— А пък ти на мен дяволски ми липсваше! — Понижи ти и промърмори: — По-точно копнеех за най- сладките кътчета на тялото ти…
— Развратник! — прошепна тя, привидно възмутена.
— Най-после отгатна с кого си имаш работа!
И двамата едновременно прихнаха в покоряващо весел и безгрижен смях, така, както само младите умеят…
Но Аполон не успя да овладее нервните тръпки, лазещи но гърба му, докато изкачваше стръмните гранитни стъпала към площадката пред главната порта на крепостта. Младият княз с дълбока тревога се опитваше да отгатне как Искендер хан ще посрещне новата му любовница. Не можеше да се ожени за Кити, защото тя вече се бе венчала за друг.
А това никак нямаше да се понрави на прадядо му. Аполон веднага си спомни как преди години бе допуснал сериозна грешка, като доведе при Искендер хан една от своите вятърничави обожателки, която никак не се хареса на строгия, своенравен и непреклонен Искендер хан. Още на третия ден госпожицата изчезна вдън земя и оттогава никой нищо не чу за нея. Не, той е длъжен още с пристигането си да обясни на прадядо си, че сега и дума не може да става за подобно разрешение, ако възникнат усложнения. Че той, княз Аполон Кузин, за нищо на света няма да позволи графиня Радишевска да „изчезне“ някъде сред пропастите оттатък хребетите около долината Дарго.
Младият мъж не усети кога изкачи последното стъпало и коленичи пред широката софа, на която го очакваше побелял старец, вече прегърбен и съсухрен, но все още с властно изражение и строг поглед. Искендер хан сам не помнеше годините си, само знаеше, че са някъде над деветдесет, което обаче не му пречеше да господства над планините и техните мрачни обитатели като некоронован цар. С изненадваща за суровия си вид жизненост той прегърна любимия си правнук, стисна горещо ръката му и веднага даде недвусмислен знак на въоръжените си пазачи да се отдалечат, за да може да размени няколко думи с Аполон.
— Много тревожни нощи изтекоха, Ас-Сакр — намръщено преглътна ханът. — До нас достигнаха слухове, че цяла Русия била покорена от онези бандити от Севера, дето се наричали болшевики. Затова изпроводих мои съгледвачи чак до Екатеринодар, за да те издирят и докарат тук.
— Но аз отдавна напуснах Екатеринодар. Потеглихме на юг, към Кавказ и Ставропол. Пътувахме само нощем.
— Мъдро, много мъдро си постъпил, момчето ми! — Старецът отпусна длан върху десницата на Аполон. — Е, хайде, кажи на твоите хора да влязат и да се разполагат в одаите, които вече съм наредил да оправят за тях. Жените в кухнята от часове се суетят около казаните, за да нагостят теб и твоите спътници с най-доброто, на което са способни. Моите соколи съзряха четирима конника още вчера, от урвите над прохода Къзълтау.
Кити още чакаше на седлото, без да отделя загрижения си поглед от Аполон и Искендер хан. Сепнаха я силните викове на групата от двадесетина жени и момичета, които изскочиха от страничните порти и се втурнаха към Аполон. „Върна се нашият сокол! Младия сокол! Ас-Сакр Ас-Сагир е отново у дома!“ Новината се разпространи мълниеносно — очевидно досега Искендер хан бе крил тази вест от жените и прислугата — и радостна възбуда обхвана всичките обитатели на крепостта. Отвсякъде ехтяха възторжени крясъци, от които смаяната от толкова горещото посрещане графиня разбираше само думите „Ас-Сакр Ас-Сагир, Ас- Сакр Ас-Сагир!“. Но забеляза любопитните погледи, които не закъсняха да отправят към нея забулените местни жени през цялото време, докато конят на Кити бавно напредваше към широката гранитна стълба в подножието на крепостта. Тя не можеше да не си зададе въпроса защо именно женската половина от местното население така буйно се радва от появата на Младия сокол.
В това време внушително множество от воини наобиколи Аполон, изправен зад Искендер хан, за да му се поклони и да го приветства с успешния край на опасното пътуване. Нечии опитни ръце веднага поеха поводите на Леда, а други смъкнаха торбите. Внезапно от скупчените жени изскочи смугло девойче, затича се презглава и се хвърли на шията на Аполон. Надигна се пръсти и му зашепна нещо на ухото. Но Искендер хан сърдито махна с ръка и двама джигити веднага задърпаха девойката назад в тълпата. Тя изчезна сред забулените жени, но още дълго отекваше предизвикателното й кискане. Аполон се намръщи, защото момичето беше прекъснало важния разговор е прадядо му, но все пак отправи един бегъл поглед към жените, преди да се обърне отново към начумерения Искендер хан.
Старецът, разбира се, много добре бе видял как за миг бе пробягнало леко смущение по лицето на правнука му, затова промърмори недоволно:
— Някой трябва да се ожени за Тамара, преди тя да е сторила някоя щуротия.
— Да, няма да е зле… — кимна Аполон.
— Все още ли ти лови окото?
— Не, не, благодаря. Нямам време да събирам харем. Преди малко Тамара ми подшушна нещо на ухото… Чакала с нетърпение моето завръщане, защото вече било крайно време да й изберат мъж, който да я прибере в своя дом.
— А ти какво си решил? Никога да не се задомяваш! Така ли си го измислил, а Ас-Сакр Ас-Сагир? — Искендер хан го измери с изпитателен поглед.
Макар вождът на близо пет хиляди дагестанци да се преструваше, че въобще не бе забелязал непозната жена, която придружаваше любимия му правнук — защото още не му бе представена както подобава, — мъдрият хан не можеше да не си задава въпроса каква е нейната роля в живота на Аполон.
— Ами… — заекна за миг Аполон. — Още май ми е рано за женене. — Изкашля се смутено, преди да продължи с най-предпазливия тон, на който бе способен: — Не може ли да си поговорим без никой друг наоколо? Но първо искам да ти представя една млада жена, която доведох със себе си. — Обърна се и махна с ръка на Кити да се приближи. Хвана я за ръката, за да успокои и нейното, и своето треперене, преди да склони чело. — Искендер хан, ще се радвам да посрещнеш като скъп гост тази жена, графиня Кити Радишевска. Кити, това е моят прочут прадядо, Искендер хан, властелин на всичките земи наоколо.
Още в мига, в който чу името Радишевска, лицето на суровия старец леко се просветли. Той не беше забравил честите посещения на граф Пьотр Радишевски в непристъпните планини — двамата с Аполон обичаха да ловуват в съседните клисури, — макар че това беше доста отдавна, преди войната, още когато двамата бъдещи офицери се бяха сприятелили в гвардейския корпус. Затова сега първата мисъл на Искендер хан бе да не би граф Радишевски да загинал на бойното поле. Но гордостта му забраняваше да попита съпругата му. Освен това младата жена изглеждаше доста изтощена и слаба. Затова ханът само приведе леко чело и изрече:
— Добре дошла в моя дом, в долината Дарго. Най-добре ще е веднага да се настаните в покоите в сарая. Всички вече е приготвено, за да отдъхнете там след дългия път. Не е за жени да изкачват на кон нашите стръмни планини.
— Благодаря за гостоприемството. Тъкмо от мека постеля имам най-голяма нужда сега…
— За Бога, как можах да забравя! — удари се по челото Аполон. — Искаш ли да те отнеса дотам? Да не ти е лошо?
Кити леко се изчерви.
— Не, и сама мога да стигна до леглото.
— Сигурна ли си?
Тя само му кимна мълчаливо.
Искендер хан не пророни нито дума, удивен от неочакваната промяна в държанието на своя правнук. Досега старецът никога не го бе виждал да проявява такава загриженост към някоя жена. Повече не бе нужно за преживелия толкова много години мъдрец, за да се досети, че графинята в никакъв случай не е нито случайна, нито временна спътница на Аполон.
— Тембот ще те отведе до покоите ти в крилото на харема. А сега искам да благодаря на Карим и Сахин, че опазиха моя правнук от враговете и го доведоха тук, за да мога да го прегърна за сетен път, преди Аллах да ме е повикал при себе си. После ще се съберем отново, за да пием чай.
Аполон издебна мига, когато Кити се обърна към стъпалата, за да прошушне на ухото на прадядо си:
— Но преди това искам да си поговорим, само ние двамата.
