Странно, но в същото време абсолютно същите мисли вълнуваха и неговото сърце. В какви щастливи и мирни години са живеели родителите му и какво се наложи да преживее неговото поколение. И кой знае какво още им крои бъдещето? Неволно отклони поглед към лицето й. Той вече не питаеше дори капка съмнение, че тя е избраницата на неговото сърце, но оставаха притесненията около съпруга й, около войната, на която никой още не можеше да предскаже краят… Или какви изненади ще поднесе съдбата на още нероденото им дете? На тяхното дете…
Но още по-учудващо бе съвпадението в мислите им — Аполон, също като Кити преди малко, решително отхвърли мрачните си опасения, защото не можеше да понася колебания и съмнения да тровят душата му. Спря кобилата, за да изчака да се изравни с нея коня на графинята, обърна се и ласкаво й заговори:
— Да, да, сега, след като ти ме попита, си спомних! Може би съм бил само на две години, когато е бил приключен строежът на вилата. Да, сигурно така е било, защото именно тази вила, кацнала на скалите като орлово гнездо, помня аз като първия си дом, в който преминаха най-ранните ми години. А сега, скъпа моя — нежно изрече той, с поглед, преливащ от любов, — сега този дом е твой. Добре дошла у дома!
Княз Кузин веднага изви поводите, за да застане Леда още по-плътно до коня на графинята.
След това сгряващо сърцето й приветствие князът се наведе към нея, прегърна я през рамо и нежно притисна устни към лицето й.
По бледите й страни рукнаха сълзи, но този път това бяха сълзи на щастие, на облекчение, макар и примесено с лека тъга — заради всичко, което вече бе изгубила безвъзвратно, макар да бе още толкова млада.
— Не мога да изкажа с думи колко съм ти благодарна, Аполон, че ме доведе в тази райска долина — прошепна му тя и вдигна мокрото си лице към неговото, за да му предложи мекотата на алените си устни. Не беше на себе си от радост, че най-после, след толкова продължителни, неописуемо мъчителни митарства, тя най-сетне бе открила това обетовано кътче, закътано и скрито от ужасите на войната. Шестото й чувство веднага й подсказа, че тук ще намери утеха и забрава, блаженство и покой — небесните дарове, за които винаги бе мечтала.
Едни и същи мисли продължаваха да вълнуват и нея, и него: те двамата бяха преминали през толкова страдания и мъки, че вече не помнеха колко пъти бяха на косъм от раздялата и срива, но ето че изпитанията, поднесени им от жестоката съдба, най-после се бяха оправдали. Бяха издържали суровия житейски изпит, за да се озоват в този вълшебен край, сгушен сред непристъпните скални зъбери, далеч от всички врагове. Та тук дори пътища нямаше, само полускрити сред клека и гъстата трева планински пътечки, толкова тесни, че двама воини можеха да отблъснат набезите на цял вражески полк. Сега тук тя най-после ще бъде негова, само и завинаги негова — знаеше го, защото не можеше сърцето й да я мами в такъв сюблимен момент…
Щом чу зад гърба си неловкото прокашляне на Карим, Аполон веднага се дръпна назад и зае обичайната си изправена стойка на седлото. Но на устните му отново разцъфтя по момчешки очарователна и безгрижна усмивка, преди да се обърне с шеговит тон към Кити:
— Ето, виждаш ли как нашата упадъчна цивилизация разлага моралните устои? А ние после се удивляваме защо суровите планинци, родени само за битки с нашествениците и с природните бедствия, с техните ориенталски предразсъдъци, се мръщят сърдито всеки път, когато някой мъж не крие чувствата си към някоя жена в присъствието на други хора.
Кити дяволито повдигна вежди.
— Мислиш ли, че твоите свирепи телохранители ще се нахвърлят с нагайките си върху мен, ако продължавам да нарушавам строгите повели на Корана?
Аполон даде знак с ръка на Карим и Сахин да го изчакат, като пришпори леко кобилата си, без да изпуска поводите на коня на графинята, за да се отдалечат двамата от плътно следващите ги спътници.
— Не, разбира се, няма такава опасност. Не забравяй, че за тях ти вече си моя собственост и те нямат право да ти посягат, каквото и да се случи, колкото и да не са зачетени религиозните им повели. Ще се осмелят да вдигнат ръка срещу теб само ако им дам знак.
— Но това означава, че аз ще бъда длъжна да ти бъда робски покорна до последния си дъх!
— Точно така. Нямаш представа колко се радвам, че така бързо започна да усвояваш местните обичаи! — засмя се Аполон и й намигна предизвикателно.
Но Кити не се засмя с него, защото внезапно я осени една мисъл, която досега не й бе хрумвала.
— Нещо не ми стана ясно. Колко близо до мен ще стоят твоите телохранители? Нали бдят неотлъчно над теб? И денем, и нощем… Прощавай, че те затрупвам с въпроси, но още не мога да свикна с тези неочаквани промени.
— Ами… доста близо.
— Но предполагам, че поне в леглото ще те оставят сам.
— Хм… не съвсем…
— Какво означава това? — недоволно го изгледа тя.
— Няма да ми позволят да се усамотявам в леглото с някоя жена — смутено й отвърна той. — Освен ако тази жена не си ти.
— Сигурен ли си, че никога няма да се стигне до такава сцена? — сърдито извика Кити, след като в паметта й изплуваха самотните нощи, когато Пьотр се забавляваше в публичния дом на Мадам Зоя в Нижний.
— Абсолютно, любов моя! — Аполон побърза да протегне ръка, за да я погали успокоително по лицето. — Не мисли, че всички мъже са като граф Пьотр Радишевски. — Но тревогата, изписана на лицето й, веднага му подсказа, че тя още не се бе успокоила, затова обърна лицето й към своето, погледна я право в очите и продължи с категоричен глас: — Но още отсега мога да ти обещая нещо, скъпа моя — никога, никога през всичките години, които съдбата ще ми отряди да изживея с теб, няма да те нараня, няма да вдигна ръка срещу теб.
Конете на Карим и Сахин отново ги настигнаха и Аполон побърза да заговори на друга тема:
— Но ти още нищо не си видяла. Почакай да те представя на прадядо си, страховития Искендер хан. Сигурен съм, че са му съобщили за пристигането още преди първите слънчеви лъчи да са обагрили в розово тези хребети. Искендер хан винаги има свои съгледвачи скрити сред урвите на удобни за наблюдение места. Неговите хора са разбрали, че аз, Карим и Сахин напредваме към крепостта, но твоето присъствие вероятно ги е озадачило. Тук много рядко се появяват непознати жени. Но не се безпокой. Макар да изглежда доста суров на пръв поглед, Искендер хан ще бъде на наша страна.
— Хм, звучи доста страшничко, А по какъв начин прадядо ти показва на хората около него, че не одобрява нещо?
— По-добре да говорим за нещо друго.
— Какво искаш да кажеш? — тревожно го погледна тя, предусетила, макар и смътно, че Аполон крие нещо от нея.
— О, Кити, нали вече ти обясних, че няма да имаш никакви причини за безпокойство! — припряно отвърна той. Явно искаше да избегне прекия отговор на въпроса й. — Освен това, сигурен съм, че ще те хареса, при това още от пръв поглед.
— Ами ако не стане така?
— Ще престанеш ли да спориш с мен, след като вече си на моя територия, и то в присъствието на Карим и Сахин? — предизвикателно я запита той. В интонацията му се прокраднаха закачливи нотки. — Ако продължаваш все в този дух, още от утре ще изгубя, и то завинаги, тяхната почит, която ми дължат като мои предани слуги. От теб сега се иска само едно: да се понравиш на Искендер хан. Разбира се, поне дотолкова, доколкото ще пожелаеш да го сториш, без да жертваш достойнството си. — Аполон разбра, че тя се готви да му възрази, затова вдигна ръка и не й позволи да си отвори устата. — Не, повече нито дума! Ако искаш да продължим със схватките, нека да ги отложим за през нощта, когато най-после ще останем сами, в леглото. — Той я изгледа с премрежен поглед, въодушевен от неочаквано хрумнала му идея. — Да, звучи дяволски съблазнително. Всъщност знаеш ли откога жадувам да се озовем в леглото? От седмици чакам този миг.
— Не е от седмици, а от месеци!
— Нима толкова много съм ти липсвал? — попита я той с лукава усмивка.
— Не съвсем — смутено излъга Кити.
