— Открихте ли го? — попита Блейз с разтревожен глас и безпомощно потърси ръката на Хейзард.
Фокс ги осведоми как е протекло издирването, докато стигнат до Кресуел, отговори бързо на въпросите на Хейзард за темпото, с което се придвижват, провизиите, снежната покривка и предаде куп заповеди за Блу след завръщането му от планината на следващия ден.
Блейз, естествено, бе много по-загрижена от Хейзард. Бащата имаше абсолютно доверие на сина си, че ще оцелее в планината. Нали сам го бе обучавал! Освен това Трей бе тръгнал с достатъчно провизии. Онова, което безпокоеше Блейз, бе неукрепналото му здраве. Майките, помисли си Хейзард, винаги пренебрегват дреболиите и детайлите, като например онова, което той бе узнал за начина, по който Емпрес и Трей бяха прекарали дните си в спалнята, докато са били сами. Това го караше да бъде спокоен, че Трей очевидно имаше доста сили, щом е съумял да прекара така бурно цяла една седмица. Като баща той не се безпокоеше изобщо за Трей, но ако Блейз не вярваше на слуховете за преживяванията му с Емпрес през последната седмица, и това не я успокояваше ни най-малко, то всичко си беше неин проблем. Хейзард не искаше да засегне чувствителността и разбиранията й, като й намекне, че напразно се безпокои за Трей.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Изпълнен с енергия, Трей изрина снега от пътеката към конюшнята. Той успя да извърши това след полунощ, тъй като луната светеше ярко след преминалата буря и всички в сгушената къщичка бяха заспали..
През последните дни той бе прекарал весело и приятно времето си с децата. След като завършиха снегоходките, те се заеха да майсторят лъкове и стрели, а надвечер всички оставиха по един отпечатък в непокътнатата снежна покривка. Трей и Гай донесоха на няколко пъти кофи с вода, за да могат всички да се изкъпят с предварително нагорещената вода в пригодената за целта вана, поставена до печката, пред която бе спуснат един чаршаф.
По време на вечеря, когато всички сияеха от чистота, задоволство и радост, гледката бе повече от идилична — няколко малки деца и млади хора, които излъчваха здраве и жизненост. Заедно с децата Трей пя разни песни на френски и английски, които никога преди не бе чувал. Когато Емпрес тихо му прошепна „Благодаря ти!“, малко преди да отведе децата да си лягат, той възкликна непринудено какво удоволствие е било всичко това за него. Бързият му отговор отчасти стъписа Емпрес и я накара да се замисли сериозно над неговата топлина и приобщаване към дома им. Понякога той искрено се учудваше колко спонтанно Емпрес се радваше на всичко, а след това мигом се натъжаваше или ставаше сериозна, като че ли загрижена за това, че си е позволила твърде много. В тези моменти тя бе твърде различна от онази лъчезарна и весела Емпрес, която Трей си спомняше отпреди. Той си обясняваше всичко това единствено с факта, че децата бяха тук.
Затова тази вечер енергично и буйно изрина снега, за да прокара пътеката, мислейки само за мига, когато щеше да поговори с нея насаме, без децата да шават наоколо. Вече бе направил топло легло за двамата в плевника — с два топли юргана, надиплени върху сладко ухаещата слама.
Това бе някакъв невероятно красив сън, помисли си Емпрес, като тихо въздъхна. Тя неволно повдигна брадичката си нагоре и потърси устните на Трей. Почувства как я обхваща вълна от неописуемо щастие, радост и удоволствие, когато устните им се сляха. Емпрес леко измърка от наслада, а тялото й потръпна от пронизалия я любовен импулс, на който тя отвърна безрезервно с готовност.
Ръцете й нежно обгърнаха врата на Трей и го погалиха с обич, на което той отвърна с тих гърлен звук, издаващ удоволствието му.
Ако някой ги бе наблюдавал през изминалите дни, щеше да предположи колко бързо ще се възбудят и до каква степен е взаимното им привличане. Младостта и страстното им желание за любов, както и потисканите чувства през изтеклите дни, бяха причината между тях да се възпламени истински пожар от страст и сексуално влечение. Цялата игра на обиди, честолюбие, чувствителност и сдържаност, сега, далече от очите на децата, бе отприщила задръжките им и ги бе довела до истински транс. Докосването, целувките, възбудата, пронизала телата им, и непреодолимото страстно привличане бяха нещо съвсем реално.
Емпрес се сепна, когато Трей я повдигна и премести към себе си, но не усети нито за миг студа, тъй като тялото й бе прекалено загрято от възбудата. Обгърната в одеяла, в топлата прегръдка на Трей, тя леко и нежно хапеше ушите му.
С лекота Трей я настани на импровизираното легло върху сламата, съблече с един замах нощницата й и я покри с топлия юрган. Тя го наблюдаваше как бързо и сръчно се разсъблича и в този миг почувства някаква невероятна магия да я обзема. Щяха отново да си принадлежат един на друг. Какво огромно истинско щастие!
Трей коленичи и се взря в очите на Емпрес. Мускулестото му широкоплещесто тяло напомняше на някакъв езически бог, мощен и непобедим, а сребристото сияние в очите му я караше да си мисли, че тези очи са като истински скъпоценни камъни, излъчващи топлина и обич.
Настъпи мълчание, в което Емпрес осъзна силата на чувствата и желанията си и тихо прошепна името му. Тонът й този път съвсем не бе неуверен или колеблив; не беше гласът на жена, която бяга от неговата обич, топлина и добрина. Жената, която Трей бе съзрял онази вечер у Лили и която бе изкушаваща и предизвикателна, отново стоеше пред него.
Трей протегна ръцете си към нея и тя изведнъж забеляза, че те треперят.
— Караш ме да се чувствам като малко момче.
После той се усмихна леко печално и продължи:
— Не съм свикнал да се чувствам така — Трей въздъхна дълбоко и отпусна ръце. — Не бива да ме напускаш отново.
Той леко се намръщи и се умълча.
Емпрес не можеше да му отговори без да го засегне, защото двамата се стремяха към съвсем различни неща. Но в тази зимна нощ тя копнееше единствено да се люби с него. Трей също.
Тя измъкна ръката си изпод юргана и се пресегна към Трей. Изглеждаха така сякаш никога досега не се бяха докосвали. Сякаш страстта, която ги обземаше, бе нещо съвсем ново и непознато за тях. Трей никога не бе допускал, че ще преживее толкова непознати чувства. Коленичил в сламата, изтръпнал от вълнение, той си помисли, че времето е спряло завинаги и неописуемото щастие, което изпитва, никога няма да свърши.
— Ела при мен, ще замръзнеш — каза му Емпрес, наслаждавайки се силната му атлетична фигура. Беше зима, а той най-невъзмутимо стоеше гол.
— Не ми е студено. Напротив, топло ми е.
Усещането бе сякаш току-що е излязъл от затоплена стаичка в тъмната зимна нощ. Всъщност това, което той чувстваше, бе нещо още по-различно. Тялото му бе загрято отвътре.
— Виж, наистина съм топъл — каза Трей и протегна дланта си, при което скъпоценният камък на пръстена му проблесна.
Емпрес дочака това докосване с огромно нетърпение, сякаш бе мечтала за него цяла вечност. Тя гледаше тънките му пръсти, смаяна, че желанието й да се допре до него и да го люби бе обзело цялото й същество. Устните й още трепереха от целувката, с която Трей я бе събудил. Потисканите с дни наред чувства и сексуално влечение сега избликваха като буря след временно затишие.
Трей докосна пръстите й, после спусна ръката си надолу, долепи дланта си в нейната, а пръстите им се увиха едни в други. Неговата ръка бе наистина топла. Толкова топла, че в първия момент Емпрес си помисли какво удоволствие е да я стопли с милувките си.
— Ти си измръзнала — прошепна Трей. — Страх ли те е?
— Не ме е страх от нищо!
Трей стисна здраво ръката й и за да прикрие насмешката в гласа си, тихо и нежно прошепна:
— Бях забравил колко си вълнуваща и предизвикателна. Но сега виждам, че моето диво котенце е отново във форма.
Емпрес леко притвори очи и изрече с тайнствен глас:
