трогнала семейство Брадок-Блек. Тя изведнъж си припомни бедната планинска къща и гладуващите си братя и сестри, които я очакваха с нетърпение. Трей вече напълно се беше възстановил, но уговорката им си оставаше в сила, докато не изминеха трите седмици. При факта, че златото вече бе поставено в багажите й, тя се чувстваше задължена да спази условията от техния договор.
— Нима има някакво значение дали тези жени ме харесват!? — опита се да се измъкне Трей. — Мисля, че няма да е никак лошо да позвъня на прислужницата и да поръчам част от онази прекрасна торта с глазура. Ще си сложа парчето на коремчето ти и ще си го изям.
Емпрес го погледна закачливо и леко намръщено, промърморвайки с усмивка на лицето:
— Ти си направо скандален!
— Но и забавен, нали? — каза Трей и се наведе да я целуне нежно.
Двамата останаха усамотени до чая на следващия следобед, сервиран в западния салон. Начело на масата бе седнала Блейз, която замести мъжете в тази им роля.
Голяма част от територията на Монтана бе заселена от южняци, привлечени от златото през 1863 година или изгонени от собствените си домове по време на Гражданската война. Всички те пиеха с удоволствие бърбън, със или без минерална вода, и масово гласуваха за демократите. Когато Трей и Емпрес се появиха, гостите вече бяха започнали да си пийват, като гръмогласно и язвително обсъждаха републиканските политици.
— Ако Сондърс си въобразява, че може да прокара законопроекта до главния държавен адвокат с помощта на Карлайл през следващата есен, когато станем щат, ужасно се заблуждава и пръска страшно много пари, които иначе би могъл да използва по-разумно.
— Трей, как мислиш, какви са шансовете на Карлайл при положение, че Дойл е включен в бюлетината? — при този въпрос някой придърпа Трей да седне между мъжете около камината.
Блейз тутакси се притече на помощ на Емпрес и след като й направи комплимент за изумително красивата зелена рокля от шевиот на „Крийд“, която подчертаваше очарователните й зелени очи, тя я съпроводи до масата, където дамите пиеха своя чай. Всички бяха насядали на красивите столове със специални бродерии, изработени първоначално от Мария Антоанета от Аврил, автор на много такива шедьоври от вълна и златна обшивка. Емпрес учтиво прие поканата да изпие един чай с дамите, слушайки любезно разговорите им, които се въртяха основно около дрехите и пазаруването. Като хвърли извинителен поглед към Емпрес, Блейз учтиво отвърна на въпроса на госпожа Макгинис за новите интериорни решения на някой си Уърт. По-нататък дискусията се насочи към екстравагантните стени, боядисани в зелено и към въпроса дали не е твърде вълнуващо да си шиеш при моделиера, който облича кралските величия на цяла Европа.
В един момент Блейз успя да привлече Емпрес в разговора, за да я накара да се почувства малко по- комфортно, но трите млади госпожици изобщо не пожелаха да обелят и дума с нея. Майките им, които доста по-добре познаваха богатствата на фамилията Брадок-Блек, се представиха по-възпитано и, макар и с неохота, размениха няколко думи с Емпрес.
Трей напълно осъзна неловкото положение, в което бе изпаднала Емпрес, седейки сред надменните млади госпожици. Това го накара да съобщи след около половин час, че е крайно време за неговото лекарство.
Оуен Фаръл се опита да осуети намеренията на Трей да се оттегли с Емпрес, като предложи любезно с лъчезарен тон:
— По дяволите, Трей, защо не накараш малката лейди да ти донесе лекарството тук, вместо сам да се качваш. Можем да изиграем един билярд, което не вярвам да ти навреди особено, ако просто си поседиш и погледаш отстрани.
Трей погледна безпомощно към Хейзард с надеждата, че баща му ще се притече на помощ, но той бе зает с изясняването на реалните граници на резервата до Гърмящата река, които не биваше да бъдат засегнати, и поради това не чу забележката на Оуен.
— Всъщност мога да почакам с лекарството — каза Трей с равен тон, като си помисли, че ще опита да се измъкне с Емпрес в момента, в който мъжете се изтеглят към салона с билярдната маса.
— Глупости, синко, не бива да си отлагаш лекарството. Хей, малка госпожице — провикна се Оуен.
Трей изруга съвсем тихо под носа си. Когато всички жени повдигнаха погледи, Оуен размаха чашата си с уиски в посока към Емпрес.
— Малкият ангел-хранител в зелено, Трей има нужда от лекарството си. Ти си завеждащата по тази част, нали? Може би ще кажеш на някоя прислужница от какво имаш нужда.
Трей бе абсолютно непроницаем, когато в следващия миг всички извърнаха погледи към него. Той тихо отсече:
— Разбери, Оуен, мога да си взема лекарството и по-късно.
— О, не, момко, нали трябва да оздравяваш! — отряза го Оуен, който, след като си пийнеше две чаши, вече не можеше да бъде спрян, а питието, с което посочи към Емпрес, бе четвъртото поред.
Трей повдигна рамене, отказа се от идеята да се измъкне от стаята и се усмихна едва забележимо на Емпрес.
Тя разбра неговите намерения и реши да се възползва от възможността сама да напусне салона за известно време.
— Ей сега ще го донеса — отвърна тя вежливо, страшно доволна от появилата се възможност да се измъкне от тази обстановка и от безсмислените разговори, в които по неволя трябваше да участва. Още преди пийналият Оуен да бе направил поредната си забележка, тя вече се бе запътила, като с очарователна усмивка на лицето съобщи, че се връща съвсем скоро.
Разбира се, остана горе, колкото е възможно повече, чувствайки огромно нежелание да се върне отново в компанията на безразличните млади госпожици и техните отегчителни майки. Тя напълно разбираше необходимостта семейство Брадок-Блек да общува с тези хора от гледна точка на политическите цели и обстоятелства, но, честно казано, предпочиташе самата тя да не участва в подобни събирания. Когато усети, че отсъствието й можеше да бъде забелязано, Емпрес наля в една чаша подсилващата отвара от шипки, пое си ободрителен дъх и се приготви да срещне отново студените погледи на женската половина от компанията.
— Емпрес Джордан — звучи като танцуваща кралица…
Гласът, който Емпрес чу да произнася собственото й име, я шокира. Още повече острият, подигравателен, почти саркастичен тон! Тя тутакси спря, зашеметена от изненада. Ръката й остана неподвижна на полираните гладки перила, а самата Емпрес се закова на площадката, разпознавайки гласовете на дамите, които я обсъждаха.
— Тихо, Арабела, някой може да те чуе! — каза заговорнически втори мек, леко фъфлещ, женски глас.
— Ти замълчи, Фани. Мъжете са в билярдния салон, а майките ни седят с госпожа Брадок-Блек и пият третия си чай. Ти винаги си била изключително предпазлива и страхлива, като мишка!
— За Бога, Арабела, внимавай с маниерите си! Въпреки че не може да се каже, че имаш чак толкова изискани маниери, за да се притесняваш за тях — прошепна трети женски глас, който по всяка вероятност трябваше да е на Люси.
— Точно ти ли ми говориш за маниери, Люси Роджърс. Нали ти ни измъкна от салона, за да видим уж новата ти рокля. Като че ли не е ясно кого всъщност искаше да видиш!
— Недей да се заяждаш, защото ти самата също искаш да го видиш, нали?
— Толкова е очарователен! Като древногръцки бог! — изговори Фани с изпълнен от възхищение глас.
— По-красив е и от бог — обяви Арабела — и той знае това.
Не бяха малко жените, които усещаха магията на очарованието и привлекателността на Трей през всичките тия години.
— Той изобщо не е суетен, Арабела! Толкова е сладък…
— Фани, хайде спести си момичешките възклицания. И без това сме съгласни с теб. При това е достъпен, не само не е суетен.
— Е, ако можеш да пробиеш през цялата тълпа от негови обожателки — подметна на място Люси.
