Френска целувка

постъпка. Реши да й даде онова, което държеше в джоба си.

— Докато бяхме в Цюрих, Каз купи малко бижута за жена си — подкара изведнъж той забързано и притеснено, сякаш, веднъж решил, искаше да каже каквото има да казва колкото може по-бързо. — Този бижутер очевидно е голям специалист, така че докато бях там, ти взех това. — Извади от джоба си малка кадифена кутийка и я отвори с палец. — Какво мислиш?

— Мили боже!

Той не можеше да проумее възклицанието й, опулените й очи или може би не трябваше да бърза толкова, когато подаряваше годежни пръстени.

— Хубав ли е, или не е?

— Огромен е.

— Каз казва, че жена му харесвала огромните, не е каламбур — усмихна се едва доловимо той, чувствайки се по-добре, защото сега Ники се бе ухилила до ушите. — Пробвай го. — Той извади диамантения пръстен от кутийката, вдигна лявата й ръка и пъхна пръстен с размерите на Роуд Айлънд на безименния й пръст. Мислех си за един продължителен годеж… за да можем да се опознаем, ако разбираш какво имам предвид. Защото няма смисъл да скачаме отвисоко в плитка вода и да си чупим вратовете само заради това, че не сме обмислили всичко. Макар че този път съм трезв и сериозен и предполагам, че е много по-различно от последния път, но… — той отново се усмихна — за всеки случай.

Сега тя знаеше какво означава сащисване. Отчасти това бе вцепеняване, отчасти — да чуваш глас от никъде, който ти казва: „Най-добре провери това“, отчасти — фантазия от холивудски сценарий. Тя преглътна и заговори с нещо, което се надяваше да е нормален глас, но от устата й излезе само шепот.

— Това предложение за женитба ли е?

Дълго, дълго, дълго мълчание този път. Очевидно тя не бе единствената, която халюцинираше.

— Ако нямаш нищо против — отговори най-накрая той, — да, предполагам, че може да се нарече и така.

Макар че малкото гласче в главата й крещеше: „Няма ли да млъкнеш, мамка ти!!!“, тя се опита да използва рационалните си мисли.

— Не се познаваме много добре — отбеляза. — Почти не се познаваме — допълни, подтиквана от мъничкото останал здрав разум, който не подскачаше по улиците и не крещеше „Алилуя!“

— Онова, което знам за теб — отговори нежно Джони, като всяка сричка бе наситена със сексуални внушения, — наистина ми харесва. Но… — той промени малко становището си, сякаш реагираше на значимостта на нейното твърдение — чувам какво казваш. Предполагам, че ще трябва да се запознаеш с родителите ми и с брат ми… по някое време. — Мъжкият закон за семейните задължения в действие. — Ще трябва да отидем да се видим и с твоето семейство. Но Джорди е единствената, която наистина има значение, когато вземам някакви решения — допълни той, възприемайки дъщеря си през много по-различна призма. — А тя те харесва, то си личи. Значи всичко е наред.

— Казваш, че се ползвам с нужното одобрение.

— Хей, не подивявай. Не исках да прозвучи така. — Той спря за малко. — Да, всъщност исках. Джорди наистина има голямо значение за мен. Какво да кажа?

Ники се усмихна.

— Не съм подивяла. Просто бях дръзка. И за твое сведение, това е повече от добре. Нямаше да те харесвам ако дъщеря ти не беше толкова важна за теб. — Всъщност това бе първото нещо, което тя бе забелязала у него, е… може би второто, след адски красивата му външност, на която не можеш да не обърнеш внимание ако не си сляп.

Той въздъхна.

— Значи казваш „да“?

Тя се учуди дали на този свят има жена, която би казала нещо друго.

— Какво ще кажеш за „може би“? — Може би бе малко луда, за да не се възползва веднага от възможността да се омъжи за най-секси мъжа на света. Но така ставаше с хората, стъпили здраво на земята. Тя нямаше да скочи от самолет без парашут.

Той се намръщи и свъси вежди.

— Какво, по дяволите, означава това?

Тя се усмихна, харесвайки това, че той се извисява разтревожен над нея, харесвайки това, че той наистина е най-секси мъжът на света и я желае.

— Процентът е висок, повече да, може би, нали? Но бракът е нещо важно. Не е прескачане до бакалията. Самият ти каза, че искаш продължителен годеж. Аз просто се съгласявам с идеята.

— Разбрах. — Изглеждаше облекчен. — И си права да бъдеш предпазлива. В този бизнес, има твърде много серийни бракове и любовни афери за по една нощ. На мен също не ми трябва нещо такова.

— Като говорим за афери…

Той хвана ръцете й.

— Тук със сигурност всичко е наред.

— Чудя се за любовта.

Той не успя да я погледне в очите.

— Хей, не се панирай — промърмори тя. — Аз също не знам какво правя по този въпрос. Особено след връзката ми с Тео, когото си мислех, че обичам, а се оказа, че не е така, защото сега съм абсолютно сигурна, че обичам теб.

Лицето му грейна.

— При мен е същото. За сигурността.

— Ето какво имах предвид като казах може би. Много си падам по теб и просто искам да се уверя, че не съм напълно побъркана да изпитвам такива чувства след като не те познавам отдавна. Смятам, че ми трябва малко време да стабилизирам страстите си, които са слепи и не подлежат на никакъв контрол.

— Без майтап! Онази първа нощ в Париж нещо просто прещрака. И не по обичайния начин. Макар че не беше свързано само със секса — усмихна се той. — Не омаловажавам онова, което преживяхме там. Но това беше различно… е различно.

Каквото и да означава.

— Да, каквото и да е. — Той се усмихна. — Какво ще кажеш да решаваме заедно?

Заедно. Каква прекрасна дума, помисли си тя. Проста, но все пак невероятно сложна. Сърдечна. Мека като котенце. Уютна. Розови залези и разходки по плажа. Уха… Тя сякаш влизаше в някоя коледна картичка.

— Това ми харесва — отговори просто тя.

— За малко да забравя. Донесох ти и още нещо. — Той се пресегна и дръпна една пазарска чанта от покрива на колата й. — От Жан-Пол. — Джони бе направил специална поръчка от Цюрих и я бе изпратил до летището в Париж, където се бяха заели да му я изпълнят. — Изпраща ти комплименти.

Ники надуши разкошния аромат на шоколада от онази партизанска фабрика в Петнадесети градски район още преди да извади голямата червена кутия от торбата.

— Как се сети за това? — изписка тя, скъса панделката и й потекоха слюнки.

— Май харесваш тези неща — отбеляза Джони с небрежността на човек, който не разбира пълната духовна мистика на шоколада.

Тъй като тя нямаше нито време, нито намерение да го вкарва в правия път, когато държеше в ръце пълна кутия с превъзходни бонбони, тя само промълви чувствено:

— Ти си абсолютно мил. — И му подаде капака и торбата. — О, боже! — Нямаше намерение да пищи, но не можа да се сдържи. Опулила очи, тя съзря подредените от Жан-Пол Русел шоколадови целувки върху възглавничка от захарен памук. Целувките образуваха думите: Обичам те. Два реда, два пъти Обичам те — достатъчно целувки, за да запази шоколадовия си рай за блажено дълго време.

Лапайки набързо една целувка, тя вдигна поглед към Джони и, усмихвайки се с пълна уста, вкусвайки с наслада и преглъщайки успя да изрече:

— Може би… можем да обсъдим… този… дълъг годеж… — Всеки мъж, който бе толкова невероятно