— Да, да… — Двамата мъже закимаха с глави като кукли на конци.
— Сега изчезвайте — нареди строго Казуо.
Мъжете се обърнаха и се препънаха един в друг, опитвайки се да избягат, и най-накрая изчезнаха тичешком надолу по стълбите, следвани по петите от бодигардовете.
Вдигайки ръка, Казуо извика сервитьора и поръча бутилка Круг14. Облегна се на стола си, пъхна медальона обратно в ризата си и се усмихна лениво.
— Бих казал, че мина добре.
Джони също се усмихна.
— Имаш подход.
— С такива хора… — Казуо махна с ръка пренебрежително. — Те познават само грубата сила. Е, да отидеш в Рим… — Той се усмихна. — Какво ще кажеш да поотпуснем малко след като си изпием питието? — Замълча докато сервитьорът им наливаше шампанското и оставяше бутилката в кофичка с лед. — Знам един прекрасен бордей недалеч от тук — продължи той когато сервитьорът се отдалечи. — Дискретен, спокоен, отлични вина.
— Аз не, но ти върви.
Казуо сбърчи чело.
— Добре ли чувам? Джони Патрик отказва секс?
— Не съм в настроение.
Казуо се усмихна.
— Още по-удивително. Да не би скъпата Ники да те е кастрирала?
— Не се бъзикай с мен. Всичко върви добре.
Казуо забеляза, че в тона му се съдържаше молбата „не настоявай“ и, тъй като бе добре възпитан и изискан, само отбеляза:
— Като си помисля, вдругиден жена ми организира вечеря за няколко изтъкнати учени. Нещо свързано с арктическата ледена покривка. Вероятно ще трябва да се появя там.
— Аз също трябва да се връщам. Длъжник съм ти, Каз — благодари му Джони, разбирайки, че приятелят му се е притекъл на помощ без да се съобрази със собствената си програма. — Аз съм наред следващия път.
— Радвам се, че успях да ти помогна. Доста време мина, нали? Странно как животът се изпречва на приятелствата.
— И двамата си имаме много повече проблеми отколкото когато се мотаехме насам-натам и бяхме едва двайсетгодишни. Хлапета… — Джони се усмихна. — Хлапашка работа… — Той сви рамене. — А сега… много повече, много повече работа.
— Ако се задомиш с тази дама с дървените къщички, може би ще си вземеш малко отпуск и ще ни дойдеш на гости.
Джони харесваше начина, по който Каз се изказваше за жена си. Може би Каз беше прав за това, че човек познава кога жената е най-добрата. Може би трябваше да има достатъчно разум и да види светлината и сам.
— Ти и жена ти също можете да ни идвате на гости понякога — предложи той.
— На нас? — попита провлачено Казуо.
Джони се намръщи.
— Майната ти…
Казуо се усмихна.
— Случва се и на най-добрите, брато.
— Разкарай се! Дори не съм сигурен дали съм се замислил за тази идея.
— На мен ли го казваш…
— Това никак няма да ми помогне, мамка му — въздъхна Джони.
— Нима надушвам някакво романтично настроение? — попита с усмивка Казуо. — Разбира се, че не.
Джони въздъхна пак.
— Знам ли, по дяволите! Но със сигурност знам, че ако реша да се женя отново, то ще бъде поради всички възможни основателни причини. Дори да означава, че ще трябва да проумея тези глупости за любовта и романтиката — той се усмихна, — ще трябва да ги проумея.
— Препоръчвам диаманти като начин, по който най-вероятно ще разрешиш дилемата си — предложи Каз. — Предлагам ти да занесеш един голям за Ники. Познавам един много добър бижутер.
— Забрави!
— Няма да ти навреди да погледнеш. Густав ще отвори магазина си заради нас. Аз съм добър клиент. — Той вдигна чашата си и се усмихна. — За блаженото състояние на брачния живот.
Джони вдигна чашата си и също се усмихна.
— Няма начин!
Тридесет и осем
Следващия следобед, когато Ники излизаше от офиса си в края на работния ден, тя видя Джони облегнат на колата й и красив японец с дълга черна коса, застанал до него. Веднага разбра, че мъжът трябва да е Казуо.
И двамата се усмихваха.
Което означаваше, както тя се надяваше, че може да престане да се тревожи.
Беше адски напрегната заради отсъствието на Джони. Телефонният му разговор в Чез Панис беше обезпокоителен, а още повече — липсата на обяснение за бързото му заминаване. И още по-лошо — тя не можеше да се обади на някой от своите приятели или роднини и да изплаче страховете си. Само ако споменеше думата гангстер пред някого от семейството си, те щяха да се качат на първия самолет, да долетят тук и да я завлекат у дома. В Блек Дък гангстер бе дума само от филмите. Колкото до приятелите й… след една седмица тя не се чувстваше готова да им каже, че е влюбена. Първо щяха да си помислят, че е избрала човек от по-висша среда, и второ, че след седмица мъж като Джони Патрик дори няма да си спомня името й.
Което може би беше вярно.
Беше принудена да се тормози сама.
И очевидно всичко това бе за нищо, отбеляза весело тя, докато приближаваше до двамата мъже. И двамата бяха облечени небрежно с памучни панталони и тъмни тениски. Джони изглеждаше прекрасен както винаги, а приятелят му можеше да е японският Брус Лий; беше толкова невероятно красив.
Това само идваше да покаже, че всичките й тревоги са били напразни.
— Не остана дълго там — отбеляза тя, приближавайки ги с усмивка.
— Много бързах да се прибера у дома.
Ако някъде има трогателна усмивка, аз току-що й станах свидетел, помисли си Ники и всичките й опасения бяха пометени за миг от усмивката на Джони.
— Ники, искам да те запозная с Казуо Фукуда, Каз, това е Ники. Никол Леду, за да бъдем точни — допълни Джони, прегърна я през рамото и я дръпна по-наблизо до себе си.
Казуо се усмихна.
— Джони не говореше за нищо друго освен за теб.
— Вие двамата сигурно сте се учили на чар в едно и също училище — подхвърли весело Ники. — Но благодаря. Обожавам ласкателствата.
— Каз просто спря за минута, за да се запознае с теб. Прибира се вкъщи.
Когато Джони вдигна ръка, Ники забеляза черен мерцедес и шофьор, които чакаха до бордюра.
— Жена ми организира вечеря и трябва да се връщам — обясни Казуо. — Опитвам се да уговоря Джони да те доведе скоро в Токио.
Непринудеността на тази забележка я порази с далеч не толкова непринудено въздействие. Пулсът й започна да бие ожесточено. Дали това означаваше, че връзката й с Джони е нещо повече от… едноседмична афера? Или приятелят на Джони просто се държеше учтиво?
