Аполон схвана, че с това разговорът бе приключен и побърза да се надигне от копринените възглавници. Поклони се чинно пред Искендер хан и се оттегли назад с думите:
— Ще бъдем щастливи като лястовици в пролетно гнездо.
Кити слезе долу за чая едва след като изтече цял час. Банята и преобличането й отнеха повече време, отколкото бе предполагала. Съобразявайки се със строгите тукашни обичаи, младата жена предпочете скромната черна местна носия — свободни шалвари от бяла коприна, роба до коленете от тъмнозелена сура, закопчана до шията с дребни кехлибарени копчета, а отгоре — бродиран със златни нишки кафтан от тъмновишнево кадифе, с фини нанизи от бисери около шията, плътно скрита от зеленото сукно.
Щом графинята се появи на прага, Аполон веднага се надигна и се приближи към нея, за да я целуне по страната.
— Много ми харесваш в този тоалет! — отбеляза той. Гласът му и блясъкът в очите му недвусмислено издаваха искреното му възхищение. — Дано не се чувстваш неудобно в тези дрехи…
— О, не, тъкмо обратното, изключително леко се чувствам с тях.
Аполон се наведе към нея и зашепна на ухото й.
Кити веднага се изчерви. Тревожният й поглед се насочи към Искендер хан, който я очакваше в невъзмутими поза, все още седящ по турски върху копринените възглавници край масичката за чай. Властният профил на местния владетел напомняше на стръмните скали около долината Дарго, сурово изсечени от природните стихии.
— Моля те, Аполон, пусни ме! — помоли смутената графиня. — Виж, прадядо ти ни наблюдава! Не искам да см помисли, че съм от онези жени, които са свикнали да се държат неприлично и безцеремонно…
Аполон неохотно я освободи от прегръдката си. Но на устните му продължаваше да грее онази негова неотразима и съблазнителна усмивка, от която всеки път сърцето й се разтуптяваше, като че ли беше неопитна гимназистка.
— Успокой се, скъпа, ханът вече знае, че съм лудо влюбен в теб. Нищо, че сега е на преклонна възраст. Някога и той е бил млад и е преследвал местните красавици, а дори и сега е способен да оцени силата на женския чар. Дано само вечерята не се проточи по-дълго от обичайното… — С тези думи младият мъж й намигна многозначително, от което Кити още по-силно се изчерви. Веднага се досети какви мисли се въртяха в главата му. След като напуснаха Ставропол, Аполон и Кити почти нямаха възможност да се усамотят. Така че сега бе напълно разбираемо нетърпението на Аполон най-после да я има в своето легло, в своя дом. Много усилия му бяха нужни, за да потисне порива си и да си припомни, че тъкмо сега, пред строгия поглед на Искендер хан, никак не беше уместно да дава воля на чувствата си. Затова само преглътна мъчително и се постара да заговори с любезен, но сдържан тон:
— Ела, скъпа, трябва да те настаня до онази масичка. Искендер хан иска да разговаря с нас двамата. Не се страхувай. Ще видиш, че той ще те хареса.
За нейна изненада строгият владетел на почти половин милион планинци по време на вечерята се оказа способен да се държи изключително вежливо, дори можеше да бъде по-любезен и приветлив от самоуверените светски кавалери от салоните на петербургското висше общество. Ханът прояви искрен интерес към всичко, свързано с нея, но нито веднъж не насочи разговора към преживелиците й с Пьотр, а още по-малко към драматичното й съжителство с генерал Дмитрий Берьозов. Графинята остана трогната от това, че ханът нито веднъж не си позволи да й отправи осъдителен упрек, поучение или мъдър съвет за това как би трябвало да устрои живота си.
Чаят се оказа превъзходен. Поднесоха им го в старинни, тънкостенни купички от китайски порцелан. А менюто за вечерята още повече я изненада — чиниите и подносите бяха от чисто злато, приборите — с дръжки от слонова кост. На всеки се полагаха по осем чаши от планински кристал, за да не смесват в една чаша различните кахетински вина. Още след втората чаша от притесненията на графинята не остана дори следа. Освен традиционните блюда, на Кити бе предоставена възможността да вкуси и от странните местните специалитети — варен агнешки език, приготвен с непознати за нея подправки, който направо се топеше в устата, агнешко задушено с ориз и патладжани, прясна планинска пъстърва, козе сирене, печено в пергамент на дървени въглища, с хрупкава коричка, още миришеща на дим.
Късно вечерта, може би към десет часа, Кити усети как започна да й се доспива, въпреки че бе изпила много малко вино. Бременността вече й влияеше и тя не можеше да бъде така енергична и издръжлива както преди — сега много по-рано й се доспиваше. След като за трети път през последните пет минути й се наложи да сподавя прозевките си, Кити умолително вдигна поглед към строгия домакин.
— Аполон, графинята вече е много уморена, за да стои с нас на масата — обади се Искендер хан.
— Съжалявам, скъпа, но не предполагах, че си толкова уморена. Ей сега ще се погрижа за теб — веднага се изправи Аполон, след което се обърна към прадядо си: — Моля те да ме извиниш, но нали Кити очаква дете, не е чудно, че толкова бързо се изтощава.
— Да, да, разбирам.
Аполон се приближи до нея, подаде й ръка и тя се надигна от приятно меките възглавници.
— Хайде, скъпа, да се прибираме. Не бива да се лишаваш от сън. Това не е добре нито за теб, нито за нашето дете, което носиш в утробата си.
— Да се надяваме, че детето наистина е твое — едва чуто промърмори Искендер хан и отново зарови пръсти в бялата си брада.
Тягостна тишина изпълни помещението. За щастие забележката на Искендер хан бе произнесена на местното наречие, напълно непознато на Кити. Това дори не беше дагестански език, който впрочем също бе напълно чужд на графинята.
Така че Кити нямаше как да разбере за какво намекна Искендер хан, обаче чу съвсем ясно сърдития, пределно лаконичен отговор на Аполон:
— Мое е!
Искендер хан изгледа загрижено любимия си правнук. Рус, с бяла кожа, с одухотворено лице, Аполон се отличаваше рязко от местните жители — същите черти като съпруга на любимата му дъщеря. Преди много години онзи руски княз внезапно се бе появил в тяхната притихнала и забравена от света долина, за да покори завинаги сърцето на единствената дъщеря на властния хан.
— Дано да е така, както сърцето ти подсказва — вдигни ръка ханът с примирена въздишка. Точно така бе постъпил преди години, когато светлокосият руски княз бе коленичил пред него, за да поиска ръката на дъщеря му Шуане. — Аз няма да ти попреча да намериш щастието.
— Така ли? — недоволно процеди Аполон, все още вбесен от съмненията, които Искендер хан хранеше. — Искам още отсега да се знае, че ако тази графиня изчезне в някои пропаст, както стана с Ноения преди години, от този сарай няма да оставя камък върху камък!
Накрая Аполон почти крещеше, толкова беше засегнат и кръвно обиден от горчивите подозрения относно бащинството му на детето на Кити.
Но Искендер хан не се трогна от изблика на своя темпераментен правнук, само погали брадата си, преди да заговори спокойно и уверено:
— Много добре те разбирам, Соколе. Освен това нали вече ти дадох своята дума.
Мъдрият вожд нямаше да доживее до толкова дълбока старост, нямаше да може да управлява през цялото това време своя непокорен народ, ако не владееше умението да отстъпва, но само тогава, когато се окажеше неизбежно. Аполон имаше право да реагира невъздържано, но нали той, ханът, му бе обещал, че ще приеме руската графиня за жена на правнука си и майка на праправнука си. Искендер хан никога не бе престъпвал думата си. Но това не му попречи да затаи съмненията дълбоко в себе си. След като детето се роди, лесно ще се разбере дали прилича на онзи генерал, на граф Пьотр Радишевски или на Аполон. А дотогава… кой знае, може пък тази чужденка сама да реши да се махне от долината Дарго.
Ако настина се стигне дотам — защото неведоми са за простосмъртните пътищата, по които Аллах насочва човешките съдби, — никой нямаше да обвини Искендер хан, че се е отметнал от думата си.
— За какво спорихте вие двамата? — нетърпеливо попита Кити и се вторачи в напрегнатото му лице.
Тази нощ се случи по-студена от предишните и тя неволно потръпна. Преди минути те бяха напуснали с бързи крачки покоите на Искендер хан и изскочиха припряно от кулата на крепостта. Тя едва успя да го
