стоплена и уютно в ръцете му, а фантазиите за спретнатата къщичка с бялата ограда винаги вървеше ръка за ръка с подобни приказни магии. Но тъй като не беше си изгубила ума, не заложи на годежния пръстен. Вместо това каза:
— Ти си се побъркал. Никакъв списък не е нужен, но благодаря за предложението. И най-вече бих искала никога вече да не се притеснявам за подобни хора.
— Няма. Имаш думата ми.
— Как можеш да бъдеш толкова сигурен? Те не са от хората, които биха живели по твоите правила.
— Повярвай ми. Сигурен съм. Но като имам предвид безопасността ти, защо не останеш при мен за известно време? Така ще ми е по-спокойно. — Изумително изявление, ако го доразвиеше. Но не го направи. Избегна удобно изводите от една подобна покана. — Какво ще кажеш?
— Ако ти нямаш нищо против. — Тя трябваше да признае, че мисълта да остане сама в къщата си не беше толкова привлекателна след като й опряха пистолет в главата.
— Разбира се, че нямам нищо против. Защо да имам?
Може би защото се беше зарекъл да няма никакви връзки след развода си.
Или защото се бе заклел никога вече да не се забърква с някоя жена.
Поне докато Джорди порасне и си замине — да кажем след десет години.
Но в момента той удобно загърби старите си клетви.
Кой знае защо?
Може би трябваше да обвинява тениската, която разкриваше почти всичко от тялото й.
Докато Ники се качваше да се облече и да си събере багажа, Джони завъртя няколко телефона, за да затвърди плановете си за лично отмъщение.
Но когато Ники слезе долу, той бе усмихнат и привлекателен. Взе й куфара, целуна я и каза:
— С нетърпение очаквам да се събудя до теб.
— Аз също — отговори тя, по-доволна и по-облекчена от щедростта му отколкото си мислеше, че може да бъде. Беше и почти влюбена, но това бе отделен въпрос, с който трябваше да се бори много сериозно.
От своя страна Джони никога не мислеше за любов. Никога не беше го правил — дори когато беше женен. Не че сватбата му беше планирана. Тя се случи в един безсъзнателен уикенд, когато нещата излязоха от контрол. Двамата с Лиза летяха от Вегас за Ел Ей, а когато се събуди на другата сутрин, видя брачното свидетелство на нощната си масичка. По-късно същия ден Лиза сподели, че е бременна и първото, което му дойде на ум, бе да я попита дали детето е негово. Но прецени, че е малко късничко за това.
Когато Джорди се роди, той се зарадва, че не е офейкал.
Тя се превърна в смисъл на живота му.
От този момент нататък престана да взема отпускащи наркотици.
Колкото до Лиза, след като той се откъсна от нарко сцената, тя се превърна в истинска досада.
Накратко, след като се освободи от Лиза, той избягваше трайните връзки с жени.
Досега.
Тридесет и четири
— Значи историята с ремонта — поясни Джони докато той и Ники вървяха към къщата му малко след това.
— Мен ме устройва. — Тя опита да се усмихне, но само успя да си напомни, че все още е разстроена от сблъсъка със злото рано сутринта.
Джони се протегна и сплете пръстите си с нейните, обвивайки ги с топлината на ръката си.
— Тук си в безопасност. Имаме възможно най-добрата охрана.
Портата в края на алеята наистина я успокои, да не споменаваме всички охранителни камери, които преди не беше забелязала. Всички те премигваха в дърветата и храстите като лични стражи на мира.
Тя въздъхна едва-едва.
— Скоро трябва да се върна към нормалното си състояние.
— Разбира се. Не че моето домакинство е най-нормалното, нали Джорди обръща всичко наопаки. — Той се усмихна. — В добрия смисъл, разбира се. Не се оплаквам. Но ти може и да не си свикнала с детската врява.
— Аз съм най-малката от три деца. — Този път усмивката й беше истинска. — Повярвай ми, свикнала съм със суматохата.
Той с удоволствие забеляза, че онзи призрачен поглед в очите започна да се разсейва.
— Само да не кажеш, че не съм те предупредил… — Той стисна ръката й. — Стегни се. Влизаме.
Намериха Джорди и Върни да закусват в кухнята заедно с Мария, и Джони се впусна в историята, за която се бяха договорили предварително.
— Ники прави ремонт в къщата си и бригадата я събудила призори — той се усмихна към Ники — с какво каза, с пневматични чукове?
— Сигурна съм, че шумеше като пневматичен чук.
— Както и да е, казах й, че може да се настани тук докато всичко у тях се оправи. Имаме много място.
— И тогава Ники ще може да завърши по-бързо дървената ми къщичка! — възкликна Джорди. — Ела, седни при мен — допълни тя, потупвайки по стола до себе си. — След като хапнем ще ти покажа най- готиния люлеещ се стол за моята дървена къщичка. С Върни го открихме в Интернет.
Джони срещна погледа на Ники.
— Не знам дали програмата на Ники…
— Ще бъде забавно — съгласи се Ники, заобиколи масата и седна до Джорди. — Ще го видим след закуската.
Не се канеше да предложи на Ники да си вземе един почивен ден; знаеше какво да прави. Но беше доволен, че тя реши да си отпочине. Не че за няколко часа или за ден щеше да забрави какво й се бе случило.
Нито пък той.
Той вече си имаше списък с хора, които щяха да си платят за онова, което й бяха причинили.
Както бе предвидено, Джорди намираше работа на всички. Няколко часа от сутринта бяха посветени на дървената къщичка, макар че работата по нея беше спряна временно. Джорди и Ники избраха мебели от Интернет и прибавиха към плановете приказни светлини и легло на два етажа. Дори трасираха тайна пътечка до сградата, очертавайки я по тревата с розов спрей.
Всички си направиха пикник и хапнаха обяда си на хълма, където щеше да се издига дървената къщичка, синият Пасифик блестеше на слънцето, силният аромат на евкалипти изпълваше въздуха, а секвоите, които бяха по-стари не от Сан Франциско, но и от щата Калифорния, се издигаха високо над тях в цялото си грандиозно величие.
Докато хапваха фъстъчено масло и сандвичи с желе, чипс и бисквити — менюто на Джорди имаше предимство на този пикник — възрастните си пийваха превъзходен ризлинг, вино, което можеше да понесе такива широки и разнообразни групи храни.
Джони забеляза как Ники се отпуска видимо докато се хранеха, а алкохолът бе полезно успокоително. След обяда поиграха на пинг-понг и на видеоигри в къщичката край басейна, после поплуваха и приключиха следобеда на миниатюрното голф игрище на Джони. Джорди ги засенчи всичките в играта на мини голф — поне Ники и Върни. Ники не беше толкова сигурна за Джони. Но той винаги оставяше дъщеря си да печели.
В света на Джорди не съществуваха мрачни дни.
Освен случайните картини от живота на майка й.
Несъмнено още една причина, заради която Джони винаги защитаваше дъщеря си.
Вечерята този ден бе
