— Хареса ми идеята за мравките — подхвърли закачливо Трей. — Ще ми помогнеш ли да я осъществим, когато заловим онзи нещастник?
Гай разтвори широко очи и възкликна.
— Трей, стига вече! — намеси се Емпрес. — Гай, престани да досаждаш на мистър Брадок-Блек с тези свои жестоки идеи!
Без да обръща никакво внимание на забележката на сестра си, Гай загледа оръжията на Трей и попита дали всички револвери са. автоматични. Никога досега не бе виждал мъж, който действително да прилича на боец.
Трей кимна.
— Правени по поръчка?
— Да.
— Преси ми донесе един такъв за подарък, но той не е правен по поръчка.
— Всеки автоматичен револвер е много добро оръжие.
— Ще може ли да погледна някой от твоите — попита Гай с вперени в дръжките на револверите очи.
— Да, разбира се, заповядай — каза Трей, тутакси разкопча колана си и го подаде на юношата.
— Не ми се иска да развалям мъжкия ви разговор — намеси се Емпрес, явно подразнена от чара на Трей, с който той бързо печелеше хората край себе си. Всички, не само жените, бяха готови да се влюбят в него, — но бих искала да узная какво правиш тук, в планината, Трей?
— Нали вече ти казах? — отвърна Трей и я погледна право в очите.
— Трей, виж как ми стои — възкликна Гай, закопчавайки колана на последното му копче, невероятно щастлив при вида на окачените по него оръжия. — Мога ли да ги изпробвам? — развълнувано попита Гай.
— Не точно сега — натъртено каза Емпрес, след което се обърна към Трей и със същия сърдит тон отсече: — Бих искала да зная какви са плановете ти.
— Моля те! — намеси се Гай.
— Гай! — стрелна го с поглед Емпрес.
— По-късно, Гай — спокойно го увери Трей. — Ще излезем навън по-късно. И без това има пълнолуние. Моля те да ни оставиш за малко насаме, бих искал да поговоря със сестра ти на четири очи.
— Ами… — започна Гай и погледна към смръщеното лице на Емпрес. — О, да, разбира се, отивам да отведа коня ти в конюшнята.
— Той вече е там, но можеш да го нахраниш и да донесеш багажа ми.
Трей по навик носеше всичко най-необходимо. И този път бе успял да се приготви извънредно бързо, при това без да забрави нищо. Един кат дрехи, допълнителен чифт мокасини, муниции — всичко това завито в един вързоп багаж.
— А освен това нямам нищо против да хапна нещичко — допълни той с усмивка на лицето.
— О, ние вече имаме храна, нали, Преси? — бързо изтърси Гай и добави: — Преси ще ти приготви нещо, а аз отивам да се погрижа за коня ти. Аз съм страшно добър готвач, когато има какво да се готви, но преди да се върне Преси, ядяхме овесена каша по три пъти на ден. С яйца. Не беше толкова лоша, но Едуард нищо не разбира. Преси наистина ни донесе огромно щастие, като се завърна. Показах ли ти новите си ботуши? — Гай продължаваше да се хвали и да обяснява, докато в същото време Емпрес умираше от притеснение.
— Сигурна съм, че мистър Брадок-Блек съвсем не се интересува от новите ти ботуши! — отряза го Емпрес, но вече бе твърде късно, тъй като Гай даже бе успял да свали единия ботуш и го показваше гордо на Трей.
— Много са хубави — призна Трей, осъзнал изведнъж, че никога не му се бе налагало да размишлява над въпроса дали има или няма нови ботуши.
— Единственият чифт, който имахме, бе на татко, преди той да умре… и най-трудно беше, когато всички искаха да вървят нанякъде — Гай внезапно замлъкна, забелязал ужасения поглед на сестра си. — Като че ли е по-добре да видя какво става с коня ти — измърмори той и излезе.
— Той приказва толкова много — продума Емпрес в настъпилата тишина, след като Гай затвори вратата.
— Всички деца са такива — усмихнато се съгласи Трей, — и в това е техният чар.
— Само че той вече не се мисли за дете — уточни Емпрес, — и е твърде зрял и пораснал, след като…
— След смъртта на баща ви? — помогна й Трей.
— Да.
— А майка ти? — попита Трей, вперил очи в малките портрети на стената.
— Тя умря три дни след татко.
— Кога се е случило това?
— Миналото лято.
— Съжалявам. Затова те открих в салона на Лили.
Емпрес кимна.
— Затова и не изпълних уговорката ни за трите седмици.
— Аз също бих постъпил така. Можеше само да вземеш парите — добави Трей с усмивка.
— Не бях сигурна дали съм права.
— И в това е бил моят късмет — добави Трей със закачлив поглед, в който Емпрес долови пламъчето на страстта. — И тъй като обсъждаме темата, нека да решим как да уредим последните дни, които ми дължиш, при положение, че Гай и Едуард са наоколо.
Това си беше повече от закачка и предизвикателство. Гневът му се бе изпарил в момента, в който я откри. Емпрес си оставаше невинна и чистосърдечна, а прибързаното й необмислено бягство беше даже проява на съвест и морал. Ако й трябваше някакво извинение, Трей бе готов да й го даде.
— Не забравяй за Емили и Женевиев! — поправи го тя със същата закачлива усмивка.
— Ти имаш и сестри? — Трей бе шокиран, но бързо се съвзе и тихо произнесе: — Ами да, разбира се, нали през онази нощ у Лили, ми каза, че имаш и сестри, и братя.
Той почувства колко безпомощен и незапознат е с начина на общуване с децата, и то на различни възрасти. А това навярно налагаше по-специални умения и старание.
Емпрес го наблюдаваше в този момент и остана доволна от реакцията му. Самоувереността и достойнството му бяха също толкова невероятни, както обаянието и чарът му. Но сега нещата бяха по- различни, тъй като Трей се намираше на нейна територия и ситуацията коренно се отличаваше от тази в ранчото, където Трей се възползваше от възможността родителите му и куп слуги да го обграждат с внимание. При новото положение, в което се бе оказал — в тази малка къщичка с братята и сестрите на Емпрес, той едва ли щеше да си позволи да нарежда както преди. Не, Емпрес не таеше никакви лоши чувства към Трей, нито пък искаше да му отмъщава за склонността към властност. По време на дългото пътуване към дома си тя бе установила, че не само не го мрази, а напротив, таи искрени и топли чувства към него. В този миг тя изпитваше едно-единствено желание — да се хвърли в прегръдките му. Но дългите монолози и агонизиращите размисли за мястото й в живота на Трей й бяха помогнали трезво да прецени — всичко. Без любов нищо нямаше смисъл.
— Да, имам двама братя и две сестри — уточни Емпрес, — затова се боя, че твоето пътуване ще се окаже напълно безсмислено.
Емпрес едва намери сили да произнесе тези думи. При това Трей най-невъзмутимо разкопчаваше палтото си. Той погледна към нея и в очите му проблесна добре познатия сребърен пламък.
— Едва не уморих коня си, за да те догоня, така че сега не мога да се смутя от това дали имаш четири или четиридесет братя и сестри. — Трей продължи да разкопчава и второто си палто, като предпочете да не довършва изречението, а само повдигна въпросително вежди. — Става дума само за… — той се усмихна дяволито, по момчешки — някакво уреждане на нещата.
Трей отметна горните си дрехи и ги подаде на Емпрес. Поразена от тежестта им, тя възкликна:
— За Бога, Трей, как носиш толкова тежка дреха?! Сигурно си още по-силен, отколкото съм допускала.
— А ти — по-слаба — добави Трей и постави ръце на раменете й. — Една добра комбинация
