време на време, запалваше малък огън и всички отпочиваха за малко, след което ги ободряваше с думи и похвали и продължаваха да вървят. Всеки негов мускул бе опънат до болка и само невероятната воля го държеше все още на крака. Онези части на тялото му, които не бяха претоварени, той ги усещаше изтръпнали и вдървени от студа и непосилната тежест да носи и Емпрес, и Едуард. За щастие, Едуард отдавна бе заспал и не мърдаше отзад на гърба му, а бе просто като неподвижен товар. Трей за малко да се строполи на два пъти, когато Едуард внезапно се размърда, без да го предупреди.
Оставаха още около петнадесет минути, преди да се смрачи. Децата явно бяха изтощени до крайна степен. Женевиев, която бе само на осем години, почти се бе предала и Гай усилено я теглеше за ръката, стиснал здраво челюсти от умора и изнемога. Малкото му лице бе пребледняло от изтощение и той едва ли щеше да издържи още дълго. Когато по едно време Женевиев се разплака, Гай и Емили мигновено я смъмриха.
— Преси е болна — каза й Гай — и трябва да продължим да вървим. Когато вече не можеш сама, аз ще те нося на гръб.
Емили, от своя страна, добави:
— Бъди силна, Жени. Трей е сигурно също много уморен — той носи и Преси, и Едуард. Ако не плачеш, ще ти дам моята книжка за рицарите.
Женевиев изхълца и подсмърчайки, продължи да върви бавно.
Самият Трей бе вече на върха на паниката и изтощението. На него също му се доплака, когато погледна безжизненото тяло на Емпрес, отпуснато в ръцете му без всякакъв признак на живот, което още повече го уплаши. Той едва-едва долавяше дишането й. Трогна го невероятната сила и издръжливост на трите малки деца, които едва кретаха зад него и бяха изстрадали толкова много до този момент, а сега мъжествено се опитваха да прикрият сълзите и слабостта на Жени, за да му спестят допълнителното бреме и тревога. Плачът, разбира се, изобщо не помагаше никому в този момент. Нямаше никакъв друг разумен вариант. Децата едва ли можеха да продължат с това темпо при цялото си изтощение. А не можеше и дума да става да ги изостави при тези обстоятелства. Емпрес се бе раздвижила съвсем леко след обяда и Трей предпочиташе да продължат към целта си. Само че по всичко личеше, че ще трябва да се установят някъде, за да могат децата да поспят, а на сутринта отново да потеглят, като през цялото време се молят Емпрес да оживее.
— Продължаваме да се движим, докато се стъмни — каза Трей, — само още около петнадесет минути. Ще можете ли да издържите?
В отговор той получи три смели усмивки и дрезгав утвърдителен отговор от Гай. Трей преглътна буцата, заседнала в гърлото му.
Огромен кедър, тъмнозелен от сумрака, се виждаше някъде в далечината. В тази снежна белота разстоянията бяха твърде измамни. Кедърът съвсем не бе толкова близко, колкото им се струваше, макар че Трей бе решил да се установят точно там. Той погледна безучастно в далечината към хоризонта и пристъпи още една крачка напред. Със свито сърце той наблюдаваше величествения кедър в далечината. Това място можеше да се окаже и последното за Емпрес. Трей почувства как сърцето му се раздира от болка и безпомощност, от която му се искаше да крещи.
Откъм мястото, където се разклоняваше могъщият кедър се появиха Блу и още шестима мъже на коне. Животните с труд си пробиваха път през натрупалия сняг. При вида на Трей и неговите малки спътници, Блу шибна коня и препусна бързо. Трей замръзна на място. Той за пръв път в живота си повярва, че има Господ, който се грижи за всички.
Като съзря мъчителното придвижване на Трей, Блу побърза да поеме Емпрес от ръцете му. Трей бързо сне лентата от изпотеното си чело, а след това свали от гърба си раницата със спящия Едуард и я подаде на друг един ездач. Тъй като цялата група, предвождана от Блу, бе твърде добре екипирана, той предложи да се установят на лагер за през нощта, но Трей категорично отказа.
— Ти оставаш с децата, а аз ще отведа Емпрес при лекар — каза той, пребледнял и изтръпнал от изтощение.
Това бе просто немислимо, като се имаше предвид умората му. Беше носил Емпрес цели десет часа.
Качиха се на конете и преметнаха Емпрес в скута на Трей. Той й говореше тихо, докато яздеха, но тя не му отвръщаше. Дори не се чуваше тихият шепот, с който бе реагирала на думите му доскоро. Беше отпаднала до крайна степен. Нищичко не бе хапнала, въпреки горещите молби на Трей.
— Искам да спя — бяха последните й думи отпреди три часа и Трей напълно се отчая.
Беше два часа след полунощ, когато пристигнаха в ранчото. Няколко от ездачите избързаха напред, за да предупредят всички да излязат и посрещнат групата мъченици.
Трей бързо нареди да се погрижат за децата, след което представи на родителите си Гай, единствения от всички, който все още бе буден. Едуард, Емили и Женевиев бяха заспали от изтощение, завити в бизонски кожи. Трима от ездачите на Блу ги внесоха на ръце в детската стая и ги настаниха на леглата. Гай последва Трей нагоре по стълбите, по петите на лекаря, който бе наредил да внесат Емпрес вътре. Хейзард и Блейз изчакваха групата да пристигне от полунощ, след като дойде съобщението, че са ги открили.
Когато Емпрес бе настанена на легло, а от Хелена пристигнаха спешно повиканите лекари и сестри, Трей посъветва Гай да си легне. Осъзнавайки, че Гай бе повече от отчаян да не изгуби сестра си, той го увери със спокоен тон:
— Тя ще се оправи.
Трей сам не вярваше на думите си. Той също бе изключително изплашен от състоянието на Емпрес. Тя не отвърна на думите, които й прошепна на ухото. Беше твърде пребледняла и безжизнена, положена на голямото легло. Трей с усилие се сдържа да не издаде отчаянието и безпомощността си пред Гай.
Първата му реакция, когато остана насаме с лекаря, бе да го сграбчи за раменете и да му нареди да я спаси. После дори заплаши.
— Ако тя умре, ще те убия — бе казал той с едва сдържан гняв и напрежение. И макар че тонът му бе твърде нисък и спокоен, стиснатите му челюсти показваха, че състоянието му е кризисно. Само слугите знаеха колко близо до бурята бе Трей.
— След малко се връщам — бе процедил Трей към досадния лекар, който бе пожелал да го оставят насаме с болната.
Трей се оттегли рязко, като кършеше нервно ръцете си. Блу внимателно го изтика от стаята, преди да бе избухнал.
— Гай заспива прав, Трей. По-добре му помогни да се настани и да легне да спи.
Най-дипломатично Блу обясни на докторите защо Трей е толкова нервен и категоричен. А и те самите разбираха твърде добре ситуацията. При това Хейзард не им плащаше малко. Късно вечерта в библиотеката им сервираха да хапнат и след като Трей бе съпроводил Гай до спалнята, родителите му учтиво го изчакаха, за да му зададат деликатно няколко въпроса. Очевидно Трей бе страшно разтревожен за здравето и живота на Емпрес. Беше изтощен, с тъмни кръгове под очите. Тялото му бе измъчено и изтъняло от тежкото пътешествие през снежната планина. Той се отпусна в стола си срещу масата. Толкова изнервен беше от всичко случило се през последните дни, че това проличаваше и в гласа, и в реакциите му. Родителите му решиха, че е съвсем неуместно да го уведомят за неочакваното посещение на Дънкан Стюарт предния ден. Нямаше нужда да го обременяват допълнително с шокиращите новини, които Дънкан им бе поднесъл.
Те всички останаха будни тази нощ, а Трей бе непрестанно край леглото на Емпрес. Лекарите се бориха цялата нощ, като смъкваха температурата й с късове лед.
Трей не се откъсваше от нея, само от време на време слизаше за още кафе. Наблюдаваше с проницателен поглед усилията на лекарите. Седнал неподвижно на един стол, той приличаше на истински демон на отмъщението. При вида му лекарите просто не смееха да прекъснат старанията си нито за миг. Към сутринта дишането на Емпрес се възстанови и температурата й спадна. Трей заспа, както бе седнал в стола, държейки ръката на Емпрес в своята.
— Какво ще правим? — разтревожено попита Блейз и се притисна към Хейзард, седнал до нея на канапето, обгърнал я с една ръка зад гърба. — Трей се тревожи за Емпрес. Това е повече от ясно. Блу каза, че е заплашил лекарите с убийство, ако Емпрес не оживее. Сигурен ли е Дънкан, като твърди, че… — Тя не довърши думите си. Фактът, че Валери бе посочила Трей за баща на детето, което носи, все още й се струваше твърде странен и непроверен, за да изрече това на глас.
