законни инвестиции. Те обичат блясъка и обаянието на шоу бизнеса; могат да се освободят законно от известни суми и също така да общуват с… — Той вдигна поглед при почукването на вратата. — Извини ме — кимна и се изправи. — Конякът пристигна.
Или може би наркодилъри с оръжие, помисли си Ники, тъй като почукването бе ултрадискретно, като някакво хитро изобретение, а само след секунди тя щеше да бъде пометена от автоматична стрелба със заглушител.
Но докато Ники се стягаше, очаквайки най-лошия сценарий, който се разиграваше в главата й, Джони отвори вратата на млад келнер с прашна бутилка коняк. След ги поздрави учтиво с bon soir8, той се захвана да отваря бутилката и да им налива по чаша от очевидно много старата напитка.
Джони му подаде едра банкнота, после погледна към Ники.
— Кажи му, че благодарим за бързото обслужване.
Тя го направи, а мъжът я помоли да каже на Джони колко много харесвал компанията му, а след още няколко минути превеждане на разговора за определени музиканти, които келнерът харесвал, заедно с огромните похвали за Джони, човекът си тръгна.
— Предполагам, че често ти се случва. Ласкателства?
— Със сигурност повече отколкото ми е нужно — отвърна той, седна и й подаде коняка. — Аз съм само продуцент. Не правя музиката. Наздраве. — Вдигна чашата си. — Това обикновено е добро.
И наистина беше, с леко плодов вкус и с висок градус. Възбудените й преди сетива оживяха отново, а близостта й с мъжа, който несъмнено присъстваше в мечтите на хиляди жени, със сигурност прибавяше мощния си ефект. И тъй като не се появиха никакви убийци, ужасните й страхове се разсеяха. Също така, той ухаеше божествено, не че това бе нещо, което тя обичайно забелязваше — но пък може би мъжете, с които се срещаше, не си купуваха одеколон от същите супермагазини откъдето пазаруваше Джони Патрик.
Тя усети, че иска да го оближе целия, тъй като ухаеше толкова хубаво, с аромат на нещо като ванилия, ъ-ъ с лек намек за… наистина… — май че шоколад. Беше ли възможно? Ако не беше пила виното на вечеря, двете малки бутилчици шампанско и сега коняка, тя вероятно нямаше да каже това.
— Това, което усещам в одеколона ти, шоколад ли е или аз полудявам?
— Не знам — отговори той типично като мъж. — Вземам го от един магазин в Сан Франциско. Обаче е френски. Забравих името.
—
— Не се подценявай. Аз адски много харесвам парфюма ти, иначе нямаше да съм тук.
Това беше прекрасно. Лаконично, но сладко.
— Е, това не е някакво пристанище в бурята.
— Тук няма буря, скъпа. Знам какво правя.
— Добре че поне един от двамата знае. Аз не съм толкова сигурна.
Той присви вежди.
— За?
Тя въздъхна.
— Знаменитости като теб. — Тревогите й за убийците отстъпиха пред по-основните, всекидневни съмнения.
Той се усмихна.
— Всичко това са глупости. Аз съм обикновен като всички останали.
— Мо-о-ля?
— Добре де, познавам малко повече хора от теб.
— Първокласен списък с хора, които познават много добре червените килими по цял свят.
— И какво общо има това? — Тъмният му поглед изведнъж стана напрегнат. — Сериозно?
За момент тя издържа на погледа му, после се стопи под момчешката му усмивка, която се появи като слънце след дъжд и с един замах заличи ефикасно всички червени килими по света. Той заприлича на хлапе от някое малко калифорнийско градче.
— Значи можем да зарежем тези глупости със знаменитостите? — промърмори той.
— Да, предполагам. — Невероятно как успя да се преобрази с тази шибана сладка усмивка.
— Няма ли да опитаме с нещо друго освен да се забавляваме?
— Предполагам.
Той се разсмя.
— Ще ми създадеш комплекси.
Тя се усмихна.
— Може би е време някой да го направи.
— Значи ще ме приемеш?
— Мислех си за това.
— Не толкова дълго колкото аз си мисля…
— Да бе!
— Откак те видях за пръв път — поясни гладко той. Беше ясно, че не е аматьор с жените.
— Добре… наравно сме. Изглеждаше дяволски красив в онези плувки.
— Джорди също те хареса веднага. — Поне това беше вярно. Колкото до него… може би той я беше забелязал и просто бе оставил това да се регистрира в подсъзнанието му.
Дъщеря му бе толкова важна за него. Боже, как й се плачеше или поне й се искаше да се впусне в някоя от онези песни от семейните филми като Звукът на музиката…
— Е, приключихме ли с този коняк?
— Искаш ли?
— Предполагам. — Мамка му, не трябваше да го прави!
— Радвам се. Адски е трудно да си джентълмен.
Задоволителната му прямота, заедно с усмивката, направиха много, за да смекчат чувството й за вина. Оставяйки чашата си, той взе нейната й я постави до своята.
— Все още можеш да премислиш — обясни той, изправяйки я на крака. — Но след пет минути — допълни с усмивка — не мога да дам гаранции.
— Връщам ти го. Досега сдържах плътските си импулси. Предупреден си.
— Добре — промърмори той и я дръпна към тялото си. — Агресивна жена. Това ми харесва.
— Не толкова, колкото на мен ми харесва това — прошепна тя, разтърквайки бедрата си върху огромната му ерекция. — Най-добре е да имаш нещо за предпазване.
— Няма проблеми.
— Значи всичко е наред.
— Една малка уговорка.
У-ха, ето къде ще каже:
— Какво? — Тя се отпусна назад, за да срещне погледа му.
— Просто не искам с това да прецакваме дървената къщичка на Джорди.
— Имаш предвид, че е само за една вечер.
Той не беше сигурен какво се крие в тона й, но беше сигурен какво му трябва от нея в дългосрочен план.
— Просто не искам по-късно да се вбесиш и да зарежеш сделката ни.
— Значи ти вбесяваш много жени?
Отново този двусмислен тон, но той отговори честно, защото нямаше смисъл да не го прави.
— Понякога.
Тя сложи ръце на гърдите му и го отблъсна.
Мамка му, помисли си той. Прецака нещата.
