Така си е, помисли си Хейзард. Босонога, с коса, свободно падаща на копринени къдрици върху раменете й и басмена рокля на жълти цветчета, Блейз бе пълна противоположност на жената, която той бе видял преди четири дни при мадам Рестел.
— А защо Лидия да не задържи моите черни перли, Джон, като благодарност за гостоприемството. Аз вероятно няма да ги използвам повече.
— За Бога, не, дете мое — запротестира Лидия. Тя бе видяла двуредната огърлица от съвършено подредени перли на врата на Блейз, когато бяха пристигнали с Хейзард. Дори незапознатото й око бе успяло да прецени, че те струват едно малко състояние. — Просто вземете дрехите с моята благословия. А сега седнете и хапнете. Хейзард изглежда така, сякаш няма търпение да се захване с вечерята.
Хейзард яде като човек, който се бе хранил две седмици от просия. След вечерята тримата седнаха на верандата и гледаха как залезът преминава в полумрак. Лидия говореше, а Хейзард показваше най-доброто от държанието си — отвръщаше с готовност на обичайните въпроси, разказваше анекдоти от дните, преживени заедно със семейство Бейли, и като цяло упражняваше добре овладяното си умение да очарова. Блейз слушаше и през тези два успя да научи повече за миналото на Хейзард, отколкото бе узнала през цялото време, прекарано с него. Тук, на верандата с Лидия, той бе забравил за титлата си на вожд, която непрекъснато излизаше на бял свят в Монтана. Той изглеждаше така, сякаш от плещите му бе паднала огромна тежест. Сега беше просто човек, почиващ си в околността на Мисури и наслаждаващ се на спускащия се здрач.
Когато стана време за лягане, Лидия каза направо:
— Хейзард, докато сте под моя покрив, двамата с Блейз можете да забравите за всичките си неприятности. Ще спиш в гостната заедно със съпругата си и само да се опиташ да ми извъртиш някой номер, проклета да съм, ако не те заключа вътре.
Хейзард бе станал и тъкмо се канеше да си измисли някакво извинение, че трябва да нагледа конете, за да може после да спи в колата или под навеса за сено, но при наставническите думи на Лидия, той бързо премести погледа си върху нея с въпросително изражение на лицето си. Тя беше ужасно сериозна и изведнъж той отново се почувства като юноша. Тя имаше власт над него, винаги я бе имала. И докато Хейзард обмисляше възможностите, които му предоставяше това, което в нейните уста бе прозвучало като заповед, Лидия добави още нещо, изправяйки се в пълния си ръст, който отстъпваше на неговия с някакви си пет-шест сантиметра.
— И не си мисли, че не мога да те накарам да го направиш, Хейзард. По-тежка съм от теб с петнайсет кила и съм с доста години по-опитна.
След това заявление Хейзард незабавно прекрати размишленията си и се усмихна.
— И все още имаш онзи кос ляв удар, за който бих могъл да ти завиждам.
— Адски си прав. И хич няма да се поколебая да го използвам.
— Лидия, целият треперя от страх. — Той се обърна с жизнерадостна усмивка към Блейз и й се поклони, пародирайки дворцовия етикет. — Бихте ли желали да се оттеглите за през нощта, скъпа моя съпруго?
— С удоволствие — отвърна Блейз и постави с дяволита усмивка ръката си върху протегнатата ръка на Хейзард. Пръстите му се сключиха около нейните, така както го бяха правили стотици пъти преди, и тя усети един лек намек за топлота.
— Някакви допълнителни инструкции, Лидия? — шеговито попита Хейзард. — Не бих искал да те разочаровам.
— Хм — изсумтя Лидия и бутна стола си, разлюлявайки го в бесен ритъм. — За тия работи на са ти били нужни инструкции много преди да те мерна за пръв път. Хайде, омитай се.
— Да, мадам — меко промърмори той, изкозирува със свободната си ръка и издърпа Блейз зад себе си, първо през вратата, а после и по коридора.
След като влязоха в спалнята, той пусна ръката й, обърна се, за да затвори вратата, и се облегна с гръб на нея, с пръсти все още обхванали порцелановата й дръжка.
— Извини ме, ако прямотата на Лидия те е накарала да се притесниш — каза внимателно той, с тона, с който би представил свой роднина особняк на някой незапознат с неговия характер.
— Ни най-малко — отвърна Блейз, отпуснала ръце върху гравираната табла на леглото, с лице към Хейзард, който бе застанал от другата страна на ръчно изтъкания килим. — Всъщност мисля, че е много сладка.
Изведнъж Хейзард я погледна подозрително, а гласът му прозвуча плашещо меко:
— Това твоя идея ли беше?
Тонът на Блейз олицетворяваше обидената почтеност.
— Никога не бих те вкарала с бой в леглото си. Има си по-изтънчени начини за постигането на нещо подобно.
— Които ти сигурно си понаучила. — Думите му се изплъзнаха, преди да е успял да ги овладее.
— Ревнуваш ли? — Спокойният й поглед го преценяваше толерантно.
— Не.
— В такъв случай, това е доста неуместна забележка за един мъж, който е запознат и с най-дребните детайли в отношенията с жените. Това е все едно казанът да каже на котлето, че е черно. А ако си спомняш, моят опит с мъжете беше доста скромен. Все пак аз бях девствена… преди да те срещна — студено му отвърна Блейз.
Острият му отговор последва незабавно.
— И ти си го изпроси, доколкото си спомням — каза рязко Хейзард.
Блейз го погледна намръщено.
— Не споря за това. Но и ти не ми отказа.
— Опитах се — отвърна сухо той.
— Но не ми отказа.
Последва кратко мълчание.
— Обвинение ли долавям?
— Нищо подобно — отсечено отговори Блейз, съзнавайки ясно намеренията си. — Просто не съм склонна да приема една неоправдана поза на благочестие.
Тъмните му очи я наблюдаваха внимателно за един кратък миг. След това Хейзард възстанови самообладанието си и каза тихо:
— Права си. Съжалявам, ако съм те обидил. — И той отправи към нея онази своя непостоянна усмивка, така, напомняща за мъжа, облечен във вечерен костюм, във Вирджиния Сити. Явно той възнамеряваше да остане игриво учтив и тя се възползва от това обстоятелство.
— Аз също, ако съм те обидила — върна му жеста тя със също толкова прелестна усмивка, контрастираща с несигурността в очите й. — Е, мислиш ли, че можем да спим заедно, възпитано добронамерени един към друг? Очевидно, би предпочел да не го правиш, но не виждам смисъл да нараняваме чувствата на Лидия. Тя се държа чудесно и с двама ни. Бих искала — каза Блейз с леко замечтана въздишка, — да имам майка като нея. — И тя се отблъсна от леглото и отиде до прозореца, за да прикрие глупавите сълзи в очите си. Колко по-различен би могъл да бъде животът, мислеше си тя, сграбчила развълнувано плетения шнур на пердетата. Но в замяна на това Блейз имаше майка, решена да се добере до парите на баща й на всяка цена. Досега тя никога не се бе замисляла над привилегиите в живота си и винаги бе възприемала безбройните му щедри дарове като свое лично право. Не бе съзнавала от какво е била лишена. Топлотата на Лидия и непреднамереното й съчувствие я бяха изправили пред тази мъчителна равносметка.
— И като си говорим за майки — подхвърли Хейзард с неочаквано рязко раздразнение, — смятам да проверя пътя още веднъж. Ще тръгнем преди изгрев слънце.
Когато се върна, Блейз бе вече в леглото, облечена в огромната нощница на Лидия. Стаята бе мрачна, въпреки процеждащата се през дръпнатите пердета лунна светлина.
— Всичко изглежда спокойно — каза той, докато сваляше колана с кобурите си, без да съзнава ужасното чувство на самота, което изпитваше Блейз. — Колата е в плевнята. Лидия притежава доста земя и съседите не са наблизо. — Той седна на ръба на леглото и събу ботушите си.
Блейз наблюдаваше как мускулите на гърба му играят под тънката материя, а пулсът му бие ускорено близо до тъмната линия на яката му. Страшно й се искаше да може да го докосне и да успокои ритъма на
