е тази, която го събужда по никое време и започва да пазарува толкова неща така пестеливо и скромно. Учуди го и фактът, че облечената в раздърпани мъжки дрехи млада жена заплати със злато. Странно бе, че е яздила цяла нощ, за да пристигне призори на това място. Емпрес с явна неохота отвърна бегло и кратко на пороя въпроси. Тъй като Ед Кресуел отдавна държеше тази междинна странноприемница, изобщо не го учуди нежеланието на Емпрес да му обясни откъде идва, коя е и защо се е озовала по това време при него. Повечето от хората, които спираха тук, не обичаха да дават каквито и да било обяснения за себе си.
Натовариха конете със закупените от Емпрес вещи, завързаха здраво торбите и когато тя се отправи в североизточна посока, Ед Кресуел дълго гледа след нея, докато Емпрес се изгуби от погледа му.
След като се увери, че Кресуел не я вижда вече, Емпрес рязко изви Кловър и потегли на северозапад, към скритата в планината долина, където я чакаше семейството й.
Не можеше да се отърси от мислите за Трей. Тя си спомни как се събуждаха сутрин — целувката, с която я даряваше Трей вместо „Добро утро“; как сядаха да закусват заедно; спокойния, улегнал вид, мургавата кожа и невероятния апетит, с който той се хранеше — нещо, за което тя искрено му завиждаше. Спомни си какво голямо удоволствие бе да прокара пръстите си в дългата му тъмна коса, когато той се надвесваше над нея с усмивка. Емпрес въздъхна дълбоко, усещайки колко близък и скъп й бе станал Трей. Дали нейните взаимоотношения с Трей се бяха оказали напразен, безуспешен опит да се промени традиционното му виждане за жените. В този миг тя си припомни многобройните му обожателки.
Дочутият разговор между трите госпожици се бе оказал толкова съществен и полезен, си помисли Емпрес. В противен случай, изкушението да остане при него с всеки изминат ден растеше все повече и повече. Рискът да бъде изцяло завладяна от неотразимия му чар, и то завинаги, бе твърде голям. Той бе раздавал обичта си на твърде много жени. Боже, с колко много жени се бе любил! По-добре — сега да я боли и да страда, отколкото след това да се измъчва от скръб! Тя тихо си каза, че решението, което бе взела, е най-доброто възможно и че трябва да бъде спокойна. Трей Брадок-Блек не бе човек с трайни връзки и познанства. Вътрешният монолог по време на ездата не й помогна да преодолее страданието от раздялата си с Трей. В гърдите й бе заседнала огромна мъка.
В момента, в който Емпрес се скри от погледа на Кресуел и сви рязко на северозапад, Трей беснееше в къщата, раздавайки ругатни и команди наляво и надясно, като едновременно запасваше вълнената си риза в изтърканите си панталони. Той обу два чифта вълнени чорапи, после нахлузи мокасините, високи до глезена. В този момент се появи един от слугите, който бързо донесе палтото му от бизонски кожи.
Суматохата и паниката настанаха около осем и половина, когато, събуждайки се, Трей установи, че топлото тяло на Емпрес липсва. Виковете и крясъците му изплашиха всички слуги в къщата. Само най- смелите от тях дръзнаха да се качат на втория етаж, за да разберат какво се е случило.
След като слугите притичаха до конюшнята и установиха, че два коня липсват, Трей осъзна, че цялата идилия най-ненадейно бе свършила. Никой не посмя да спори с Трей, макар че много от слугите искаха да му напомнят, че здравето му е все още в опасност и че едно такова продължително препускане из планината можеше да се окаже фатално за изтощения му организъм. Слугите обаче прецениха, че при такива обстоятелства, когато господарят им е побеснял, е по-добре да си мълчат и тайно съобщиха в Хелена за случилото се. До завръщането на Хейзард и Блейз трябваше да се чакат инструкциите на Хейзард. Затова икономът Тимс само заяви: „Намерете го!“ и затвори слушалката.
За десетина минути Трей бе напълно готов. Той си сложи колана за оръжията над коженото палто и скри уинчестъра в дисагите. Емпрес имаше няколко часа преднина, но следите й в свежия сутрешен сняг бяха като една блестяща диря.
Трей рязко отрече необходимостта някой да го съпровожда. Искаше да бъде сам, когато я догони. Тя му трябваше напълно сама и беззащитна, помисли си той малко раздразнено, докато проверяваше за последен път коня си. Някаква необуздана ярост обзе цялото му същество. Тя се бе осмелила да го напусне! Трей бе така раздразнен и вбесен, че единственото нещо, което осъзнаваше ясно, бе че иска да я върне обратно. Причините за това той не можеше и не искаше да си обясни, а още по-малко да разсъждава по тях. Само знаеше, че не иска да има свидетели тогава, когато щеше да я залови. Ето защо забрани някой да го съпровожда и ги увери, че ще се справи сам. За целта се наложи да ги излъже, като им обясни, че Емпрес живее само на двадесет километра високо в планината и че той ще стигне дотам за около три часа. Всичко това бе произнесено с такъв студен, отмерен тон, че никой от тях не пожела да му се противопостави.
В един и половина часа, той стигна до кръстовището на Кресуел, след като бе поддържал лек галоп почти през цялото време. Трей нареди да нахранят коня и да го напоят, а през това време разпита собственика кога бе пристигнала Емпрес и какво бе купила. Трей плати на Кресуел злато за дадените отговори, но отказа да му даде каквито и да е обяснения. Самият Кресуел изобщо не настоя, защото съзря гневния поглед на Трей и ръцете му, опрени на пищовите.
За десет минути езда в посоката, в която бе поела Емпрес, Трей откри мястото, където тя рязко я бе променила.
В низината на Елбоу Пас Емпрес за десети път се протегна към багажите, за да провери дали куклата, която купи за Женевиев не се е счупила. На зачервеното й от студа лице се изписа щастлива усмивка. Децата щяха да изпаднат в екстаз, като видеха коледните си подаръци. Женевиев, която бе на осем години, никога досега не бе имала истинска кукла. Емпрес си спомни собствените си редици от порцеланови госпожици, изоставени в суматохата и бързината, когато семейството напусна замъка.
Последното обжалване също бе пропаднало и баща им трябваше да бъде изпратен в затвора, задето бе убил сина на Рошфорт. Напуснаха дома си с твърде малко багаж — парите, които можаха да съберат, няколко ценности, набързо опаковани, бижутата на майка й. Но сега всичко това се бе изчерпало. След пет години местене… първите две години в Монреал, но когато до тях достигна слухът, че детективите на Рошфорт разпитват за граф дьо Джордан, семейството отпътува на запад, към дивата граница, където човек можеше да се скрие за цял живот. Като предпазна мярка те решиха да преминат границата и да навлязат в пределите на Монтана, където с малкото останали средства закупиха малката планинска къща. Гледката бе прекрасна и величествена, а всичко наоколо — диво и непокътнато. Бедата бе там, че никой от семейството нямаше и понятие за живота в планината, а и никой досега не бе гледал добитък.
Със златото, което носеше в чантите, Емпрес бе сигурна, че ще имат достатъчно пари, за да купят повече коне, необходими за пролетната оран. Един кон съвсем не бе достатъчен, за да се оре цялата земя. Досега всички участваха в оранта, като натискаха ралото, за да подпомогнат Кловър. Така бяха успели да изорат и засеят цели шест акра миналата пролет. В страна, където всички оряха обикновено с по четири коня, усилията, положени от децата и Емпрес, бяха просто героизъм. А тези шест акра изобщо не бяха достатъчни за оцеляването им.
Освен коне с парите щяха да купят и други неща. Щяха да си върнат предишния живот.
— Благодаря ти, Трей — прошепна тя в студеното утро, — за всичко!
След тези сладки мечти, Емпрес се върна към реалността и към онова, което й предстоеше. Тя пришпори Кловър, поглеждайки към сгъстените облаци на запад. Едва ли щеше да завали сняг и ако в междинните долини нямаше много преспи, тя щеше да си бъде вкъщи, преди да се стъмни.
Те я забелязаха, когато пресичаше дефилето през тесните планински възвишения. Воден от логиката и предпазливостта, наследени от баща си, Гай бе поставил часови да следят през последните два дни. Самият той прекарваше също доста време като часови, защото по-малките деца не можеха да седят на едно място, без да мърдат, повече от пет Минути. Цялата къщичка се изпълни от щастливи викове и крясъци, а децата мигом се накачулиха на двата прозореца, за да видят как най-голямата им сестра се завръща у дома.
Обут в огромните ботуши на баща си, Гай я посрещна, поемайки юздите на Кловър. В очите му блестяха сълзи, въпреки че се опитваше да се държи като мъж и да не издава вълнението си. Бяха останали само ботушите на баща им и децата се изреждаха да ги носят. Затова сега всички бяха излезли боси в коридора, за да посрещнат Емпрес. Всички я приветстваха щастливи и доволни, че се е завърнала. Емили и Женевиев крещяха възбудено и подскачаха оживено от радост, а малкият Едуард, хванал се здраво за полата на Емили, подвикваше щастливо „Преси! Преси!“. От пронизителния му гласец пиленцата започнаха също да писукат.
Като ги чу, Емпрес въздъхна облекчено — значи храната им бе стигнала. Беше им наредила да убият пиленцата, ако трябва, само и само да не гладуват. Но това беше само в краен случай, иначе можеха да се
