опознала донякъде живота на гордите планинци, че в цяла Русия надали има втори мъж като нейния Аполон, който да се справя с житейските проблеми както в големите градове в равнината, така и със суровия бит сред вечно заснежените кавказки върхове.
Карим се бе осмелил да потропа на вратата на спалнята на младия княз, за да му съобщи, че още преди три дни генерал Берьозов се е преместил в курорта Сочи, за кратък отпуск, преди да потегли с дивизията си на изток. От долината Дарго до крайбрежния град Сочи се стигаше за пет дни ускорена езда, бе напомнил Карим на своя господар. При тези думи на най-предания си телохранител всичко останало сякаш престана да съществува за Аполон. Князът се зае трескаво да обмисля планове как да проникне в свърталището на омразния генерал, за да забие до дръжката своя дагестански ханджар в гърдите на този, който се бе гаврил с неговата любима. Само като си представяше Кити в леглото на онзи отвратителен генерал, пред очите му падаше черна пелена, а сърцето му се обливаше в кръв а пристъп на безсилна, неутолима ярост.
Досега Аполон някак си успяваше да обуздае изгарящата го ревност, но вчера Искендер хан нареди на Карим да съобщи на правнука му, че всичко е готово за път. Мъжете от наказателния отряд, след като приключили с разузнаването, натоварили на конете торбите с храна и муниции и в момента очаквали само появата на младия княз, за да поемат по стръмните планински пътеки на запад към Сочи. Това бе причината, заради която сега не го ловеше сън, заради която се бе превърнал в кълбо от нерви и безпокойство.
Без да откъсва поглед от Аполон, който, все още с гръб към нея, продължаваше да съзерцава замислено гледката през прозореца, Кити неспокойно потърка с ръце коленете си през тънката коприна на шалварите, за да успокои трепета им.
— Моля те, Аполон, не искам да ме оставяш сама тук… Освен теб, тук нямам нито една близка душа! — Тя много добре съзнаваше, че честта му го задължаваше да замине с Карим и с останалите бойци, но не можеше да преодолее паническия си страх от самотата, от раздялата с него. — Зная, че за теб сега няма нищо по-важно от войнската ти чест, но въпреки това те моля, даже съм готова да падна на колене пред теб, само и само не ме оставяй сама. Не го искам толкова заради себе си, колкото заради нашата бъдеща рожба…
За миг той яростно стисна клепачи и още по-силно притисна челото си към студеното стъкло на прозореца. В пристъп на безпомощен гняв князът стегна юмруци до болка, забивайки нокти в дланите си. Нима тя си въобразяваше, че на него му се иска да се разделя с нея? Да я остави сама сред местните жители, които въпреки че един ден щяха да бъдат негови поданици, за нея си оставаха чужди, загадъчни и дори плашещи? Мили Боже, последното, което би пожелал в този объркан свят, е отново да се разделя с нея, след всички онези митарства и страдания, които те бяха преживели, за да се укрият тук от омразните болшевики! Но обичаите на коравосърдечните планинци изискваха безусловно подчинение на техния неписан кодекс на честта — всяка обида джигитът бе длъжен да измива с кръвта на врага. А дори Коранът да позволяваше жестове на търпимост, прошка и примирение, сърцето на Аполон, разкъсвано от ревност, нямаше да му даде покой. Не, княз Кузин нямаше право да остави жив онзи звяр, който бе дръзнал да изнасили и изтезава графинята, жената, на която той, Аполон, бе отдал сърцето и името си.
Аполон се дръпна от прозореца и рязко се обърна към Кити, която го чакаше, скована от страх, приседнала върху килима пред камината. Тя вдигна безмълвно очи към него, изплашена от високата му фигура, надвесена над камината. Плашеше я дори едрата сянка, трепкаща върху стената отсреща заедно с играта на пламъците. Аполон въздъхна приглушено в отчаян опит поне малко да намали напрежението, сковаващо приведените му рамене.
— Не искам да спорим за заминаването ми. Няма смисъл, Знаеш колко те обичам. За теб съм готов на всичко.
Гласът му звучеше ласкаво и утешаващо, но въпреки това се долавяше тревожна, напрегната нотка.
По страните й, по-бледи от слонова кост, се стекоха първите сълзи, проблясващи на танцуващите пламъци.
— Тогава няма да заминеш, нали, скъпи мой?
Сърцето му се разкъсваше от предчувствието, не, от, увереността, че ще й причини огромна мъка.
— Всичко можеш да поискаш от мен, любима, всичко, освен това…
Така изтекоха два часа, болезнени и за двамата. След като изчерпа всичко от молби до упреци и увещания, след като вече не й останаха сълзи, а сърцето й се умори да разтърсва с бесните си удари гърдите й, Кити най-после се отпусна на ръката му. В тези мъчителни минути Аполон бе изпълнен с омраза към самия себе си, загдето й бе причинил толкова мъка. Напълно разбираше яростта, с която Кити се бе противопоставила на заминаването му, но повече не можеше да се самоизмъчва, тъй като не бе отмъстил на Берьозов за всичко, което генералът бе сторил на негова любима, на майката на нероденото му дете.
Безмилостните традиции на планинците изискваха кръв да се лее за всяко петно върху името на мъжа, воинският кодекс на честта задължаваха боеца да убие оскърбителя, но най-настойчив бе зовът на собствената му кръв. Поне по двадесет пъти на ден Аполон си припомняше онази кошмарна нощ в Ставропол, когато едрата космата лапа на Берьозов опипваше пред очите му разголената гръд на смъртно бледата графиня. Не закъсняваха и сцените на безмилостното удовлетворяване на нагона за мъст и за окончателното раздаване на последна справедливост. Напразно се опитваше да се самозалъгва с доводите, че Кити вече е в безопасност в долината, владяна от векове от неговия род.
Не, това не можеше да утеши един истински мъж. Той я бе измъкнал от мръсните ръце на Берьозов, но сметките между двамата още не бяха разчистени. И то с кръв, както повеляват законите на честта… Безкрайно го мъчеха страданието и тревогите й, но нали в края на краищата бе успял да я успокои, като й бе обещал, че ще се върне при нея, на всяка цена.
Ами ако не се върне… Такава мрачна вероятност той нямаше право да отхвърли, въпреки че щяха да го придружават най-калените бойци от аула Дарго. Аполон нямаше право да гради опасни, детински наивни илюзии — нямаше съмнение, че генерал Берьозов е охраняван от цяла глутница въоръжени до зъби телохранители и настръхнали, готови за бой подчинени. Вероятно напоследък генералът непрекъснато беше нащрек, защото дори самият той не помнеше броя на жертвите си, така че не бе изключено княз Кузин да не е единственият, който замисля убийството на командира на Шеста червеноармейска дивизия.
Съвсем леко, защото за нищо на света не искаше да събуди унеслата се Кити, Аполон я отмести от ръката си и предпазливо се надигна от леглото. Подпъхна възглавницата под главата й, покри я със завивката и се измъкна от леглото абсолютно безшумно. Бос, той се прокрадна в съседната стая, запали свещите в свещника, измъкна от писалището един плик и лист хартия, после седна на стола и се зае да й напише прощално писмо.
Дълго се колеба, преди да протегне ръка към белия лист. Как да изрази върху него всичките мъки и страдания, опасения и колебания, които раздираха гърдите му? Как да се сбогува с единствената жена, на която бе отдал сърцето си? Ако загине при нападението срещу щабквартирата на генерал Берьозов, искаше Кити да запомни колко я бе обичал, с колко радост и възторг бе изпълвала душата му. Искаше също така да разбере защо не можеше да се откаже от този набег в тила на врага, както и да изрази съжалението си, че няма да може да й помага при отглеждането на детето. Накрая не забрави чисто деловите въпроси — след като се бе върнал в долината Дарго, Аполон се бе погрижил да състави ново завещание, което, както и предишното, се съхраняваше в подземието на крепостта на Искендер хан. Младият княз Кузин бе осигурен от баща си — старият княз Алекс — със солидни авоари в няколко европейски банки. Той, единственият мъжки наследник на приказно богатия род Кузин, имаше къщи в Дагестан, Ница, Женева, Париж, та дори и в долината на Лоара. Техния род притежаваше конюшня за елитни чистокръвни коне и Кент, Англия, а също и ферма за развъждане на ловджийски хрътки в Нормандия, Северозападна Франция. След смъртта му всичко това трябваше да остане в наследство на неговото дете от графиня Радишевска. Но последните редове бяха посветени единствено на обичта му към Кити — жената на неговите мечти. Нежните думи започнаха бързо да изплуват във въображението му и красивият му почерк изпълни докрай белия лист. Обърна листа, сгъна го и добави още няколко реда:
Ако не се върна, ще трябва да разчиташ единствено на закрилата на Искендер хан. Не се съмнявам нито за миг, че той ще стори всичко, което ще е необходимо, за да бъдете в безопасност и ти, и детето
