Обяснението пред Синьо цвете и нейното семейство би поставило на изпитание и най-ловкия дипломат, а Хейзард знаеше, че е твърде уморен, за да даде най-доброто от себе си. Но, помисли си той, свивайки рамена, това трябваше да бъде сторено.
— Щеше ми се да можех да кажа, че съжалявам, но не е така — каза Блейз. — Аз се борих за правото си над теб. И пак бих го направила, ако се наложи. — Прекрасните й лазурни очи блестяха топло.
Едно от нещата, които обожаваше в нея, беше невероятната й духовна сила. Това беше жена също толкова смела и решителна, колкото беше и той самият. Измежду всички възможни жени в света, преминавайки през заплетените перипетии на съдбата, той бе намерил своята спътница. И тъй като мистиката бе пропила съществото му, той благодари на духовете. После се усмихна леко.
— Това няма да е нужно, биа. Благодаря ти. Аз също ще се боря за правото си над теб. — Нещо, което, помисли си той, му предстоеше да направи.
Преди да поздрави Синьо цвете, Хейзард свали Блейз от нейния мустанг — малък намек за неговите намерения. Това бе първият ход от сложните процедури, които щяха да последват, и той искаше намеренията му да са абсолютно ясни и за останалите.
Когато след това поздрави Синьо цвете, обожанието в нейните очи го разстрои за миг. Поради личната си незаинтересованост, той бе забравил, че полигамията беше нещо, което жените тук бяха възпитавани да приемат. Някои харесваха това положение по-малко от останалите, докато други, дори родни сестри, живееха щастливо с един и същ съпруг. Природата на всяка жена определяше отношението й към този факт. Бе забравил също така, припомни си стреснато той, колко покорна и млада беше Синьо цвете.
Тя отметна покривалото на входа за Хейзард и Блейз и ги последва вътре. Вигвамът бе подреден безупречно, на огъня се готвеше храна, а дрехите му бяха спретнато сгънати до постелята. Дори любимият му талисман беше поставен на почетно място. Той неспокойно си помисли за миг колко много знаеше тя за него.
— Легни, хапни, почини си. Аз ще се върна — прошепна той на Блейз и обръщайки се към Синьо цвете, заговори бързо на абсарокски. Той й се извини според обичая за своя вид, благодари й, че се е грижила за вигвама му, докато е отсъствал, и след това я попита дали би се разходила с него.
Тя се съгласи, зарадвана, че всички ще я видят с нейния годеник, покорна по природа и готова да удовлетвори всяко негово желание. Хейзард отиде с нея до вигвама на баща й и след проточилото се посрещане, което бе длъжен да изтърпи в името на учтивостта и което още повече изчерпи силите му и запасите от търпение, направи своето предложение. Вярно, стори го малко по-директно, отколкото бе възнамерявал, както и малко нетактично, но и подсладено от един огромен подарък, доста по-щедър, отколкото бе прието за подобни случаи.
Водеха го умората и нетърпението, а не разумните преценки за неговата собственост. Чувстваше се по- виновен, отколкото бе очаквал. Изражението на Синьо цвете беше несравнимо в своето обожание. Хейзард им даваше всичките си коне, като запазваше само Пета за себе си и златистокафявия жребец за Блейз. Той се извини за грубото си държание — да се предложи подарък така директно се считаше за неучтиво. Трябваше всичко да мине през посредник, роднина на семейството, но той бе пътувал двадесет и осем дни, както сам каза и добави, че се надява да го извинят за неговата недодяланост.
Голяма томахавка не бе забравил за първия му отказ и разбираше сега какво чувства сърцето му. Той познаваше чувството за достойнство и чест на Хейзард, а знаеше, също така, че дъщеря му е твърде млада и хубава, за да бъде сериозно засегната, и затова прие добронамерено неговото предложение. Синьо цвете плачеше и когато Хейзард си тръгна, той усети остър пристъп на безпокойство, предизвикано от нейните сълзи.
— Свърши се — каза Хейзард с влизането си в своя вигвам.
— Благодаря ти, Господи — въздъхна леко Блейз.
— Благодари на Голяма томахавка за разбирането — отвърна Хейзард, докато смъкваше ризата си през главата. — Ако го беше взел навътре, това можеше да трае и години. — Той събу мокасините си и се сгромоляса в постелята. — Прекалено съм изморен, за да се къпя. — Той затвори очи и пое дълбоко въздух на два пъти, после ги отвори и добави:
— Извинявай.
— Извинен си. — Блейз бе седнала до него с кръстосани крака, прекарала последния един час в очакване, неподвижна, опитвайки се да възприеме това, което ставаше, макар то да бе твърде налудничаво и плашещо.
— Яде ли?
Блейз кимна.
— Аз съм прекалено изморен, за да ям.
— Не би трябвало да заспиваш без…
Смуглата му стройна ръка се повдигна и мрачният му като полунощ поглед я спря безмълвно.
— Това, че сега си единствената ми жена — каза Хейзард и една момчешка усмивка, размита от умората, натрупана през дългото пътуване, озари класически красивите му черти, — не ти дава правото да ми опяваш.
— А ако го формулирам като приятелски съвет? — парира го Блейз с едва видима усмивчица, без ни най-малко да се е стреснала от думите му.
— Тогава може — отвърна й Хейзард и отвори широко обятията си. Устните му се усмихваха, а очите му бяха полупритворени.
— Доколко приятелски обаче? — подразни го Блейз, отпускайки се в прегръдката му.
— Обичайно приятелски според твоите представи. Но извънредно приятелският съвет не би бил на място в този случай, тъй като за пръв път преотстъпвам цялото си състояние от триста коня и то, само за да запазя позициите ти като единствена съпруга.
Това бе наистина нечувано извинение.
— Триста коня? — повтори Блейз изумена.
— Сега притежаваме само Пета и твоя кафяв жребец.
— Доста мило от твоя страна. — Тя го целуна леко. — Само като си помисля, че струвам цели триста коня.
— Първата ми спокойна нощ от двайсет и осем дни насам струва триста коня — поправи я шеговито той.
— Наистина ли мислиш да спиш цяла нощ — попита Блейз по трогателно горестен начин.
Той я погледна. Погледна жената, заради която бе пропътувал четири хиляди мили, за която се бе бил и убивал, за която бе платил триста коня и която за малко не му струва животът. Погледна жената, която бе донесла смисъла в живота му и се усмихна.
— Един час? — попита той, стараейки се да й угоди.
ГЛАВА 44
Едва бе настъпило времето, когато дивите гъски се отправят на юг, но тази година първият сняг падна в началото на ноември и това значително забави плановете на Хейзард за отварянето на мината. С идването на снега кланът се раздели на по-малки групи, които се установиха на различни закътани места в долината на Ветровитата река, тъй като така ловуването и изхранването на конете ставаше по-лесно. Хейзард и Блейз решиха да лагеруват сами през зимата.
Хейзард не се ядосваше, че ранните снежни бури бяха променили плановете му. През зимата всички мини бяха затворени, защото за промиването на златото бе необходима вода и със замръзването на реките и потоците работата се преустановяваше. Двамата с Блейз се наслаждаваха на спокойствието и самотата. Бяха останали един месец в поселището, а сега си бяха спретнали лагер в една малка планинска долчинка с достатъчно бизонска трева за двата им коня и поток, в който Хейзард пробиваше отвор през деня, за да може да се къпе и да има вода за двама им. Той бе направил за Блейз импровизирана вана от бизонска кожа, окачена върху дървена рамка и промазана с втвърдено растително масло, за да стане непромокаема. През вечерите той я наблюдаваше как се къпе и как детето им расте на светлината на огъня. Те разполагаха с достатъчно количество храна и топли завивки от бизонска кожа, както и дърва за отопление по планинския
