— В моя свят сексът си е секс. А дървените къщички са си дървени къщички — тя се усмихна — и двете никога не ще се срещнат. Как ти се струва това?
— Освети деня ми маце. — И я дръпна обратно.
— Стига ти да осветиш нощта ми, сладурче, всичко ще бъде супер.
Той се усмихна.
— Сега усещам напрежението.
— Искаш да кажеш, че таблоидите са грешили — че не можеш да задоволиш пет жени за една нощ?
— Не съм казал такова нещо.
— Арогантен мъж.
Той се усмихна.
— Не е хвалба, ако можеш да го направиш.
— Е, сега аз очаквам нощта с нетърпение.
— Шегата настрани — отвърна нежно той, — аз също.
Въведе я в спалнята сякаш беше ходил там и преди, но тя нямаше да го разпитва за познанията му по плановете на хотела, тъй като имаше да върши по-добри неща. Либидото й се фокусираше върху краткосрочни цели под формата на незабавно удовлетворение.
И кой не би се чувствал така, когато типичният жребец Джони Патрик — със славата му за пет жени на вечер — я водеше към леглото. Да не говорим, че той беше толкова красив, че буквално можеш да свършиш само като го гледаш. Повърхностна оценка, може би, но вярна. Което възбуди и разтрепери всичките й сетива, а центровете й на удоволствие жадуваха за действие, а песента о-чак-ва-не зазвуча натрапчиво в мозъка й.
— Седни за минута — нареди й той, вдигайки я върху леглото с балдахин. — Ще дръпна завесите. Достатъчно сме високо, за да можем да виждаме Айфеловата кула от тук.
Искаше й се да каже, че не знае дали може да чака и минута — ако изобщо можеше да събере две думи в свързано изречение.
Той изглежда не забеляза — жените, лишени от дар слово вероятно бяха нещо нормално в живота му.
— Гледката ще ти хареса.
Тя се усмихна и кимна, макар че гледката, към която се бе втренчила точно сега, беше повече от прекрасна, благодаря. Охотно можеш да се удавиш в тези секси очи, усмивката му можеше да стопи полярния лед, докато здравото му, мускулесто тяло…
— Гледката не може ли да почака? — извика сподавено тя.
Бърза, светкавична преценка, после мигновена усмивка.
— Няма проблем — промърмори той, пресягайки се надолу да вдигне полата й над бедрата. — Нуждаеш се от незабавно удовлетворение, нали? — Това бе въпрос, който не изискваше отговор, защото той вече плъзна средния си пръст под разклонението на бикините й и го прокарваше по копринено влажната й цепка. — Хммм, прекрасно…
Възбудена, нетърпелива, тя потрепери от внушаващото секс мъжко очакване в грубия му и същевременно нежен тон.
— Нямаше да изтраеш ако бяхме отишли за по едно питие. — Плъзгайки пръст нагоре и навътре, той прошепна в устата й: — Какво ще кажеш да те съблечем? — Докато я целуваше добави втори пръст към първия, а после, с малко затруднение, и трети. — Хей, хей, отпусни се — успокои я той, полагайки я бавно по гръб с другата си ръка. — Ще го направим бавно и спокойно…
Всъщност той не очакваше отговор, тъй като очите й бяха затворени, а бедрата й се извиха над ръката му. Макар че ако се нуждаеше от разрешение да продължи, стонът й бе напълно достатъчен.
А той вече чу толкова много стонове.
— О-о-о-о, Боже!!! — Сетивата й се изливаха в плен на трескава страст, в един възбуден, кипящ екстаз, докато нежните пръсти на Джони се движеха в нея с ясна посока, с невероятната чувственост на познавач. Галейки и масажирайки деликатно, той си пробиваше път наистина бавно, притискайки нежно онази твърда точка в горната част, после отпускаше — отново и отново, връщайки се по пътя си с виртуозна концентрация и вещина, която щеше да я докара до края наистина, наистина,
Особено след като палецът му същевременно се намираше върху чувствителното й място, а стъпките от танго, които танцуваше там, го правеха сигурен победител.
— Едно толкова влажно местенце ще издържи с часове — прошепна той с усмивка, която се усещаше под ниския му, дрезгав глас.
Добре — това свърши работа. Не че тя имаше как да стигне по-далеч, но мисълта за часове в леглото със страхотните ръце и твърдия член на Джони Патрик, да не споменаваме за сладките му и възбуждащи думи, беше точно това, което й трябваше, за да я тласне…
Свършването й дойде с леко, проблясващо трептене, което избликна навън от възбудената й, пулсираща сърцевина на все по-широки кръгове, бързо набирайки скорост и сила, докато стигна до външните граници на чувствеността, където избухна с такава експлозивна сила, че оргазменият й вик стресна дори един мъж, който си мислеше, че е чувал всичко това.
Мамка му, помисли си той със звъннали уши. Тази дребна архитектка на дървени къщички била адски страстна.
И тя свърши буквално след секунди.
И той бе дяволски сигурен, че не симулира.
Макар че, дори да беше така, той сметна, че ще прекара една наистина интересна нощ.
Секунди по-късно клепачите на Ники се надигнаха бавно.
— Уха, благодаря — промърмори тя, а зелените й очи излъчваха смарагдов блясък под светлината на лампата.
— Не говори за това — усмихна се Джони, измъквайки пръстите си. — Удоволствието бе изцяло мое. — Той посочи към прозорците. — Какво ще кажеш за Айфеловата кула след като се поуспокои и можеш да се насладиш на гледката? Наречи го сантименталност, но Париж си е Айфеловата кула.
Тя се усмихна лениво, самовглъбено.
— Разбира се. Време за почивка.
Той присви вежди.
— Да не работим по часовник?
— Съжалявам, моя грешка. Не исках да те притискам. Макар че с такава възбуда като твоята… — Погледът й се спря върху слабините му. — Предполагам, че твоят часовник и моят показват едно и също време.
— Нямаш нищо против да попиташ, нали?
— Не знаех, че ще спреш.
Боже, той бе свикнал толкова много да угажда на жените. Усмивката му се появи веднага — очарователна, дори в нея се четеше извинение.
— Не съм — отговори той, отивайки да дръпне завесите. — Прости ми, вероятно часовата разлика нещо ми е прецакала мозъка.
— Няма за какво да ти прощавам. Вероятно говоря повече от необходимото, но смятам, че ти си по- склонен да получиш каквото искаш по този начин — подразни го тя.
— Ще видя какво мога да направя — отвърна той и дръпна шнура — за да можеш ти да получиш каквото искаш. — Сексът си е секс и само секс, напомни си той. — А сега виж това — допълни с очарователна усмивка. Дръпна завесите и ето я Айфеловата кула, цялата осветена като коледна елха.
— Оох, абсолютно великолепно! — възкликна Ники, изправяйки се в леглото, за да се наслади на величествената гледка. Високата кула бе очертана в бели светлини на фона на тъмното небе, а звездите блещукаха в ореол около нея, най-впечатляващия символ на Париж направо в центъра на прозореца на спалнята й. — Знаеше ли, че стаята е с такъв изглед? — промърмори тя, поразена, изпитвайки отново един от онези стряскащи моменти.
— Мислех, че ще ти хареса.
