й подскаже защо ще пътува към Европа. А колкото по-малко знаеше Ники, толкова по-добре. Не искаше тя дори да се сеща отново за Юри и Раф. И най-вече, не искаше тя да се тревожи. Както с Джорди, той искаше да я защити от всички големи и малки неприятности в живота.
— На поста си? — изсъска тя с разгорещен поглед.
— Виж, това няма да продължи много. Само докато нещата се поуспокоят.
— Преди да те срещна не ми се налагаше да се тревожа и да се надявам, че нещата ще се поуспокоят — промърмори тя.
— Знам и се извинявам. Повярвай ми, хора като Юри и Раф не присъстват обикновено и в моя живот.
— Но тези истински гангстери са с бившия ти живот! Не го забравяй.
Сервитьорката, която пристигна с десертите им, изглеждаше стресната.
— Обсъждаме един сценарий — усмихна се Джони. — Creme brulee за мен.
— Бива те да лъжеш — промърмори Ники докато сервитьорката се отдалечаваше.
— Би ли предпочела да й кажа истината?
— Не, предполагам, че не — въздъхна Ники, знаейки, че предпочита никога вече да си няма работа с бившите му приятели. — Просто всичко това е толкова извън нормалния контекст на моя свят, че не съм сигурна по кой път да поема.
— Изяж си шоколадовия кейк. Ще се почувстваш по-добре.
— Имаш ли нещо против да престанеш? Не съм дете.
— Съжалявам; не исках да прозвучи така. Обещавам, че всичко това ще приключи. Много скоро. Гарантирам.
— Какво, по дяволите, означава това? — Гласът й звучеше все по-напрегнато.
— Просто се опитвам да те успокоя. — Невинните лъжи всъщност не са лъжи, нали? Те са просто социална необходимост. — Виж, ще се върна преди да си се усетила. Междувременно обаче трябва да те помоля за една услуга. Имаш ли нещо против след работа да минеш покрай онзи магазин с въжените люлки за Джорди? Вади ми душата да й я взема. Иска да си избере въжена люлка за дървената си къщичка, а това е по-скоро твоя територия отколкото моя.
Ники го погледна с неприязън.
— Променяш ли темата?
— Не, просто се сетих за това. — Добави още една лъжа към удължаващия се списък. — Кредитните ми карти са у Върни, така че купи каквото харесате двете с Джорди. — Той се усмихна. — И благодаря предварително.
— Не си мисли, че съм се подвела от това отклонение — сопна се тя, насочила вилицата си към кейка. — Но ще го направя заради Джорди.
Нямаше начин да започне да спори за отклоненията.
— Ще се върна след ден-два — обясни той. — А ако приятелят ми, Казуо, има време, ще го доведа, за да те запозная с него.
Тя дори не искаше да знае кой е онзи с името Казуо; не и ако искаше да се наспи довечера. По-добре да се справи с действителността, която познава.
— И не искам Бари и Коул да ми вървят по петите. Съгласен ли си?
— Те ще се държат на разстояние. Както и да е, това е само временна предпазна мярка.
— Щом казваш…
— Повярвай ми за това.
— На теб ти вярвам, но не и на ненадеждната ти бивша.
— Тя вече няма да те безпокои.
Всяка дума бе студена като лед.
И на този етап тя му повярва.
Тридесет и седем
Казуо бе пуснал опашка след Юри и се обади да получи свежа информация докато ги караха към хотела им в Цюрих. Оставяйки телефона след краткия разговор, той се обърна към Джони.
— Юри все още чака купувача си. — Усмихна се. — Не би се интересувал от пръстена на Катерина Велика от деня на коронацията й ако цената беше точна, нали?
— Не, благодаря Каз. Играй на сигурно, това е моето мото.
Усмивката на Казуо грейна по-силно.
— Ами ако Юри поиска да ти го даде?
Джони се разсмя.
— Някак си не виждам как Дутов Старши ще се съгласи с такава сделка, дори ако синът му се огъне.
— Мога да ти гарантирам бърза отстъпчивост.
— Макар да оценявам офертата ти, мисля да се придържам към пазаруването в Костко.
— Просто се опитвах да го направя по-интересно — Казуо погледна весело.
— Докато аз се опитвам всичко да мине гладко и лесно.
Казуо отпусна глава.
— Ти си шефът.
— Не точно. Баща ти е шефът, за което съм изключително благодарен. Но нека да не усложняваме нещата.
— Значи гладко и лесно — промърмори Казуо, макар да беше очевидно, че предпочиташе да си поиграе. — Ето какво става според последните доклади. Довечера Юри ще се срещне с купувача си. След като транзакцията приключи, предполагам, че купувачът, Гурбанли, ще иска да занесе трофея си в Баку, Азербайджан, където законите са — може да се каже — доста гъвкави. Това ще ни даде възможност да си поговорим с Юри без да се страхуваме, че могат да ни чуят от Интерпол или от някоя друга агенция, която следи жалките далавери на Гурбанли. Не че Дутов Старши не си пада по мъченията. — Казуо сви рамене. — Но синът му е кръгла нула, поне що се отнася до правителствените агенции.
— Шибаната Лиза — промърмори Джони, защото думи като мъчение бяха адски далеч от неговата вселена. — Ако не беше тя, изобщо нямаше да сме тук.
— Никога не успях да разбера защо се ожени за нея.
— Кой, по дяволите, знае защо правехме разни неща в онези времена — промърмори Джони.
— Вярно — съгласи се Казуо.
— А Джорди е повече от отплата за съсипания ми брак. Макар че майка й наистина започвала ми лази по нервите. Не трябваше да съм в Цюрих, за да преследвам някакъв боклук. Трябваше да съм си у дома с Джорди и Ники.
Казуо свъси вежди.
— Какво каза?
— Само докато всичко това отмине. Не ме гледай така. Временно е, разбра ли?
— Както кажеш.
— Така казвам — озъби се Джони.
— Отпусни се. Бракът не е чак толкова лошо нещо.
Джони го изгледа накриво.
— Не ми говори за брак.
— Може би, ако следващия път се ожениш за някоя, която не се дрогира.
— Ами ако не се оженя изобщо?
— Добре. — Но Казуо си мислеше, че може би трябва да започне да търси сватбен подарък — въпреки протестите. Джони полагаше големи усилия за тази жена Ники. Но очевидно не беше време да водят този разговор. — Искаш ли да се срещнеш с моя банкер докато чакаме клубът да отвори? Имам да свърша малко работа с него след като вече сме тук, а той може да ти спести куп данъци.
Джони се усмихна.
— Не познаваш моите счетоводители. Но разбира се, защо не? Нищо няма да ми стане ако
