Затваряйки вратата след себе си, той се облегна на нея.
— Е, хайде да го направим, скъпи — нареди Лиза, отпускайки се вяло в кушетката, покрита с гоблен. — Не стой там. Знаеш колко обичам специалните ботанически експерименти на Йоги.
— Праща ти поздрави — обясни Джони и извади малка торбичка от джоба си.
— Той е сладурче. Така се забавлявахме с него, нали?
— Преди няколко живота.
Тя намръщи безупречния си нос.
— Станат си скучен.
— Ти си достатъчно темпераментна и за двамата — отговори Джони. — Някой трябва да поддържа склада.
— Да не започваме този стар спор — промърмори тя.
— Както искаш, маце. — Той не беше дошъл да спори; искаше само да вземе дъщеря си.
— Както
Усмивката й трябваше да е омагьосваща и може би щеше да го постигне с някой друг. Но сексът с бившата определено не влизаше в програмата.
— Да го направим просто. Особено с компанията на приятелите ти отвън — предложи той и се отмести от вратата.
Тя сви рамене.
— Те дори няма да забележат.
— Може да се появи Върни — продължи той и приближи към едно бюро до прозореца с изглед към площад Вандом — познато бюро. На времето бе свил няколко цигари тук и сега се канеше да го направи отново.
— Струва ми се, че си търсиш извинения. — Тя отново направи номера с нацупената муцунка. — Не ме ли харесваш вече?
Джони вдигна поглед и се усмихна.
— Много те харесвам, но това място буквално прилича на Централна гара, така че хайде да се охладим. — Щеше да отстъпва учтиво назад пред всяко действие с бившата си, чак до Съдния ден. След едно бързо облизване, той прокара пръст по хартията, за да я запечата и тръгна към кушетката. — Кажи ми какво мислиш за най-новия хибрид на Йоги. — Той седна до нея и й подаде джойнта. — Каза, че е най- добрият от онова горещо лято когато ти снимаше там.
Лиза Джордан бе жена, която никога не се насищаше на нищо — дрога, дрехи, ласкателства, пари, — а специалната смеска на Йоги попадаше точно в категорията на нещата, на които тя не можеше да се насити никога. За щастие Джони имаше каквото й трябваше. Което бе целият смисъл на този tete-a-tete.
Очите й бяха полузатворени когато върна джойнта на Джони и отпускайки се на възглавничките, въздъхна нежно.
— Скъпият Йоги е вкарал в чудесна употреба дипломата си по химия — прошепна тя. — Изкажи му комплиментите ми като го видиш.
— Ще го направя. — Джони се престори, че вдишва и й върна цигарата. Не че бившата му бе във форма да забележи преструвката. Тя не беше съвсем наред още когато той влезе, което си личеше и по онези тримата отвън, които общуваха страхотно със своето вътрешно аз.
— Йоги идва ли в Ел Ей? — промърмори тя, обръщайки глава и поглеждайки замъглено към Джони.
— Не често. Понякога — когато има вълни.
— Още ли е с онези мънички плитчици?
— О, да.
— Руси плитчици. — Тя се разкикоти. — Предполагам, че си вървят с професията.
— Не е задължително. Там горе има и делови типове. Най-големият пазар в Калифорния определено привлича финансовите магьосници. Но Йоги си е от старата школа, един напълно земен фермер. — Той се усмихна. — Органичен.
— Съвършен — въздъхна тя, сякаш й пукаше дали дрогата й беше органична или не.
Той говореше за старото време, докато тя се напушваше, внимавайки само да споменава доброта старо време, не и останалото.
— Сякаш беше вчера, когато бяхме в Бали и се излежавахме на слънце — промърмори тя, пресягайки се да го докосне по бузата. — Ти беше адски секси.
Той трябваше да положи съзнателни усилия да не се отнесе, тъй като неговите спомени бяха малко по- мрачни от нейните. Не че тя си спомняше много, като се има предвид, че се друсаше всеки ден.
— Да, времето лети, нали? — отбеляза той вместо по-неприятната истина.
— Нали? — Очите й се отвориха за част от секундата. — Можеш ли да повярваш, че Джорди е на девет?
Най-накрая, помисли си той; и дори не му се наложи да повдига темата.
— Те растат бързо — отвърна той, опитвайки се да говори адски спокойно. — Тя е добро дете.
— Има твоята усмивка. — Лиза проследи мързеливо контурите на устата му с върха на пръста си.
— И твоята красота — отвърна Джони, връщайки нежно ръката й в скута й.
— Като говорим за усмивки, Върни не се усмихва никога — изръмжа тя. — Знам, че Джорди я обожава, но не мисля, че Върни ме харесва много.
— Тя си е такава. — Гласът му бе утешаващ. — Върни е малко педантична. Вярва в правилата.
Лиза изпръхтя.
— Правила. Майната им!
— Споменах ли ти, че Джорди има състезание по плуване след няколко дни? — излъга Джони, решавайки да започне атаката си. — Знам, че иска да отиде. Ти дълго ли ще останеш тук?
Бившата му размаха пръсти.
— Кой знае.
— Мога да взема Джорди с мен и така да ти спестя пътуването. — И затаи дъх.
Лиза се умълча за толкова дълго, та Джони си помисли, че може да е изпаднала в кома. Тъкмо се канеше да й провери пулса, когато тя се обади:
— Защо не я попиташ?
— Защо не я попитаме и двамата? — Знаеше, че няма да успее да изведе Джорди от апартамента без изричното одобрение на Лиза. Не и с онези красавци отвън.
— Просто върви и я попитай. Мен много ме мързи. — Клепачите й клюмнаха.
— Искаш ли нещо за ободряване? — Нужна му бе на крака и почти в съзнание.
Тя бързо отвори очи.
Някои неща никога не се променят, реши той.
Тя се поизправи.
— Какво имаш?
— Малко от това, малко от онова. Избирай. — Бъркайки в джоба си, той извади шепа разноцветни хапчета. Беше дошъл подготвен. Беше помислил за всичко, което би му помогнало да вземе дъщеря си.
Тя взе едно от любимите си и от там нататък той знаеше, че ще се прибере без проблеми.
Онова, което все още го изнервяше обаче, бе фактът, че трябваше да седи небрежно там докато Лиза се съгласи да стане и да види Джорди. Той постоянно поглеждаше часовника си, чувствайки се така сякаш седеше върху бомба с часовников механизъм и всяка изгубена секунда можеше да промени хода на нещата.
— Вземи и Върни със себе си — обяви Лиза. — Тя е една толкова досадна стара кучка.
— Няма проблеми. Ще те освободя от нея. — Боже, почувства се като агент от ЦРУ, който мами някой селяндур. Предпочиташе да играе направо, но това нямаше да го доведе до никъде, поне не толкова бързо. — Върни иска да приготви обяд. Но ще отидем в Буше.
— Толкова си готин когато искаш. — Тя го потупа по ръката или по-скоро се опита, но не я улучи.
— Мога да кажа същото за теб. — Той не бе отписал напълно годините, които прекараха заедно. Не всичко бе увито в черен креп. През първите години те бяха в едно и също купонджийско настроение.
