Френска целувка

телевизора и седна да гледа Sky News защото това бе единственият канал на английски освен CNN. Още по-добре, те излъчваха предаване за шотландската архитектура. Дали това бе щастливата й нощ — в много отношения — или какво? Тя обичаше шотландската архитектура.

След още няколко набега до мини хладилника — шоколадът бе храната, която я успокояваше когато изпаднеше в стрес — тя изяждаше последния трюфел от красивата кутия, вързана със синя панделка, когато буквално подскочи от стола след почукването.

Дали наистина не се нуждаеше от някакво много силно лекарство, което да я успокои?

По-доброто планиране щеше да се превърне в нейна мантра за в бъдеще. Лишена от фармацевтичната възможност за момента обаче, единственият й избор бе поне да се прави на спокойна. Когато отваряше се усмихна приятно, но не прекалено, задържайки ръце зад гърба си, за да прикрие треперенето.

— Джорди трябва да е заспала. — О, боже, дали това не беше една много тъпа забележка или какво?

Той изглежда не забеляза.

— Да. Заспа бързо. Върни също. — Той се усмихна. — Свободен съм за нощта.

Не трябваше да казва „свободен за нощта“ с този нежен, дрезгав глас. Това веднага отприщи поток от невероятно живи, похотливи образи, който заля съзнанието й. Тя опита решително да не им обръща внимание. Но някои от най-добрите нямаше да изчезнат — като онзи със силното, голо тяло на Джони, отпуснато над нейното преди малко.

Престани! Вземи се в ръце!

О, мамка му! Трябва да е казал нещо. Гледаше я с очакване.

— Съжалявам, мислех си за страхотната вечеря — излъга тя, а креватната сцена в главата й устояваше и на най-огромните й усилия да я прогони от там.

— Просто те питах дали искаш да отидем някъде за по едно питие?

Той се облегна в бравата, изглеждайки адски секси, а студените му, вълчи очи питаха нещо напълно различно. Този поглед внезапно я доведе до едно от онези кръстовища — нали знаете… където човек прави морален избор (но все по-властното естество на креватната сцена в главата й я поставяше в неизгодно положение.)

Къде да отправи въпросите за добродетелта. (Същото по-горе.)

От друга страна, това не беше деветнадесети век, жените бяха освободени с контрола на раждаемостта, с надеждни професии и заплати. Слава богу за гласа на разума. Въпреки това, освободена или не, тя все още не му беше отпуснала напълно края — по отношение на морала.

Какво, по дяволите, реши тя, ако тя трябваше да се притеснява за добродетелта, то и той трябваше да го направи.

— Ти решаваш — предложи тя, мятайки топката обратно в неговото поле.

— Тогава ще вляза.

Човекът нямаше проблем с вземането на решения.

— Заповядай — покани го тя, махна му с ръка и се награди с няколко точки за това, че успя да се справи с нещата с обичайното си извъртане. Е, това си беше лош навик. Още утре щеше да се справи с него.

Докато минаваше, той се наведе и докосна леко устните й със своите.

Дали това не бе един от небрежните европейски поздрави или действително бе целувка? — учуди се тя. Тялото й очевидно предпочиташе целувката, защото изведнъж ускори обороти — всяка мъничка клетчица изпращаше разгорещени, страстни послания на очакване.

— Имаш ли нещо против да поръчам коняк? — попита той, тръгвайки към телефона на бюрото в дневната.

Това бе въпрос, който очевидно не се нуждаеше от отговор. Въпросът също така предполагаше, че той не бърза много, което пък означаваше, че ще е разумно от нейна страна да укроти сексуалните си импулси и да покаже мъничко повече сдържаност.

— Аз също ще пия един — отговори тя, сякаш пиеше коняк всеки ден, сякаш изобщо пиеше. Сякаш действително можеше да прояви сексуална сдържаност.

Отправяйки й една усмивка през рамо, той набра номера на рум-сървиза и поръча цяла бутилка.

Докато тя обмисляше къде да седне и какво да каже, както и се опитваше да обуздае непокорните си желания с целувката му, която още пламтеше на устните й, той седна на дивана, облегна се назад и разпери ръце в отпусната поза.

— За пръв път успявам да се отпусна откак излетяхме от Сан Франциско. Ела тук. — Той потупа облегалката. — Седни. Хайде да си поговорим.

Той е минавал през това и преди, предположи тя. Това очевидно не беше трудният начин.

Не трябваше да се тревожи, че няма да устои на сексуалния демон, поне заради външния му вид. В сегашното й настроение тя не беше сигурна, че това е напълно правилно. Макар че мъж като Джони вероятно не трябваше да полага големи усилия. Трябваше просто да седне и да чака.

Тя вероятно трябваше да прояви подобна зрелост и да не му се хвърля на врата като някоя групи. Което означаваше да сдържи първичните си импулси.

— Какъв филм гледа Джорди? — попита тя и седна, оставяйки удобно пространство помежду им, доволна да се чуе, че звучи спокойна и невъзмутима. Вероятно можеше да се прави на труднодостъпна.

— Започна да гледа Фантастичната четворка за не знам кой път. Но заспа много бързо. — Той се усмихна едва-едва. — Беше изтощена.

— След трите мартинита предполагам, че и Върни не се е противила да си легне. — Ники не беше сигурна колко дълго може да остане спокойна, тъй като страстта, излъчваща се от тялото, бомбардираше сетивата й. Усмихвай се учтиво и се запаси с положителни мисли, предлагаше гласът на разума, перифразирайки свободно съвета, който кралица Виктория дала на дъщеря си при нейната женитба: „Легни по гръб и мисли за Англия“.

— Върни откърти преди Джорди. — Той я погледна със съчувствие. — Ти също трябва да си уморена.

— Аз съм добре — успя да каже тя. — Снощи поспах.

— Аз не съм, но съм твърде развълнуван заради това, че си върнах Джорди, за да мога да усетя умората.

Дали това не бе скрит намек; дали не казваше, че е готов да прекарат заедно цялата нощ? Дали нямаше предвид, че няма да се обиди ако тя му налети?

— Нещата с Джорди се оправиха страхотно — отбеляза тя, усещайки тежестта на добродетелта върху раменете си, докато отговаряше разумно.

— Страхотно подценяване на ситуацията — промърмори той. — Беше невероятно облекчение да я измъкна от бандата на Лиза. Онези момчета, познатите на бившата ми, си имат бащи, които перат повече пари отколкото Енрон7 са сънували някога.

Мисълта за истинска престъпна дейност бе мегаотрезвяваща.

— Те не изглеждаха свестни — отбеляза тя и пристъп на страх смекчи отчасти похотта й.

— Не са, мамка му. И са далеч под нивото на Лиза. Но тя обича дрогата, а те имат купища.

Странно как истинският страх може да обърка сексуалното желание.

— Тези типове не са обикновени улични дилъри, нали? — попита тя, вече поизнервена.

Той поклати глава.

— Това е огромен световен трафик.

— Боже… — Сърцето й започна да тупа нервно. — Както във филмите.

— За нещастие това не е във филмите — отговори той, ултраспокоен, сякаш разговаряха за времето.

— Няма начин да ти се прииска да се забъркаш с тези хора.

— Без майтап? — Тя усети как косата й настръхва. — Може би трябва да си намерим друг хотел. Или друга страна. Блек Дък не ме е подготвил за такива неща.

— Скоро ще се разкараме от тук. Това не е проблем.

Тя сигурно бе изгледала много филми за наркотици с лош край.

— Ти си по-невъзмутим за тези неща от мен.

— В моя бизнес се натъквам на големи пари, които не винаги са чисти. Такива хора винаги търсят