послушам.
Двамата приятели прекараха един спокоен ден, а човекът на Казуо се оказа типичен швейцарски банкер. Любезен, добре облечен, с офис като във филм, обзаведен с масивни мебели, оригинални картини и скъпи килими. На чаша превъзходен чай той бе способен да предложи на Джони Луната, изчислено като освободени от данъци инвестиции и банкови сметки с висока лихва. Но нали швейцарските банкери от векове въртят бизнес с богаташите! Те разбират сметките по-добре от всеки друг.
След това двамата мъже пиха коктейли в хотелския си апартамент и си поръчаха лека вечеря преди да тръгнат да си разчистят сметките с Юри.
Извървяха пеш късото разстояние до голяма средновековна сграда на брега на езерото, която бе осветена пищно с неонови светлини. Сградата приличаше на някогашна църква, а външната й архитектура бе напълно готическа от горе до долу, макар че архитектурните детайли бяха толкова свежи и чисти, че бе по-вероятно да е имитация от деветнадесети век. Но независимо от времето, тя беше внушителна.
Влизайки през монументалните врати от лят бронз, Джони и Казуо се озоваха пред голям църковен кораб. Високият готически сводест таван бе подпрян с високи, прецизно издялани колони, а блещукащите факли на стената създаваха зловеща, затворническа атмосфера.
Една безобразна група, разположена върху някогашния олтар, бе надула усилвателите си и звукът тресеше цветните вимпели и флагове, висящи от тавана. Тълпата на дансинга отдолу се бе натъпкала от едната стена до другата, хората на бара се натискаха в три редици, а врявата бе оглушителна.
Джони и Казуо застанаха на върха на широкото каменно стълбище, спускащо се към партера, където телата се въртяха под шумната, енергична метал музика. Всеки цвят от дъгата осветяваше подскачащите глави отдолу, очевидно тежкият грим бе задължителен за предимно рокерската тълпа: пиърсинг и татуировки, кожа и вериги — любимата униформа.
— Виждаш ли някой познат? — изкрещя Казуо, опитвайки се да надвика дрезгавия рев.
Джони поклати глава.
Казуо направи жест, че му се иска да пийне нещо и посочи към бара.
Докато слизаха към бара Казуо докосна ръката на Джони и извика, приближавайки уста до ухото на Джони.
— ВИП секцията, първата маса отляво до парапета.
На масата седяха трима мъже. Навеждайки се близо, за да може Казуо да го чуе, Джони изкрещя.
— Онзи плешивият ли е купувачът?
— От плът и кръв.
Тримата мъже, изправени до стената, очевидно бяха бодигардове: мускулести, със зорки очи, небрежно облечени, всеки с издатина под мишницата.
— Хайде да вземем питиета — предложи Джони, изгарящ от нетърпение. — И изчакай.
Изпиха по две питиета преди плешивият да стане и да си отиде, а единият бодигард да се отлепи от стената и да го последва.
— Сега — заяви Джони и се отдалечи от бара.
Казуо го последва докато Джони си проправяше път през тълпата. Качвайки стълбите към ВИП секцията по три наведнъж, Джони пъхна на бияча една едра банкнота и прекрачи кадифеното въже, което отделяше секцията от мецанина. В този район шумът от музиката бе значително приглушен, сякаш парите притежаваха властта да отслабват дълготрайното оглушаване.
Джони отиде до масата на Юри, дръпна един стол и седна. Казуо взе стола до него.
— И това ако не е мъжът, който не може да задоволи Лиза — присмя се Юри, наперен с гръмкия си тон и ленивата си поза.
— Всеки не може да бъде голям доставчик — отговори ласкаво Джони.
— Странен човек. Хей, Раф, виж кой е тук. Бившият неудачник на Лиза.
Джони се усмихна едва-едва.
— Съмнявам се дали тя се интересува от веселите ти разговори или от интелекта ти. Но не сме дошли тук да си правим комплименти. — Той се наведе леко напред. — Дойдох тук да те предупредя да не припарваш край приятелката ми. Не искам да виждам край нея боклуци като теб. И като стана дума, стой далеч и от Лиза. Не искам да те виждам покрай дъщеря си. — Той се облегна на стола с ледено студен поглед. — Исках да ти предам това съобщение лично, за да разбереш гледната ми точка. За да може всичко да е кристално ясно. Не припарвай край тях. Разбра ли?
— Имаш кураж — озъби се Юри. — Това ти го признавам. Очевидно не знаеш кой съм.
— Знам кой си. Ти си една шибана путка.
Щом чуха думата путка двамата бодигардове се отлепиха от стената, но уверен във властта на семейството си, Юри вдигна ръка и ги спря.
— Трябва да си имаш едно последно желание, красавецо. Извини се или си мъртъв. — Той се усмихна мрачно. — А може би така или иначе си мъртъв.
— Съмнявам се. Първо, още сега можех да ти прострелям топките ако исках. Не е нужно да поглеждаш надолу. Още са си там. Но можеш да се замислиш и да се държиш учтиво с мен или ще бъдеш изнесен от тук на носилка. Беретата ми е насочена право към чатала ти. — В Европа бяха малко по-нехайни към оръжията, защото никой не можеше да си ги купи и съответно да ги носи. За разлика от Америка. Джони и Казуо бяха въоръжени.
— Ние сме четирима, а вие сте двама — предизвика го непокорно Раф, макар че погледна към бодигардовете за успокоение.
— Ще си изгубите тестисите преди главорезите ви да успеят да стигнат до тук. — Джони сви рамене. — Казуо те държи на мерник. Вие решавате.
— Може би ще поискаш да размислиш над думите на Джони и по други причини — промърмори Казуо, изваждайки един медальон изпод закопчаната яка на ризата си, нефритовия печат с полупрозрачен блясък под светлината на факела. — Двамата с Джони сме стари приятели. — Той се обърна към Джони. — Колко време мина, mon ami?
— Долу-горе петнайсет години.
Лицето на Юри пребледня, а Раф зяпна. Дори гардовете бяха достатъчно разумни и знаеха, че не трябва да помръдват при вида на емблемата на Фукуда, блеснала върху гърдите на Казуо. Репутацията и влиянието на клана Фукуда бяха страховити. В пирамидалната схема на организираната престъпност те се намираха на върха.
— Чакаме отговора ти — заяви многозначително Казуо. — Притеснил си приятелката на Джони; не е трябвало да го правиш. Не искаме да се случва отново. Сигурен съм, че баща ми също би бил благодарен да знае, че тя е в безопасност, че посещенията ти няма да се повторят. Нали разбираш как стават нещата — моите приятели са и приятели на баща ми.
За един кратък, злокобен момент думата
— Аз… аз… — Юри преглътна с мъка. — Аз… аз… това беше грешка — заекна той.
— И? — подкани го спокойно Казуо.
— Извинявам се, че я обезпокоих — избърбори бързо Юри, а очите му се стрелкаха на всички страни, сякаш търсеха път за бягство.
— Ти също, Раф, скъпи — нареди Казуо, а гласът му изплющя като камшик.
— Съжалявам — отговори бързо Раф. — Ние… наистина… съжаляваме.
— И това няма да се случва отново? — попита учтиво Казуо.
— Не… не, разбира се, че няма. — Раф кимна към Казуо. — Ние… не знаехме… имам предвид, че тя… той… ти е приятел.
— Ами ти, шибаняк? — Казуо мушна Юри с тънкия си пръст.
Юри се сви сякаш щяха да го бият и, потейки се обилно, прошепна:
— Ние… не знаехме… няма да доближим…
— До никоя от тях — насърчи го Казуо.
— Да, да… никога вече — успя да промълви Юри.
— Сега, мили мои, излезте да се поразходите. Приключихме с вас. Обаче едно последно предупреждение — не влизайте и в Калифорния. Разбрано?
