очарователна. Наистина започнах да свиквам с този стил на щастие, помисли си Ники, вперила поглед в домакина си, който дразнеше Върни за мъжете в миналото й.
— Такива истории съм чувал — усмихна се той. — Носят се слухове, че веднъж във Вегас за малко не си разбила банката.
Върни се изчервяваше и се усмихваше едновременно.
— Случайно имах един добър приятел, който бе собственик на казиното. Защо да не спечеля? — отбеляза безгрижно тя.
— И си си купила къща в Холивуд хилс. Умно момиче — усмихна се отново Джони.
— Какво да кажа? Някои хора имат повече късмет от други — ухили се Върни. — Включително и настоящата компания, разбира се.
Сякаш като по предварителна уговорка, погледите на Джони и Ники се срещнаха.
— Положително, от моята гледна точка — съгласи се Джони и намигна на Ники.
— Татко намигна на Ники! Той я харесва! — Погледът на Джорди се завъртя към Ники. — Ти също ли харесваш татко? Кажи да, кажи да, Ники! Хайде!
— Баща ти е много приятен — отговори Ники, изчервявайки се като домат.
— Виждаш ли, тате, тя също те харесва! Той никога не крещи и винаги ти позволява да правиш каквото си поискаш — отбеляза Джорди и отново вторачи сините си очи в Ники. — Надявам се да останеш с нас завинаги… Кажи й, татко, кажи й, че може да остане!
— Е, Джорди, достатъчно — прекъсна я Върни, намесвайки се, за да поуспокои неловкото положение. — Няма да казваме на баща ти какво да прави. Той и Ники могат да уредят нещата помежду си.
Джорди бе заставена да мълчи, но чувствата й не бяха потиснати. Тя се усмихна и включи Ники във всичките си бъдещи планове, от любимия й фестивал на мажоретките през първата седмица от учебната година до пазаруването в мола и помощта при тренировките й по плуване.
Реакцията на дъщеря ми към Ники определено минава всякакви граници, отбеляза на ум Джони.
Особено след като Джорди едва понасяше няколкото жени, които бе водил по-рано в къщата.
Проверката на дъщеря му беше много важна.
Макар че той не бе напълно сигурен как да се справи с това.
Тъй като и двамата бяха доволни, но се чувстваха неловко, той направи това, което всеки страстен мъж би направил в подобна ситуация.
Реши да изпусне парата.
За да спазят приличието, Ники получи своя собствена спалня. Тя обаче се намираше на удобно място, до спалнята на Джони, така че по-късно през нощта, когато къщата утихна, тя чу как вратата на спалнята й се отваря и не можа да сдържи усмивката си.
— Сигурен ли си, че всички са заспали?
— Най-добре да са го направили. Скъпа, не мога да чакам повече. — Джони буквално броеше часовете от момента когато спа с Ники за последен път. Безпрецедентен акт за мъж, който често не можеше да си спомни коя, къде и кога, нито пък броя на жените, преминали през живота му.
— Мислех си за теб, много, откак си легнах — промърмори Ники, наблюдавайки го как приближава под лунната светлина.
— Значи може да си в настроение.
— Нещо такова.
— Някакво извъртане ли чувам? Да не си се отчуждила от мен? — Щом приближи, той веднага започна да съблича халата й.
— Не е заради теб. Заради онази история сутринта. Трудно ми е да я разкарам от главата си. — Макар че гледката на такова разкошно мъжко великолепие беше добро начало, нейното либидо вече се противеше решително.
— Иска ми се да мога да прогоня всичко това. — Както и щеше да направи ако плановете му се осъществяха. Повдигайки завивките, той се мушна в леглото до нея. — Сега си в безопасност — промърмори й, навеждайки се да я целуне. — Нищо и никой не може да те нарани.
Целувката му бе толкова нежна и мила, утеха за тревогите й, а ароматът на одеколона му — толкова познат и успокояващ, топлината на тялото му — защита срещу всяка несигурност. Някаква уютна, мила сигурност я обгради, когато той я взе в ръцете си и накара света да изчезне — или поне да се смали до сладките, ограничени пространства на блаженото желание.
— Ще те накарам да забравиш — промърмори той, отпускайки тялото си върху нейното. — Обещавам.
— Би било чудесно. — Плъзгайки ръце върху раменете му, тя го дръпна по-наблизо до себе си. — Мога да се възползвам от някоя твоя запазена марка за забрава…
— Добре, защото…
— Не можеш да чакаш — прекъсна го Ники, харесвайки това, че и двамата бяха обсебени един от друг.
— Той не може да чака — поправи я той, а усмивката му беше едновременно сладка и секси и главата на ерекцията му приближаваше към нея.
Но когато влезе в нея, той го направи с такава внимателна сдържаност, сякаш разбираше колко уязвима е тя все още. Плъзна се във влажния канал бавно, деликатно, сякаш тя се нуждаеше от успокоение.
Макар че членът му, който си проправяше път в нея, правеше точно обратното, но докато стигне до целта си и я изпълни докрай, тя едва не припадна от копнеж. Не че тази негова загриженост и тревога за чувствата й не бяха също толкова силни афродизиаци. Сърцето и душата й се стоплиха, заедно с други, по- подходящи за случая части от нейната анатомия, които пулсираха и туптяха, обзети от похот и още копнеж. Ако мозъкът й не се фокусираше все повече към онези нервни центрове, които се намираха непосредствено до ерекцията му — които я обграждаха, — тя щеше да му каже, че умението му да всява забрава е първокласно. Само ако не чакаше, останала без дъх, следващото му ловко разклащане в нея, тя би могла да направлява този механизъм мозък-език, който й бе нужен, за да говори.
— Как е това? — промърмори той, плъзгайки ръце под дупето й, повдигайки я по-нависоко, за посрещне плавния му тласък надолу. — Така по-добре ли е?
Сякаш не знае, помисли си тя, толкова завладяна от пробождащото я удоволствие, че би отговорила в стихотворна форма, ако изобщо можеше да говори членоразделно.
Тя опита — защото обожаваше Хафез13, който знаеше всичко за страстта, но задъханият й отговор остана нечут, несвързан и определено не поетичен.
Но Джони разбра, защото той изпитваше същата безмълвна наслада. След всичките години чукане на други жени най-накрая извади късмет — цялото онова чукане бе нещо като пролог към това — истинското.
Преминавайки в бавен ритъм, той се опита да запамети всяка мъничка гънка и бразда в хлъзгавия й копринен канал. Това бе упражнение за доставяне на удоволствие, но може би той също така маркираше вътрешността й — изпълнявайки човешкия еквивалент на онова, което правят котките, оставяйки миризмата си, за да може да я разпознае като своя дори със затворени очи, в тъмното.
След като преодоля страха и ужаса си от сутринта, Ники се отдаде охотно на чувственото блаженство и забрава, приемайки вълните от плътско удоволствие като щедър дар.
Дар толкова чуден и необикновен колкото мъжа, който й доставяше тази наслада.
— Ти си най-добрият — прошепна тя, а думите й бяха пропити докрай с отпечатъка на сластта и нежната емоция, които бомбардираха сетивата й. — Най… най-добрият…
Какво, по дяволите, означаваше това? Най-добрият от какво? — помисли си с негодувание той. От сто други мъже? Раф тази сутрин, ако е можел да остане? Някой тип другата седмица или по-другата?
Ревността го стисна в стоманената си хватка… и то точно този мъж, който допреди седмица изобщо не разбираше значението на тази дума.
— Кажи ми, че усещаш това — промърмори той, дърпайки я силом към тласъка си надолу, тласкан от мъжки прерогативи, които преди му бяха неизвестни, а мисълта, че Раф и Юри са я видели полугола тази сутрин, изпълни внезапно мозъка му, мисълта за другите мъже, които са я чукали: — боже! — Кажи ми, че си моя — изръмжа той сякаш си беше загубил ума.
