— Ще те изям жив!
В очите на Трей проблесна изненада, той придърпа ръката й към устните си и бавно целуна дланта й. Емпрес потрепери от наслада.
Трей й отвърна с леко изръмжаване с нисък дрезгав тон, който бе твърде разпален, но не от раздразнение, а от вълнение и възбуда.
— Ще трябва да видим кой какво може да стори на другия. Доколкото си спомням, доста добре се разбирахме и си допадахме… — при тези думи той бавно близна единия й пръст и целуна върха на палеца.
Той си спомни дните на мъчително страстно влечение, потискано и прикривано под беглите погледи, разменяни помежду им, откраднатите целувки, детските игри и забавления във веселата компания на братята и сестрите й. Той забравяше, че тя навярно го желае със същото нетърпеливо чувство и е готова по същия начин да откликне на взаимното притегляне помежду им. Бе забравил, че въпреки непознатата нова обстановка, която бе еднакво сложна и за двамата, Емпрес Джордан можеше да изпитва същите чувства и възбуда, както и преди, защото това бяха истински чувства и привличане.
Само след миг Трей беше вече отгоре й, леко подпирайки се на лакти, усещайки мекото и фино тяло под себе си, прикрито от юргана, който ги разделяше. Трей я целуна и закачливо подметна:
— Позволи ми да узная дали си затоплена достатъчно, за да отметнеш този юрган от себе си.
В очите му блещукаше дяволитото пламъче.
— Тогава ще мога да реша кога и как… — той замълча и не довърши мисълта си.
През цялата тази нощ те се отдадоха на любовта си с пълна сила. Под тях, в обора, се чуваха неспокойните звуци, издавани от домашните животни. Луната и звездите блестяха над тях, а сеното под телата им лъхаше на лято и свежест.
През цялата следваща седмица всичко, което се случваше, приличаше на една вълшебна приказка. Децата обожаваха Трей, всички живееха като едно дружно семейство, а Емпрес бе по-щастлива от всякога. Всички близки до сърцето й същества бяха наоколо, а радостта и обичта на децата към Трей я караха да се чувства още по-щастлива.
Емили започна да става суетна покрай комплиментите на Трей, а Женевиев го третираше като свой идеал за мъж и герой, ролята на който досега бяха изпълнявали средновековните рицари от приказките и романите. Трей се оказа живо въплъщение на всички нейни идеали, мечти и въжделения.
Гай се отнасяше с Трей като с обичан по-голям брат, а Едуард дебнеше всяка свободна минута на Трей, когато можеше да се шмугне в прегръдките му, в скута му или да възседне раменете му. Емпрес се опитваше да спаси Трей от натрапчивото преследване на малкия Едуард, но виждаше, че те двамата се привличат и си допадат. Докато тя укоряваше Едуард, Трей само се усмихваше и я уверяваше:
— Нали виждаш, че двамата се разбираме отлично, кажи й Еди!
При тези думи Едуард само се притискаше още по-силно към него.
— Липсват му татко и мама — обясни веднъж Емпрес. — Той бе толкова малък, когато те починаха.
— Двама братя и две сестри, всичките по-малки от мен, починаха. Зная колко ужасяваща е смъртта, когато си малък. Едуард изобщо не ми пречи. Освен това много обичам някой да ме прегръща така силно — при последните си думи той се усмихна закачливо.
Емпрес се изчерви, а в съзнанието й изплува споменът за любовните вечери, които двамата прекарваха заедно в плевника, след като децата заспяха. Бяха нарекли своето блажено легло под звездите „Гнездото“, заради това, което то наистина означаваше за тях — уединение, закрила, блаженство и любов.
Измина цяла седмица на спокоен, блажен, изпълнен с обич и разбирателство живот. Те мечтаеха за дните пред тях и за онова, което щяха да направят в бъдеще. Емпрес за пръв път си даде сметка, че мисли за бъдещето, и то заедно с някого до себе си. Всяка нощ в тяхното скривалище, Трей я уверяваше колко много я обича. През деня работеха заедно с Гай — грижеха се за животните, поправяха и ремонтираха, поставяха нови огради и оправяха старите.
— Когато дойде пролетта — каза един ден Трей, докато гледаше снежната долина през прозореца, — ще вземем още коне и ще засеем много семена.
Емпрес се почувства безкрайно щастлива от това, че Трей говореше за тяхното бъдеще.
Същата нощ, докато я прегръщаше и обсипваше тялото й с целувки, той й обеща:
— Като дойде пролетта, непременно ще ти покажа мястото, където минзухарите за пръв път се появяват изпод снега, ще ти направя легло от пролетни цветя, на което да можеш да легнеш гола…
Когато един ден Емпрес усети, че я тресе, тя пренебрегна състоянието си, мислейки, че просто е настинала. Но до вечерта тя цялата гореше и започна да повръща. Трей се паникьоса.
Тъй като нищо не разбираше от медицина, той само следваше инструкциите на Емпрес и възваряваше различни билкови чайове, с които да облекчи болките в стомаха й и да свали температурата. До сутринта състоянието на Емпрес не само не се подобри, а напротив, още повече се влоши. Трей ужасно се притесни. Той знаеше, че стотици хора умират от тези зимни трески. Собственото му семейство бе покосено от тази привидно лека болест. А най-близкото място, където можеше да има лекар, се намираше на около сто и двадесет километра. Ако Емпрес отпаднеше още повече, след ден-два изобщо нямаше да има смисъл да търсят лекар.
На другата сутрин той събуди децата рано-рано, докато Емпрес бе изпаднала в дрямка. Шепнешком Трей им нареди да се облекат и да приготвят багаж за път. Каза им, че ще тръгнат със снегоходките, които сами бяха приготвили. Бе решил на всяка цена да намери лекар, за да спаси Емпрес. С помощта на децата той приготви каша и припечен хляб, след което провери дали всички са се нахранили добре и са облечени достатъчно топло. После повдигна Едуард от креслото, зави го в топли дрехи и едно допълнително одеяло и го настани в една раница, докато момичетата си слагаха шапките и ръкавиците.
Гай се погрижи да остави достатъчно сено за конете и кравата, а за пилетата остави всичката храна открита, за да бъде лесно достъпна. След като всички бяха напълно готови за път, Трей зави Емпрес в едно плътно одеяло и своето палто от бизонска кожа. Когато тя се опита да протестира, Трей тихо й прошепна:
— Връщаме се в ранчото. След минута ще те изнеса навън.
Тя цялата гореше. Очите й блестяха от високата температура. Трей почувства как го обзема страхът, изпитван при подобна гледка неведнъж в неговото детство. Ами ако тя не се оправи? Лекарите не бяха успели да помогнат на братята и сестрите му. Трей затвори очи и тихо отправи молитва към своите богове. Молитвата бе за силата и оздравяването, за оцеляването на Емпрес. Той знаеше за какво се моли с цялото си сърце и разум.
Трей нарами раницата, в която бе сгушен малкият Едуард, намести ремъците и палтото си, сложи една лента на челото си и се приближи към леглото на Емпрес. Повдигна я, излезе от къщата и съгледа очакващите го готови за път деца. Той последен обу снегоходките си, усмихна се приветливо и каза:
— Дръж се, Еди!
След това потегли начело на колоната през заснежената долина. Трябваше да изминат шестдесет и осем километра до най-близката хижа. Оттам Трей се надяваше да може да изпрати някого за лекар.
Тъй като децата не се бяха движили със снегоходки, това се оказа трудно за тях и те напредваха твърде бавно. Въпреки че Трей им прокарваше пътека отпред, те все пак изоставаха, често се налагаше да спират и да почиват, а по обяд спряха и да хапнат. С помощта на една малка лопата те разчистиха снега и запалиха огън. Трей наряза малко елхови клонки, от които стъкми едно легло за Емпрес близо до огъня. Докато децата хапваха от храната, която всеки един носеше в свое пакетче, Трей се опита да нахрани Емпрес. Той всячески я молеше да хапне нещичко, но тя бе толкова изнемощяла от сутринта, че едва успя да преглътне една-две хапки.
Трей разбра, че със скоростта, с която се движеха, няма да успеят да стигнат до Суенсън преди да се стъмни, както бе предполагал първоначално. Децата просто не можеха да се движат бързо като него. Така че трябваше да продължат и през нощта. Емпрес бе изпаднала в положение, от което трудно можеше да бъде повдигната или преместена. Всички продължиха упорито да се движат, защото трябваше да стигнат до Суенсън. Нямаха друг избор.
В късния следобед те започнаха да се уморяват и да спират все по-често. Колкото и бавно да се движеше Трей и както и да се стараеха децата да го догонват, те непрекъснато изоставаха. Той спираше от