— Добре, но първо иди вътре, измий се след пътя, преоблечи се, както е редно, и тогава можеш да се явиш при мен! — нареди му ханът, след което даде знак на търпеливо чакащите отзад Карим и Сахин да пристъпят напред, за да коленичат пред своя повелител.
Но младият княз реши сам да я заведе в стаята, отредена за нея, затова тръгна пред Кити по стъпалата. Пъргавата Тембот изтърча най-отпред, за да отваря вратите пред моя млад господар. Така стигнаха до широката одая на втория етаж. От разтворените капаци към чардака се разкриваше приказна гледка към вътрешна градина, с нежно ромолящ шадраван и плътни сенки под клонестите дървета. Тембот веднага се зае да приготвя горещата вода за банята на почетната гостенка.
Смаяна, Кити се озърна с недоумение, преди да попита плахо, защото не смееше да го стори пред слугинята защо те двамата няма да бъдат настанени в обща спалня:
— Тук ли трябва да остана?
Погледът й се плъзна по разкошните тапети от туркестанска коприна, по многоцветните керамични плочки на пода, по изящната дърворезба на тавана. Да, очевидно това ще бъде нейната стая, щом като двамата млади слуги, останали най-отзад, вече отнасяха торбите му нататък по коридора, застлан с персийски килими.
— Само докато ни извикат за вечерята.
— Е, добре тогава — въздъхна Кити. — Всъщност толкова съм изтощена, че точно сега нямам нищо против да остана за малко сама и да си отдъхна.
Наистина графинята беше много уморена след това тъй дълго и мъчително пътуване, след кошмарните седмици в Ставропол, а също и от преди това — от трескавото бягство от имението си. Нямаше сили да се уедини с Аполон в леглото, въпреки че от месеци бе копняла именно за този миг.
— Макар че, честно казано, не ми се искаше да спим отделно.
— Много повече се измъчвам аз, скъпа моя! — Аполон я сграбчи и я притисна към себе си, за да я целуне жадно. — Но няма как… трябва да изтърпим още няколко часа, да седнем около ниската масичка за чай с Искендер хан. Така го изискват древните обичаи. Но после… — Той я стисна още по-здраво през кръста, — после ще бъдем сами двамата! Така е приятно да се прибере човек у дома! — Въздъхна дълбоко. — И то когато ти си до мен. Най-после само моя!
— Но дали няма да ни се разсърди той?
Тя все още не беше уверена, че ги очакват единствено безоблачно щастливи дни. Наистина с очите си бе видяла колко възторжено го посрещнаха всички, без изключение, обитатели на тази райска долина Дарго. От погледа й не остана незабелязано отпускането на напрегнатото му досега лице. С всеки свой жест Аполон се издаваше, че тук наистина е неговото убежище, че тук и само тук той се чувства у дома си. Нито пък можеше така лесно да забрави оживения женски смях, с който бе посрещаното пристигането на Младия сокол. Да, сега те двамата най-после бяха заедно, в безопасност, но всичко останало наоколо й бе напълно чуждо — и свирепите лица на планинските воини, и плътно забулените в черно жени, и феодалния ред, царуващ навред, и ориенталския стил, който си проличаваше дори в най-малките подробности от обзавеждането. Странно, но сега тя чувстваше Аполон като чужденец, като непознат, въпреки страстната си и всеотдайна любов към него. Всъщност, като се изключат онези незабравими три дни и нощи през миналия декември в нейното имение, досега тя бе прекарала с княз Кузин само дванадесет денонощия на уморително, изпълнено с дебнене и оглеждане пътуване на юг от Ставропол, без никаква възможност да се усамотят дори за миг.
— За какво да ни се сърди? — попита я той.
— От това, че пристигнах тук с теб.
Кити загрижено се вгледа в очите му, търсейки там отговорите на въпросите, които не спираха да я измъчват.
— Забрави ли, че преди да потеглим към планините, те попитах искаш ли да дойдеш с мен? Защото аз още тогава твърдо бях решил да те доведа тук.
Лека усмивка се появи на устните й.
— Тогава може би всичко ще бъде наред. Може би дори и твоят толкова строг прадядо ще разбере какви са нашите чувства?
— Разбира се — тихо отвърна Аполон и я целуна нежно по челото. — Той всичко разбира.
Кити успя да сподави тревогата, все още изпълваща сърцето й. После си припомни какви ужасни дни бе принудена да преживее съвсем наскоро и се утеши с мисълта, че сега вече няма право да се оплаква от съдбата си.
„Поне се надявам да ме разбере“, помисли си младият мъж и реши да избърза с разговора насаме с Искендер хан, който можеше да се окаже изключително важен за престоя на Кити в долината Дарго. Но нямаше как да сподели тревогите с Кити — само след минута чевръстата Тембот се появи на прага, понесла хавлиите за банята на гостенката. Зад гърба й надникнаха още петима слуги, всеки с по две кошници в ръцете.
Аполон само обясни на Кити, че трябва да се прибере в стаята си, за да се измие, но й обеща веднага след това да се отбие при нея, за да я заведе да пият чай с Искендер хан.
Глава 12
Аполон се изкъпа набързо и веднага, преди още да му е изсъхнала косата, се запъти към покоите ни Искендер хан.
Завари прадядо си коленичил за благодарствена молитва към Аллах, благодарение на който в долината Дарго отново се бе завърнал любимият му правнук. Стройният, висок и подчертано мъжествен Аполон не само му напомняше за неговата младост, но въплъщаваше всичките му надежди за продължаване и преуспяване на техния славен род. Освен това Аполон досега винаги бе спазвал свещените традиции и обреди, почиташе по-възрастните, с едни дума съблюдаваше най-важните изисквания на Корана, според който старците, майките и гостите трябваше да бъдат неприкосновени в дома на всеки истински правоверен. Сега младият княз Кузин се яви облечен както подобава на неговия сан — в изящна източна коприна, с бродиран елек от най-скъпа кожа, която можеше да се купи само по тържищата на Изтока. Мъдрите очи на Искендер хан набързо се плъзнаха по гладкото му загоряло лице, по златистата буйна коса, по дългите му ръце.
Аполон леко се смути от този взискателен оглед, затова не се осмели незабавно да заговори за това, което не преставаше да смущава душевния му покой.
— Най-после се завърнах в дома на нашия род, при това без една драскотина. След тези четири години, изпълнени с кървави и ожесточени битки, това е истинско чудо.
— Не е добре един истински боец да се възгордява прекалено много — упрекна го ханът, но не успя да прикрие гордостта, с която изпълваше сърцето му младият му правнук. — Карим рече, че си се сражавал смело, като подобава на всеки безстрашен дагестански джигит.
Аполон се усмихна небрежно.
— Може би защото през цялото време съм бил покровителстван от съдбата.
— Само намесата на Всевишния не стига. Нужни са бойни умения. — За пръв път сурово изсеченото лице на престарелия воин се проясни. — Никой тук не бе истински щастлив, докато беше тъй далеч от нас, Ас-Сакр Ас-Сагир. Ела, соколе, седни до мен.
Двамата мъже се настаниха по турски върху копринените възглавници и след размяната на задължителните встъпителни въпроси и отговори за живота в долината, след като изпиха, без да бързат, по една чашка от силния абхазки арак, Искендер хан най-после заговори за най-важното:
— Жената, която доведе в сарая, носи плод под сърцето си.
Аполон се досети, че Карим и Сахин са побързали да споделят откритието си със своя повелител. Лека червенина плъзна по загорялото му лице.
— Това дете е от мен.
Прадядо му го изгледа изпитателно.
— Но Карим ми рече, че тя е тръгнала с теб от Ставропол, а там е била наложница на един от нашите смъртни врагове. На някакъв генерал… Тогава този плод в утробата й може да не е от твоето семе. — Аполон се почувства съвсем неудобно, защото ханът изричаше словата бавно и предпазливо, без упрек, без
