му поднесе закуска.
Още не беше разчупил черупката на първото от трите сварени яйца, когато помещението се огласи от несдържани викове. В салона нахлуха шестима мъже от ескадрона, към който служеше капитан Кузин. От прага още си пролича, че младите кавалеристи не бяха напълно изтрезнели от снощното юнашко надпиване. Двама от тях крещяха тъй силно, че гласовете им заглушаваха всичките други гласове в салона. Тримата подпоручици зад тях напразно се стараеха да привлекат вниманието с буйно ръкомахане, а шестият офицер събра сили само колкото да кимне мълчаливо, за да поздрави току-що пристигналия княз.
Изведнъж всички притихнаха. На прага се появи внушителният кримски атаман Кадар Гирей. Тънките му устни, в които се долавяше нещо азиатско — може би наследено от някой незнаен предшественик, нахлул в Крим през донските степи с монголските орди — се извиха в подигравателна усмивка. Кадар се настани до масата, облегна лакти върху бялата ленена покривка и започна да разбърква чая с изящна сребърна лъжичка, прекалено дребна за могъщата му десница, преди да процеди ехидно:
— Да не би да си се изгубил някъде по пътя, Аполон Александрович? Никой от нас не очакваше такъв опитен джигит, като теб де, да закъса, затова не изпратихме разезди в степта. Добре че на някого от тези младоци му хрумна, че само жена може да те накара да закъснееш цели три дена и три нощи. Е, ще ни кажеш ли коя е тя? Познавам ли я? Сигурно е ослепителна красавица, щом е успяла да ти завърти ума до такава степен, че напълно да забравиш бойните си другари…
Аполон се облегна назад и се усмихна многозначително:
— Не е удобно да разкривам името й. Тя е много срамежлива и ще потъне в земята от срам, ако си позволя да споделя с някого за връзката ни.
— Но ти, за разлика от твоята загадъчна любовница, никога не си бил от срамежливите. Нито пък си се занимавал само с благопристойни девици.
Аполон недоволно сви устни.
— Въпреки това аз си я харесвам такава, каквато е.
— Няма ли поне да ми кажеш на колко години е?
— Остави това, Кадар, Дадох й обет с никого и нищо да не споделям. Мога само да се похваля с това, че не е чак толкова възрастна, колкото беше Елена Фьодоровна.
— Елена Фьодоровна? Ами че тя беше прехвърлила четиридесетте! — възкликна Кадар.
— По-скоро наближаваше петдесетте — обади се един от подпоручиците.
— Така ли? — учуди се Аполон. — Но въпреки това Елена Фьодоровна дори и сега е много красива. Още си спомням последната ни вечеря. Беше преди четири месеца, малко преди да изостави имението и да отпътува за Франция.
— Тогава само с вечерята ли се ограничихте? — подигравателно подметна Кадар.
Аполон сви рамене.
— Няма какво да споделям с вас, приятели, освен че тогава Елена Фьодоровна беше във великолепна форма, по-ослепителна от всякога. Обясни ми, че искала всички в имението й да запазят най-мил спомен за нея. Горката тя, вероятно е предчувствала, че никога вече няма да се завърне в родния край… Пък и няма какво повече да си говорим, освен това, че дългогодишният опит в любовното изкуство си казва думата — довърши той и се подсмихна многозначително.
— Ех, ти, Кузин, наистина си непоправим! — скептично поклати глава Кадар.
— О, не, по дяволите! Та аз съм като всеки мъж, жадуващ да опита всички сладости, които може да му предложи този греховен свят.
Атаман Кадар Гирей замислено поглади гъстата си брада, преди да продължи с язвителен тон:
— Аполон, внимавай какво приказваш! Нали току-що ми обясни, че си се заклел пред дамата на твоето сърце да не издаваш името й? По-точно пред последната от дамите…
— Успокой се, Кадар. Устните ми са като запечатани, но не с червен восък, а с жарки целувки. — Аполон отново се усмихна, но този път по-сдържано. — Хм, забравих да те попитам… как е сестра ти?
— Добре е — кисело процеди атаманът през стиснати зъби.
Лицето му мигом почервеня.
— Чудесно, искрено се радвам за нея — безгрижно се разсмя княз Кузин. — Не се срещат толкова често братя, които да са така силно загрижени за сестрите си.
Кадар веднага схвана намека на Аполон и лицето му, вее още зачервено, помрачня като градоносен облак. Преди няколко години, в разгара на едно необикновено шумно пиршество, когато всички присъстващи бяха вече доста пияни от леещото се като река шампанско, някой предложи всички вкупом да духнат свещите, с обяснението, че така щяло да стане по-интересно. Предложението беше прието с възторжени крясъци. Мъжете се надпреварваха да се доберат до някоя от госпожиците, за да ги целуват и опипват настървено, а дамите не преставаха да охкат, да пищят дори, да отблъскват възмутено дръзките мъжки ръце, както и да раздават плесници на най-нахалните. Веселието достигна своя връх, когато по заповед на домакинята слугите запалиха свещите. Оказа се, че в суматохата Кадар бе докопал сестра си. Бедната девойка изглеждаше така смутена в лапите му, че цялата компания веднага се заля от смях.
— Като ви гледам колко сте изтощени — обърна се Аполон към присъстващите, след като бе накарал хитро подпитващия Кадар окончателно да замлъкне, — личи си, че добре сте се позабавлявали тук без мен.
Князът огледа офицерите, морно отпуснали тела в креслата около камината или по столовете около масата. Само двама от тях намериха сили да се заемат със закуската. Останалите придържаха главите си с две ръце, забили мрачни погледи в чашите с кафе или чай. От всички страни вместо отговор на неговото подмятане долиташе само неясно приглушено мърморене.
— За Бога, Аполон! — възкликна един съвсем млад корнет. — Как успяваш винаги да изглеждаш така свеж?
Лицето на младия кавалерийски офицер беше прежълтяло от снощното препиване, трето поред за трите денонощия в обителта на Мадам Зоя. Под очите му се синееха тъмни кръгове.
Аполон го измери с презрителен поглед.
— Причината, Коля, е в това, че умея да печеля любовта на жените. Те ми се отплащат с толкова щедри ласки, че ми заместват часовете, отредени за почивка в леглото. Освен това така по-рядко посягам към чашката. Когато повъзмъжееш, сам ще се убедиш в това златно правило. — Внезапно на устните му се появи игрива усмивка, спомнил си първите минути от авантюрата си с Кити. — Но може да се случи и обратното, когато всички правила отиват по дяволите…
На съседния стол се настани друг офицер, привлечен от блясъка в очите на Аполон.
— Е, няма ли най-после да ни кажеш коя е тя? От цяла верста си личи, че си преживял нещо по- особено, защото отдавна не съм те виждал така щастливо усмихнат. Хайде, стига, Аполон, не бъди такъв потаен егоист. Виждаш в какво бурно време живеем. Днес сме тук, но утре може да потеглим за фронта. Ако ни кажеш името й и ако, не дай Боже, вражеска сабя те повали от седлото, може пък да се усмихне щастието на някой от нас и тя да го покани да стопли леглото й.
Останалите мъже само закимаха мълчаливо, напълно споделяйки мнението на говорещия, след като знаеха от опит, че Аполон подбираше своите любовници сред най-красивите си обожателки.
Но князът само сви рамене.
— Съжалявам, Мохамед, но след като съм се заклел пред нея да пазя в тайна името й, не мога да престъпя думата си. — Аполон Кузин повдигна вежди съжалително и се усмихна.
— По дяволите! Щом си толкова потаен, значи този път ги попаднал на нещо наистина сериозно. Ех, как им върви на някои…
Мохамед Шамхал, беше мохамеданин, роден в Баку, а хората от неговата вяра обожаваха опитните, изкусни жрици на любовта, каквито задължително присъстваха във всеки от харемите на местните първенци. Мохамед въобще не можеше да проумее правилата на северняците, определящи поведението на един мъж, когато се влюби в дама от аристократичните кръгове. Както не правеше никаква разлика между изтънчените жени от благородно потекло и момичетата от бедняшките квартали. Простодушният Мохамед веднага класифицираше като развратница всяка жена, позволяваща да бъде докосната от друг мъж — за правоверните тялото на една жена не беше нищо повече от част от движимата собственост на нейния съпруг.
— Мохамед, ти никога не си успявал да вникнеш в съкровените копнежи на женското сърце — упрекна
