следа от гняв или други страсти. — Това трябва да се обмисли добре.
— Много мислих — отвърна Аполон, стараейки се да говори безпристрастно, също като стареца. — Но вече изоставих всички съмнения. Сега съм сигурен, че това дете е мое.
Помъдрял с годините, Искендер хан не бързаше да се раздели със съмненията си, но тъй като Аполон бе неговият любимец, бе склонен да му прости привързаността. Имаше време за всичко. Първо трябваше това дете да се роди, после да се прецени на кого прилича и едва тогава да се реши съдбата му, както и участта на майката.
— Ами нейният мъж? Дали детето не е от него?
— Не! — Внезапно забравил за намерението си да остане докрай сдържан, както подобава на един достоен кавказки принц, Аполон изстреля отговора си по-бързо от куршум.
— Да-а… разбирам — невъзмутимо поклати глава ханът и поглади дългата си бяла брада. — Ами тогава… какво ще сторим, ако все пак се окаже, че бащата е Пьотр? Както подочух, той не е мъртъв. Дали някой ден няма да потърси жена си и… и рожбата си?
— Не ми се вярва — ядосано отвърна Аполон.
Искендер хан вдигна въпросително гъстите си вежди.
— Доколкото успях да разбера — нервно заговори Аполон, — той издържал в Баку незаконна жена и дори имал две деца от нея. Освен това въобще не се стараел да скрива предпочитанията си към тях.
— Е, това си е в реда на нещата, когато става дума за руските дворяни — хладно отбеляза прадядо му.
Аполон се намръщи.
— Да, и аз съм слушал безчет подобни истории. Женитбата му с Кити е била по сметка, заради именията. Много удобно решение за двете фамилии, като в същото време Пьотр е останал незасегнат от светските клюки. Но всичко се обърка напълно, когато войските на червените, след падането на Царицин, Таганрог и Ростов, се устремиха на изток към поречието на Волга и над Астраханска област надвисна страшна заплаха. Нейният мъж реши точно тогава да потегли към Баку, за да спаси незаконното си семейство. — Аполон примирено сви рамене. — Нали Пьотр Радишевски не можеше да бъде на две места едновременно? Естествено избра тази от двете си жени, към която повече го теглеше сърцето. Разбира се, голяма роля за това съдбоносно решение са изиграли децата му в Баку, които му е родила Суата. Преди да се разделим, самият той ми заръча да бдя над жена му, над Кити. Все се надяваше, че тя ще съумее да избяга навреме, преди да нахлуят там болшевишките орди, но за всеки случай ме помоли да я придружавам, докато стигне до пристанището на Новоросийск. — Аполон отклони погледа си от лицето на прадядо си, защото знаеше, че въпреки преклонната му възраст нищо не можеше да убегне от орловия му поглед. — Повече нищо не ми обясни за плановете. Хм, да, забравих да спомена, че е имал уговорка с жена си, графинята, да се търсят по-късно в Париж. Не исках повече да го разпитвам. — Пръстите му смутено погалиха инкрустациите по кехлибарената масичка, предназначена за сервиране чай и кафе. — Но като се замисля, стигам до извода, че самият аз не съм искал да слушам повече за това как е възнамерявал да устрои бъдещия си живот с Кити във Франция.
Искендер хан съзерцаваше замислено любимия си правнук, но нищо не изрече по повод неговите безпокойства, вместо това внезапно смени темата:
— Преряза ли гърлото на онзи генерал?
— Не.
— Трябваше да го сториш, Ас-Сакр!
— Нямаше как да го убия — засрамено въздъхна младият мъж. — Не разполагах с никакво време. На всяка цена трябваше да се промъкнем до позициите на белите, преди той да се бе пробудил след пиянския си сън. Ако бях забил кинжала си в сърцето му, още преди разсъмване неговите офицери щяха да вдигнат по тревога целия гарнизон в Ставропол.
— Жалко, че си го оставил жив този чакал, но решението ти е било мъдро — кимна Искендер хан. — Как му е името?
— Генерал Дмитрий Берьозов. Командир на Шеста дивизия, Втори корпус от Южния фронт на Червената армия.
— Утре, още по тъмно, ще проводя четирима от моите джигити.
— Сам трябва да го сторя! — задъхано изрече Аполон и веднага си припомни най-свещената от всички клетви на правоверните мюсюлмани: — Кълна се в брадата на Пророка! — От напрежение гласът му леко затрепери. — Искам само да се уверя, че с Кити всичко ще бъде наред тук, и веднага ще поема по пътя на мъстта!
— Добре, нека бъде както си рекъл, Соколе.
За гордите непокорни планинци нямаше нищо по-свято от честта. Искендер хан много добре разбираше защо неговият правнук не желаеше да отстъпи на никого правото да въздаде справедливост. Защото само тогава душата му щеше да намери лелеяния покой.
Откакто свят светува, тези непристъпни планини, с върхове, скрити под вечните снегове, си оставаха откъснати от оставащите там долу знойни, прашни и пренаселени равнини — загадъчен свят, свят на фанатичен мистицизъм и изгарящ ислямски плам, люлка на най-елитните ездачи и на най-кръвожадните убийци, всичко това споено със свещени обичаи и традиции. От векове духът на Кавказ си оставаше непроменен, като гранита на Елбрус Искендер хан прекрасно разбираше какви страсти кипят в сърцето на Аполон, защото всеки истински джигит бе готов да пожертва главата си, но да не остави честта си опетнена и неотмъстена. Мъдрият старец не се нуждаеше от повече доказателства, че онази бледа руска графиня е успяла да измести в сърцето на Младия сокол всички останали девойки.
— Тя е много хубава жена.
— Да — неловко кимна Аполон.
— Тогава искам да знаеш, че няма да я прогоня от моя дом, макар че е дошла тук без своя мъж.
— Разбрах — отвърна Аполон. Успя да запази хладнокръвно изражение, както бе редно, когато се разговаря по мъжки, въпреки че сърцето му се разтуптя като птичка, очакваща да бъде отворена вратичката на кафеза. Познаваше добре суровите планински обичаи, според които ако един мъж дръзне да отвлече чужда жена, то това означаваше, че този мъж иска да я направи своя, и то завинаги.
Прадядо му отново го изгледа смръщено.
— Но не съм съгласен тя да остава в моя дом, ако е можела да не става наложница на генерала и въпреки това се е примирила с този позор. — Ханът предупредително повдигна вежди. — Ако не можеш да имаш доверие на една жена, тя никога няма да те дари с щастие. Не можеш да прибереш под стряхата си жена, която безразборно е сменяла мъжете в постелята си.
Този път Аполон не издържа и напук на всички предписания за мъжкото поведението се разшава неспокойно.
— Тя е попаднала в плен, Искендер хан — намери в себе си воля той да не сподели собствените си подозрения. Черните мисли ги пазеше единствено за себе си, за безсънните си нощи. — Генералът е бил безмилостен с нея. Видях с очите си пресните белези от камшика по гърба й. Дори беше заключил входа към утробата й с девствен пояс, от онези, старовремските…
Искендер хан нищо не отвърна, само зарови пръсти в брадата си, без да отмества замисления си поглед от лицето на правнука си. „Защо — питаше се престарелият вожд, ще му хрумне на един мъж да прибегне до девствен пояс, и то в днешните разюздани времена? Защото Аллах е отнел разсъдъка му? Или защото на тази жена не може да се вярва?“ Излишно бе Аполон да му обяснява, че е била зорко пазена от бойците на генерала. Щом като Младия сокол на всяка цена иска да я направи своя жена, тя ще бъде негова. Но ако тя е лепнала позорно петно върху честта му, това правнукът му трябва да узнае. Ала въпреки суровата си външност, Искендер хан не беше лишен от усет за най-нежните струни на човешката душа, затова реши да прекрати разпита. Ясно бе, че е крайно мъчителен за Ас-Сакр Ас-Сагир. А неговото любопитство можеше да почака, макар че един планински вожд бе длъжен да знае всичко, което става в дома му.
— Но каквато и да бъде волята на Аллах, за генерала ти си длъжен да се погрижиш.
— Лично аз ще се… — понечи да се намеси младият мъж, но веднага млъкна, защото ханът властно вдигна ръка. Повече думи за съдбата на генерала бяха излишни между двама тъй достойни мъже.
— Аз все пак оставам с вярата, че ти и тази жена ще изживеете щастливо дните си, които са ви отредени от небето.
