се е забъркала с него, забърка и мен, а после и тази жена. Не бих те притеснявал, но се нуждая от твоето влияние.
— Не се извинявай. За какво са приятелите! Не мисли, че съм забравил как ме спаси от онези наркополицаи.
Преди години в Ел Ей Казуо бе сключил сделка за доставка на екстази, а Джони му бе подшушнал, че връзката му е вербувана от Агенцията за борба с наркотиците. Докато Джими Гордън, другарят им в сърфа, разказваше, че цял месец се наслаждавал на бордеите в Банкок, той всъщност сключил сделка с Агенцията и излежавал присъдата си в почивния дом за бели якички в Левънуърт.
— Предполагам, че някой трябва да си поговори с Юри — промърмори Джони. — Да го вкара в правия път.
— Това трябва да е достатъчно. Без неговия старец — Казуо сви рамене — той е кръгла нула, а неговият старец няма да се опълчи срещу баща ми. Знаеш ли къде можем да го намерим?
— Търся го. Трябва да достави един пръстен някъде. — Джони се намръщи. — И именно това е била причината да безпокои онова момиче. Шибаната Лиза откраднала пръстена, а после захвърлила кутийката в чантата на Ники, в моята кола.
— Защо, по дяволите, му е притрябвала кутийката?
— Добър въпрос. Но очевидно му е трябвала. Шибан задник.
— Е, ще трябва да го научим на добри маниери — усмихна се Казуо. — А сега ми кажи къде е станала кражбата на Лиза?
— В Париж.
— А, обичам този град. Щастлив съм там. Кажи ми, че ще притиснем Юри именно там.
— Още не знам, но хората ми се занимават с това. Скоро трябва да получа информация.
— Разкажи ми за тази Ники. Доста неприятности си навличаш заради нея.
— Тя е архитект. Строи дървена къщичка за Джорди.
— И?
— И ме възбужда, предполагам.
Казуо се усмихна широко.
— Защо ли питам? — Повдигна леко ръката си. — Все пак колко жени си познавал, които да са те възбуждали?
— Ти защо се ожени? — контрира го Джони, неуверен дали избягва въпроса или го пита сериозно.
— Баща ми я избра. — Казуо се усмихна. — Но Чийо се оказа прекрасен избор. Тя е независима, интелигентна и не се бои от мен. Ти да не мислиш да се жениш отново?
— Боже, не! Не и след фиаското с Лиза. Парен каша духа.
— Ако все пак стане, очаквам покана.
— Не се надявай.
— Както и да е. — Казуо не искаше да спори с приятеля си, но познаваше Джони отдавна и никога не го бе виждал да полага такива усилия заради жена. Ако беше комарджия — а той си беше такъв — би заложил доста пари на тази Ники. Нека да завъртя няколко телефона и да видя дали ще мога да проследя Юри. Вероятно моите хора могат да му хванат дирите.
— Той пътува с Раф Картена.
— А-а. Мекотело и плейбой.
Точно обратното, Казуо беше в абсолютна форма, експерт в бойните изкуства. На млади години бе живял в планината, беше учил при един легендарен майстор и се бе превърнал в смъртоносна сила.
Джони се изправи.
— Ако чуя нещо, ще ти се обадя. Коул се опитва да открие нещо. Бари охранява Ники, но аз искам лично да проверя сигурността й.
— Аз пък ще ти се обадя ако моите хора открият нещо преди твоите. Трябва да сме готови за тръгване до — Казуо сви рамене — най-късно вечерта, предполагам. Той се усмихна. — Освен ако не искаш да прекараш нощта с твоята дама.
— Не ме изкушавай.
— Сериозно, Юри може да почака. Ти си пуснал гардове след твоята душичка. Той не може да я нарани.
Джони си помисли да оспори термина душичка, но реши да не го прави. Защо да прави от мухата слон заради една небрежно подхвърлена дума. А и право да си каже, тя наистина беше много сладка.
— Ще поддържаме връзка.
— Ще чакам до телефона, скъпи — ухили се Казуо. — А когато това приключи, ще трябва да ме запознаеш с тази необикновена жена.
Джони присви очи.
— Не си много надежден. — Склонност към серийни сексуални връзки бе обичайна и за двамата мъже.
— Напомням ти, че съм женен мъж.
— Ако ми кажеш, че си верен на жена си, наистина ще започна да вярвам в чудеса.
— Нека просто да кажем, че си мисля за това. — Японската традиция винаги позволяваше на мъжете голяма свобода извън брачното ложе.
— Сериозно? — Джони не успя да скрие изненадата си.
— Сериозно. — Казуо се усмихна. — Жена ми е по-добра от всички останали.
Когато Джони излезе от апартамента, думите на Казуо — по-добра от всички останали — започнаха да кънтят в съзнанието му. Това не бе напълно нова мисъл. Когато се замислеше за Ники, той започваше да чувства почти същото.
Макар че — проклет да е, ако знаеше защо.
Но беше така.
И чувството нямаше да изчезне.
Тридесет и шест
Джони спря до офиса на Ники малко преди обяд. Нарочно. След като тя го разведе, той попита:
— Имаш ли време за обяд в Чез Панис?
— Не, но може би ще успея да отделя време ако имаш настроение да ми го върнеш довечера — усмихна се тя.
Плановете му бяха много неясни, но той я излъга.
— Разбира се… — защото искаше да стане така както той желае. Лош навик, може би, но отдавнашен.
И тъй като на лъжата краката са къси, докато обядваха мобилният телефон на Джони звънна. Казуо имаше информация за Юри. Джони се опита да приключи разговора бързо, но макар че се опитваше да говори възможно най-неясно, докато затвори Ники вече го гледаше странно.
— Това беше толкова мистериозно. Някоя жена ли те преследва? Не че е моя работа — побърза да допълни тя.
— Не беше жена — отговори бързо Джони. — Просто един приятел когото не съм виждал отдавна.
— Приятел, който очевидно заминава за Европа. — Дочула бе думата Цюрих.
— Да.
— Останах с впечатлението, че иска и ти да отидеш с него.
Джони обмисли отговора си. Макар че в крайна сметка трябваше да й каже, че заминава — веднага щом Казуо подгрееше самолета си — дали ще е за добро или за лошо ако й каже всичко. Майната му — какво толкова чакаше?
— Действително, днес следобед може да отлетя с него. Иска да разузная една гореща нова група заедно с него.
— Днес следобед?
— Ти ще бъдеш в безопасност. Бари и Коул са на поста си. — Искаше му се да каже:
