— Да, да, да — запъхтя се тя, а оргазмът започваше да залива сетивата й и тя желаеше да му отстъпи всичко докато трепереше на ръба.
Доволен, той се усмихна — този мъж, който се гордееше с това, че никога не се нуждае от жена.
— Крещи си ако искаш — промърмори той, давайки й разрешение в новооткритата си роля на властващ. — Никой няма да чуе.
Защитена от новите му, собственически чувства, тя само си помисли:
Екстазът се разля върху нея на триметрови вълни. Горещи, разпенени вълни, които вдигнаха тялото й във въздуха и я задържаха в едно просветващо, нажежено, жестоко сластолюбиво усещане за блаженство…
Боже, не беше ли късметлийка…
Тридесет и пет
На следващата сутрин Джони се извини след закуска.
— Имам среща в града — обяви той и се изправи на крака. — Ще се върна след няколко часа. — Погледна към Джорди и Върни. — Вие, момичета, имате планове за мола, нали? — Обърна се към Ники. — Ти ще ходиш ли на работа?
— Тъй като трябва да ръководя бизнеса си — Ники го погледна многозначително, — да, ще ходя.
— Защо да не се отбия в офиса ти след срещата си?
— За какво? — Тя не беше сигурна колко изкъсо иска да бъде контролирана.
Той се усмихна.
— Не знам. Почивка за кафе?
— Ще ти се обадя ако се наложи да изляза от офиса. Да не биеш път напразно — заяви тя с лека нотка на раздразнителност.
— Добра идея — отвърна той, игнорирайки весело нервния й поглед. — Сайонара, момичета.
Махна им с ръка и замина.
Без знанието на Ники този ден тя си имаше бодигард, макар че Бари получи нареждане да я следи незабелязано. Джони не искаше тя да се шокира след дискусията им късно през нощта в една от многобройните им почивки, тоест след спора им по темата за бодигардовете и за личното пространство. Но той си създаваше собствени правила по този въпрос.
Искаше да е уверен, че тя е в безопасност.
Юри и Раф не бяха най-милите типове на света.
В една от по-модните сгради с апартаменти на Руския хълм, Джони даде името си на портиера и мина през разкошното фоайе до частния асансьор, който обслужваше луксозния апартамент на последния етаж. Вратите на асансьора се разтвориха едва чуто когато спря на дванадесетия етаж и той влезе в просторно фоайе с ламперия от златисто тиково дърво. На пода имаше паркет с лабиринт от сложни шарки, цялото пространство бе осветено от старинни лампи, а стаята бе доминирана от блестящ костюм, броня от шогуната Токугава, покрита с червен японски лак и поставена в центъра на стаята, под сводест, огледален таван. Вековната броня никога не преставаше да го смайва с изключителното майсторство и чудното си великолепие, които засенчваха чисто функционалната й цел.
— Насам, сър.
Слуга с бяло сако се появи сякаш от никъде. Той направи жест на Джони да го последва, а миг по-късно отвори висока, украсена с бронз врата.
— Мистър Патрик — обяви деликатно той.
— Джони, влизай, влизай — покани го познат глас.
Прекрачвайки прага, Джони влезе в слънчева стая с изумителна гледка към залива.
— Очаквах те — усмихна се Казуо Фукуда. — Кафе, чай или нещо по-интересно?
Човекът, на когото Джони се обади предния ден в Токио, се излежаваше върху диван с пшеничен цвят, разперил ръце на облегалката. Беше облечен в копринен халат в барутно зелено, бродиран с жерави, а дългата му черна коса се спускаше по раменете; слабото му, вълчо лице се сбръчка в усмивка. Двамата с Джони се бяха срещали преди години на клубна сцена в Ел Ей, и двамата красиви, млади мъже, препуснали с наслада по бързата лента с безразсъдно пренебрежение към живота, закона и моралните традиции.
— Нека да е кафе — отговори Джони и седна в лъскаво кожено кресло. — Отдавна се отказах от по- интересните неща.
Един слуга се появи иззад паравана в ъгъла.
— Само попитах — вдигна ръце Казуо докато слугата наливаше кафето на Джони. — Макар да знам колко много цениш семейството си.
Джони се усмихна.
— Просто реших, че Джорди заслужава един татко, който да знае кой ден сме днес.
— Жена ми ме уверява, че подобни лишения ще се отразят добре и на мен. — Казуо махна на слугата да си върви.
— Препоръчвам ти ги.
— Сериозно се замислям. Скоро ще имам син.
— Поздравления.
Казуо се усмихна.
— Благодаря. Баща ми е във възторг. — Погледът му се разнежи. — Аз също. Сега имам други интереси, така че може би аз също ще започна да водя един по-консервативен живот. Финансирам един институт, който изследва влиянието на глобалното затопляне върху морския живот. — Усмихна се едва-едва. — Жена ми е морски биолог, така че имам стимул.
— Каквито и да са причините, все пак е страхотно, че инвестираш в бъдещето. Обади ми се ако търсиш пожертвувания. — Дипломата на Казуо по финанси от Сорбоната беше подходящ за ролята му като главен финансист. Пост, който той заемаше и в организацията на баща си.
— Може, макар че сега това е частна инициатива. — Свъси вежди. — Баща ми предпочита да остана на заден план.
— Разбрах. — Бащата на Казуо ръководеше най-голямата якудза. И тъй като правителството и силите на реда в Япония имаха дългогодишни взаимоотношения с якудза, основани на принципа живей си и остави другите да живеят, Джони разбираше, че в случая е необходима дискретност.
— Е, разкажи ми подробностите, mon ami. Къде отиваме; какво ще правим?
— Трябва да внуша страх от бога на сина на Дутов. Той тероризира една моя позната.
— Позната?
— За която ме е грижа.
Казуо свъси вежди.
— По какъв начин?
Джони сви рамене.
— Не знам. Но се вбесих когато те нахлуха в къщата й и я уплашиха. Искам той да си плати.
— Колко?
— Колкото е достатъчно, предполагам. Не съм неразумен. Осъзнавам каква е силата на Дутов. Ето защо се нуждая от помощта ти.
— Защото баща ми превъзхожда Дутов.
— Да.
Казуо се усмихна.
— И не си струва да ядосваш баща ми. Предполагам, че говориш за Юри. Той е хулиган.
Джони се намръщи.
— И аз така разбрах. От всички доклади, които получих, се разбира, че е истински гадняр. Бившата ми
