деликатен въпрос.
През цялата следваща седмица напредваха само нощем, а през деня събираха сили в изоставени планински селца.
На два пъти не посмяха да влязат в селата, защото забелязаха признаци на човешко присъствие, като предпочетоха много по-неудобното, но по-сигурното прикритие — плитките пещери в скалите в околността.
В тези диви местности новините достигаха много бавно, затова те не узнаха, че само три дни след заминаването им от Новоросийск, червеноармейците бяха превзели и това важно пристанище на източния бряг на Черно море. Не предполагаха също, че зад тях напредваше шестдесетхилядна армия, съставена предимно от казаци от поречията на Дон и Терек. Последните разпокъсани съединения от Бялата армия, лишени от надеждата да дочакат спасителните кораби за Турция и Франция, се опитваха, сред непрестанни, все по-ожесточени и кръвопролитни схватки, да си пробият път на юг, към Грузия, където болшевиките още не бяха проникнали. След като се изкачиха на високите хълмове, извисяващи се над околността, малката група проследи нахлуването на многочислените червеноармейски отряди, а по-късно и озадачаващото им изтегляне в обратна посока, към северните брегове на Черно море. Аполон Кузин нямаше как да узнае, че от Москва бе дошла заповед до всички войски от Южния фронт да се прегрупират за нахлуване в Кримския полуостров. Но това не му попречи да изрази шумно възторга си от този неочакван обрат на събитията. Сега никой нямаше да му попречи да отведе Кити, Карим и Сахин на изток, към усамотения планински аул — дългогодишно фамилно владение на князете от рода Кузин.
Аполон не преставаше да се тревожи как ще издържи бременната и изтощена графиня дългото и трудно изкачване на високите планини. Настани я на седлото пред себе си, а зад него Сахин върза поводите на коня на Кити за седлото. През целия път не смееше да ускорява темпото, за да не подложи на изпитание силите й. За нея всяка вечер тримата мъже пазеха най-топлото място край огъня, най-сочните късове от печеното месо, най-плътните наметала за през студените планински нощи.
Първата седмица изтече неусетно в предпазливо отдалечаване от крайбрежието и изкачване на най- близките хребети. Едва тогава Аполон започна да се успокоява, че по петите им няма преследвачи. Сред този хаос от дълбоки клисури и бездънни пропасти, без никакви пътища — опитният Карим, който яздеше най-отпред, ги превеждаше по едва забележими кози пътеки — само опитен планински водач можеше да открие следите им. Макар че вече беше средата на март, в планината все още беше много студено, особено нощем. Така групата от трима мъже и една жена бавно и неусетно се приближаваше все повече към владенията на Искендер хан, прадядо на Аполон Кузин.
През последните дни от пътуването Карим и Сахин се осмеляваха да се отбиват до най-близките колиби, за да купят от овчарите мляко и сирене. Тук, в тези глухи долини още не бе стъпвал червеноармейски крак, затова един от двамата телохранители на Аполон можеше да си позволи, макар и за кратко, да се отлъчи от групата. Но дори и сега Аполон и другарите му продължаваха да избягват главните проходи, свързващи Задкавказието с Русия, където можеха да попаднат на някой заблуден болшевишки отряд. Освен това, въпреки че планинците рядко се намесваха в политическите борби, Аполон не изключваше възможността дори и тук идеите на болшевизма да замъглят мозъците на местните жители и да се стигне до неочаквана и крайно нежелана размяна на изстрели.
По време на многодневното пътуване Кити неведнъж улавяше отправяните към нея недоверчиви погледи на Карим и Сахин. Накрая не издържа и сподели притеснението си с Аполон, който веднага й обясни с напълно спокоен тон:
— Местните жители трудно могат да приемат дързостта ми да живея с жена, която е била в съжителство с вражески генерал. Дори се осмелиха една вечер край огъня, когато ти вече беше заспала да ми го кажат открито:
Очите на графинята се разшириха от уплаха.
— Не, няма причина за тревога — побърза да я успокои Аполон и в очите му отново заблестяха предизвикателни златисти точици. — Досега никой не е успявал да ме принуди да променям решението си, независимо за какво става дума.
Два дни по-късно ездачите достигнаха скътаното високо в планината фамилно владение на князете от рода Кузин. Щом превалиха последното възвишение, пред очите им се разкри китна долина, сгушена сред стръмни, почти непристъпни хребети.
— Ето, скъпа, това е крайната цел на нашето пътуване — долината Дарго. Хей там долу е сараят на Искендер хан, моят прадядо — обясни й Аполон и посочи с нагайката си към масивната дървена крепост, смътно напомняща средновековните замъци, с по една висока кула в четирите ъгъла. — А ето ги и първите посрещачи — отбеляза той, когато чу екота от пушечния залп, с който ги приветстваха припряно препускащите към възвишението живописно облечени ездачи.
След това Аполон й показа още една къща, много по-малка, но по-кокетна, приличаща повече на вила, отколкото на крепост, кацнала на един хълм в дъното на долината. Той й обясни, че вилата е била построена от баща му, княз Алекс, преди около двадесет години. От нея, уточни Аполон, се откривала приказна гледка. В момента прозорците й блестяха, осветени от залязващото слънце. Отвън вилата бе облицована с бял мрамор, докаран тук с десетки мулета чак от крайбрежието. Аполон не пропусна да спомене, че мраморът се белеел призрачно нощем по пълнолуние. Виждаха се три тераси, колонада и две дълги крила. Очарована, графинята бе длъжна да признае мислено, че не бе виждала досега толкова красива дворянска вила.
— Чудесна е — прошепна Кити и дръпна поводите на коня си. Неволно си припомни колко по-скромна изглеждаше къщата в нейното имение, като танцьорка от кордебалета, изправена до примабалерината на ансамбъла. Личеше си, дори отдалече, че за този фамилен дом баща му, старият княз Алекс, не бе щадил средствата. Аполон се усмихна замечтано.
— Слушал съм слугите да разправят, че баща ми навремето е построил тази къща с една-единствена цел — да спечели сърцето на майка ми.
— Не се съмнявам, че е постигнал целта си! — веднага откликна Кити.
— Баща ми, а също и майка ми, винаги са били особени хора, дори бих казал, доста екстравагантни. Обичат да пръскат парите с щедър замах, само и само да изпитат повече наслади от живота. Откакто го помня, той винаги е бил лудо влюбен в нея. Всъщност именно затова сега те двамата са във Франция. Майка ми е искала да напусне Русия, но не заради събитията… Не, те заминаха много по-рано, след като сестра ми и аз пораснахме и вече сами се грижехме за себе си. Баща ми отначало отказал да замине за Париж, но не й позволил да отпътува без него. Аз отказах да ги последвам и баща ми се съгласи с мен, но майка ми замина огорчена от решението ми. Но сега съм спокоен за тях, защото баща ми, както винаги, е неотстъпно с майка ми и се грижи предано за нея, независимо от това, че понякога си пати от своенравния й характер.
— Навярно сега те двамата са истински щастливи във Франция — промълви Кити и веднага се натъжи, защото си спомни за своя нещастен брачен живот. Но след няколко сподавени въздишки младата жена си припомни, че всичко това вече принадлежи на миналото, че сега обича единствено княз Аполон Кузин, и то така страстно, както никога не бе допускала, че е възможно да се влюби в някой мъж. Но дали и техният съвместен живот ще бъде така щастлив, какъвто е бил — и продължава да бъде — брачният живот на неговите родители, и то въпреки бурната епоха, в която живееха? Разколебана от тези съмнения, графиня Радишевска побърза да заговори за нещо друго, за да не бъде отново помрачено съзнанието й от тревожните мисли за това, което може да се случи след края на войната:
— Ти бил си роден, когато бащата ти е построил тази приказна вила?
— Да, но нямам никакъв спомен за строежа.
