запълваше дните си с нескончаеми грижи около къщата и имението на Пьотр, а освен това трябваше да наглежда и съседния, също така необятен имот, останал на нейните грижи след преждевременната смърт на родителите й.
Но сега тя самата не можеше да се познае. Нима това бе същата жена, която с подчертана неохота влизаше вечер в съпружеската спалня? Откъде се появи тази необуздана, пагубна страст? Как можа да забрави за всичко останало, за съпруга си, за честта си, за брачното ложе? На всичкото отгоре Аполон Кузин й беше почти непознат! И се държеше невъобразимо разпуснато като някоя от онези жалки уличници, дори откровено му се предлагаше, само и само да си изпроси още ласки, още и още наслади… Но угризенията й мигом секнаха, защото точно в този миг настойчивите му пръсти я заопипваха още по-жадно и успяха да я накара да се сгърчи от първите пристъпи, подсказващи надигащата се в утробата й изгаряща кулминация. Ръцете й импулсивно се устремиха към главата му, обгърнаха лицето му, устните й се разтвориха, топли, влажни и очакващи жарките му целувки.
— О, Аполон, недей… — изхлипа Кити. — Така ще ме подлудиш…
Но той нямаше никакво намерение да чака втора покана. Защото именно така възприе думите й. Убеден, че тя вече е напълно готова да го приеме целия в себе си, той я подхвана през кръста и я повдигна нагоре.
— Какво правиш? — ахна графинята. — Тук ли?
— Да, тук! — нетърпеливо изръмжа разгорещеният млад мъж и притисна лице към нейното. Търсещите му устни сами трябваше да си проправят път през разпилените й коси към устата, защото и двете му ръце бяха заети с повдигането на бедрата й. Нейното възклицание, изразяващо отначало само уплах и слисване, постепенно заглъхна, неусетно за самата нея, за да угасне в сладострастно издихание. Напълно разголена, сега тя не знаеше как да изрази възторга си от неукротимия, безкрайно изобретателен любовник, докато ръцете му бавно и сластно се плъзгаха надолу по голата й снага.
Може би дори не бе още навлязъл в нея докрай, когато две експлозии, една след друга, разтърсиха слабините й. Този път не можа да се сдържи и извика, напълно забравила, че не биваше да привлича вниманието на слугите, които само в къщата бяха двадесет. Изпъна се рязко, сетне се вкопчи в него като удавница, продължавайки да хлипа задъхано. Дланите му загалиха гърба й, кръста й, полукълбата й, за да изтръгнат от нея поредица от несекващи оргазми, които се сляха в едно цяло в замъгленото й съзнание. За да завършат с толкова бурна кулминация, че в един миг той се изплаши не на шега да не припадне в ръцете му. За Аполон вече нямаше никакво съмнение, че като любовница Кити засенчва всичките му досегашни компаньонки в леглото. Никога не бе срещал толкова спонтанна, всеотдайна страст, а нищо друго не импулсира тъй силно мъжа, както признанието на жената, че е желан и очакван като бленуван спасител.
Ръцете му, над които вече самият той нямаше власт, нетърпеливо се стегнаха около талията й, за да я укроти поне за миг, за да може да проникне още по-дълбоко в нея. Кити веднага предусети намерението му и застина, покорна като етиопска робиня, наложница на всемогъщ фараон, готова да му се отдаде изцяло, без остатък. Очите му огледаха с възхищение ръцете й, като че ли изваяни от слонова кост. Отново я обгърна — плътно, задушаващо, отвсякъде — за да я притисне тъй силно към гърдите си, че тя само успя да се сгуши подплашено между изпъкналите му бицепси, напрегнати до пръсване. Ноктите й одраскаха раменете му — това бе единственият начин, по който успя да реагира, обезумяла от страст. Нейните сподавени стонове се удавиха в накъсаните въздишки на княза. Аполон се напрегна, за да я повдигне леко нагоре, после я спусна надолу, бавно, нежно, мъчително-сладостно. Не, не можеше толкова скоро да я връхлети следващата вълна… това бе… това бе само сън!
Отмаляла от неизпитваното досега блаженство, Кити вече не вярваше дори на сетивата си. Ала мъжът, плътно притиснат към нея, продължаваше да шепти любовни слова, заровил лице в косите й, с плътния си мелодичен баритон, да я съблазнява, подкупва и разголва душата й с дръзките си думи. Описваше й най- подробно какво прави с нея, с нейното тяло, как реагира тя самата. Подтикваше я да гледа там, долу, където бедрата им се сливаха — и щом го видя какъв е втвърден, зачервен, дори лъщящ, тя самата изпадна в захлас, усещайки ясно всяка негова грапавина, дразнеща кожата й. Този път, повлечена от възпламеняващ порив, Кити изкрещя още по-силно, а нейният вик изпълни сърцето му с триумфално, чисто мъжко усещане за могъщество. Занемял от щастие, за миг младият мъж се спря, вдигна ръка и отметна златокосите къдрици от запотеното чело на своята любима, изплашен да не би да се задуши в косите си, докато мяташе бясно глава наляво и надясно. След което продължи отново. В същия покоряващо сластен ритъм.
Капитан Аполон Кузин и графиня Кити Радишевска забравиха и за обяда, и за вечерята. Всъщност през следващите три дни и нощи тя и само тя беше неговото неизчерпаемо, божествено меню. От най-изискано качество. Забравени бяха и кахетинския чай, и френското шампанско, и горските ягоди. През тези незабравими седемдесет и два часа всички правила бяха изоставени и стъпкани, като завивките от леглото, скупчени в ъгъла или изритани на килима.
Князът си позволи да я упрекне само веднъж, полушеговито. Беше в малките часове на последната им нощ.
— Никой ли, скъпа, досега не ти е обяснявал, че инициативата в любовната игра по традиция е запазена за мъжа?
Аполон се разсмя, като видя смущението, изписано на лицето й. Объркана от думите му, Кити неволно се зае да внася ред в косите си, отново разрошени преди четвърт час от немирните му пръсти, след което промълви, извила устни в предизвикателна усмивка:
— Ами… ами аз си казах, че след като съм се събудила, мога да те погаля по гърдите…
В усмивката й се долавяше полуприкрит триумф, примесен с възторг от признанието му за покоряващата й женственост. През тези дни и нощи в нея бе настъпила неочаквана промяна — докато отначало му се бе отдавала плахо, дори свенливо, сега тя беше тази, която търсеше настойчиво своя дял от насладата. Удивена от собствената си изобретателност, преобразена до неузнаваемост, графинята измисляше нови и нови, все по-изтънчени начини, за да изостри сексуалния му апетит. И винаги успяваше.
Накрая Аполон простенваше тихо, преди да зарови ръце и копринените й коси. Точно така постъпи и сега, но след това зашепна нежно на ухото й:
— Скъпа моя, ако утре ме очаква още една безсънна нощ, ще бъда принуден да отправя молба към небесните ангели да ми дадат малко от тяхната сила. Защото моята май ще се изчерпи в най-скоро време…
Тя само промърмори сънено „Хм… ммм…“, което той възприе като утвърдителен отговор. Аполон се усмихна в мрака и протегна ръце, за да смъкне нощницата от раменете й.
Глава 4
Много рано сутринта на четвъртия ден, малко след разсъмване, Аполон вече препускаше към Нижний, следван от верните си ординарци Карим и Сахин. Пред тримата конници се стелеше голата мъртва степ, покрита със сняг и тънеща в загадъчна тишина. Гледката потискаше Аполон, затова князът рязко махна с ръка и трите породисти коня почти едновременно се впуснаха напред в бесен галоп.
Беше я оставил спяща в леглото. Знаеше, че никога няма да успее да изтръгне от сърцето си спомена за тази поразителна красавица, която го бе омагьосала с внезапно лумналата страст помежду им, но сърцето не му позволи да я събуди, преди да потегли на път. Какво можеше да й каже на раздяла? „Сбогом, любов моя, дългът ме зове…“ Или: „Аз тръгвам, но скоро ще бъдем отново заедно…“ Не, не искаше да я залъгва с неизпълними обещания. Не и нея. Кити съвсем не беше от онази категория жени, пред които той си позволяваше подобни лекомислени баналности. Пък и всичко й го бе казал тази нощ в леглото.
Но най-важната причина, за да се измъкне още по тъмно, на пръсти от спалнята й, беше друга — точно сега, когато гигантската снага на Русия се гърчеше в спазмите на жестока гражданска война, нямаше никакви гаранции, че някога пътищата им отново ще се кръстосат. А да се обсъждат бъдещите опасности беше болезнено, мъчително изпитание, на което Аполон не искаше да подлага нервите й. Нямаше право да я разплаква допълнително — днешната раздяла беше предостатъчна причина сърцето й да се облива в кръв. През следващите няколко месеци неговият живот ще бъде подвластен единствено на капризите на съдбата. И на изхода от предстоящите кървави битки с настъпващата от север Червена армия. Всякакви разговори за това, което би могло да се случи през идните месеци, биха били тягостни и напълно безполезни, дори
