката на вратата се изправи огромната фигура на Трей. Главата му почти опираше горния праг, а в бизоновата шуба тялото му изглеждаше два пъти по-едро отколкото бе в действителност. Качулката му бе отметната назад, покрита със скреж, както и миглите му.
Той бе дошъл дотук! Неизвестно защо Емпрес изпита странното чувство, че животът й току-що започваше отново. Несъзнателно тя се изправи, за да го посрещне.
Трей безшумно пристъпи навътре, затвори вратата след себе си с рамо и каза:
— Дължиш ми още шест дни!
Сърцето на Емпрес заби силно от изненада и притеснение. Толкова внезапна бе появата му. Особено странно прозвучаха и думите, произнесени с нисък, дрезгав и отчетлив тон.
Гай скочи от стола си и попита:
— Кой е този, Преси? Кой си ти? Какви шест дни?
Трей погледна бегло към юношата, сякаш едва сега го забеляза, след което отново се обърна към Емпрес и каза със заплашителен тон, като същевременно оглеждаше предпазливо вътрешността на стаята:
— Да му кажа ли?
Още преди да влезе в къщата, той добре огледа конюшнята и всичко наоколо. Изглеждаше му така, сякаш са само двамата, но за всеки случай трябваше да бъде предпазлив.
— Какво Преси? Кажи ми какво означава всичко това? — настоя Гай.
Трей стрелна с поглед Емпрес и повдигна любопитно вежди.
— Не — отсече Емпрес, а в очите й се четеше огромна молба към Трей да остане дискретен. — Гай, това е мъжът, за когото ти разказвах. Запознайте се.
Трей разтвори широко очи, приятно изненадан.
— Мъжът, чийто живот спасих — наблегна Емпрес.
— Да, действително, без спор — добави Трей.
— Това е човекът, чиито родители ме възнаградиха с толкова пари, задето спасих живота му — бавно и предизвикателно подчерта Емпрес.
Трей се усмихна, махна великодушно с ръце и добави дяволито:
— И то как ми спаси живота…
Емпрес го стрелна с поглед. Безочливостта на Трей за пореден път я порази.
— Гай, това е Трей Брадок-Блек. Трей, това е моят брат Гай.
Като пристъпи напред, Трей намигна деликатно на Емпрес, протегна сърдечно ръка към Гай и каза:
— За мен е удоволствие!
— Добър… вечер, сър! — заекна от притеснение Гай, втренчил поглед в огромната фигура на мъжа, препасал шест оръжия на пояса си. — Вие трябва да сте мелезът — отбеляза нетактично Гай, след което мигновено се изчерви от спонтанната си реакция и започна да се извинява още по-притеснено.
Трей го прекъсна с думите:
— Това няма значение, Гай. Свикнал съм вече. Всъщност много ценя бащиното си потекло и това, което съм наследил от неговата външност.
— Преси каза, че ще преследвате онзи мерзавец, който ви е застрелял в гърба. Ще го застреляте или ще го обесите? А може би е по-добре да го завържете на земята, за да го изпохапят мравките и всякакви други гадини?
Трей изглеждаше слисан и развеселен. Той погледна усмихнат към Емпрес и попита:
— Сестра ти ли ти каза всичко това?
— О, не, сър — побърза да отговори Гай, — аз само си мислех, че след като сте… половин индианец и…
