склон, които щяха да им стигнат за няколко живота. Вигвамът, затоплян от огъня, ги закриляше от снега, вятъра и студа. И така, когато снегът покри планините, а водите на Ече-та Каша замръзнаха, кратките зимни дни в Йелоустоун им принадлежаха изцяло.
Бяха се запасили с книги за четене, той й показа няколко абсарокски игри, а тя го научи на бридж с картите, които сама направи. Блейз учеше абсарокски и усъвършенстваше уменията си на готвачка, въпреки че Хейзард все още поемаше по-голямата част от тежестта. Той направи шейна от един кух дънер и през топлите следобеди отиваха да се пързалят по пухкавия сняг на склона.
Тяхната зима в усамотение се превърна в един дълъг меден месец — съвършен, щастлив и отделен от останалия свят, изпълнен с любов и радост от това, че детето им растеше силно и здраво в планинското великолепие на родната земя на Хейзард.
По Коледа термометърът слезе до двайсет градуса под нулата и небето се прочисти за около седмица за Северното сияние. Хейзард донесе едно малко борче за Блейз и го украси с панделки и изсушени плодове. В навечерието на празника тя настоя той да отвори първия си коледен подарък. Като малко дете, с очи светнали от удоволствието, че дарява някому нещо, Блейз проследи как Хейзард внимателно разгъва загънатото в кожа пакетче. Тя бе свалила черните си перли от огърлицата и бе извезала с тях цвете върху церемониалната му торбичка за тютюн. Линиите бяха разкривени и се преплитаха на места — тя никога не бе считала през детството си шиенето за особено необходимо умение, предпочитайки по-динамичните занимания. Всички недостатъци на началните й умения бяха очевидни върху фината, тънка кожа. Хейзард докосна несиметричното цвете от едната страна, после от другата, прокара леко гъвкавите си пръсти по скъпоценните черни перли, вдигна поглед към своята обична съпруга, която очакваше реакцията му с нетърпение, и каза меко:
— Това е най-хубавата торбичка за тютюн, която някога съм виждал. Когато отида с нея на церемонията през пролетта, всички ще позеленеят от завист.
Тя сияеше от щастие, а той никога не я бе обичал толкова.
— Отвори моя — нежно настоя той, кимвайки към големия, загънат в кожа от сърна пакет зад нея. Подаръкът не бе замислен точно като коледен, но след като тя бе започнала да говори за празника отдалече, той го приготви, за да й го поднесе тогава.
Тя се затрудни от вълнението си с кожените ремъци и се наложи Хейзард да й помогне да развърже възлите. Няколко секунди по-късно кожата бе разтворена и дъщерята на милионера онемя от възхищение. Тя разгъна безмълвно пищния хермелин и го разстла като разкошна драперия в скута си.
— Прекрасно — успя да прошепне тя най-накрая. — Невероятно прекрасно. — Стотици кожи бяха зашити така фино, че бодовете не се забелязваха, за да се превърнат в пелерина с качулка с хастар от черна коприна, избродиран с традиционните за абсароките геометрични форми.
— Облечи я. Надявам се да ти стои добре. — Той стана, разпъна пелерината и я задържа, за да може тя да я наметне.
Кожите легнаха нежно върху раменете й. Блейз я закопча под брадичката си й се завъртя бавно пред Хейзард. Изящната дреха проблясваше на светлината на огъня.
— Добре ти стои — лаконично отбеляза той, — моя бостънска принцесо.
— Как успя да се сетиш за нещо подобно? — попита Блейз, заровила брадичка в меката като плюш кожа.
— Не можех да оставя принцесата си да мръзне през зимата. Има и още нещо в джоба — добави той.
Блейз пъхна ръката си в дълбокия вътрешен джоб и измъкна оттам една кутийка, направена от брезова кора. Тя отвори капачето й и откри вътре мъничка перла, окачена на златна верижка върху мек зелен мъх.
— Много е хубав — каза тя и извади медальона от кутийката.
— Позна ли го? — попита Хейзард.
Тя го погледна леко объркана. Въпреки че между бижутата й бе имало перли, нито една от тях не беше на отделно украшение.
— А би ли трябвало? — попита тя.
— От роклята ти е…
— Областният Бал!
— Направих я, след като ти избяга от лятната кухня. Не зная, по-скоро тогава не знаех защо ми хрумна да я запазя. Духовете явно още тогава са знаели как ще се преплетат съдбите ни. Тогава те целунах за пръв път. Спомняш ли си?
Тя кимна.
— Никои не ме беше целувал така преди.
— Аз не бях целувал така никога преди това — каза Хейзард, мъжът, който се бе превръщал в любимец на всички жени в живота си.
— Покажи ми пак — каза дяволито тя, приближавайки се с една крачка към него.
— С удоволствие — прошепна той и я взе в ръцете си. — Весела Коледа, биа кара. И дано да изживеем още сто такива празника заедно.
— През следващата година ще трябва да купуваме подарък за още един член на семейството — напомни му тя.
— Чудесно — каза простичко той, със сърце изпълнено с обич към нея. — А сега ме целуни, за да видя дали си станала по-добра — подразни я той — след оная юнска вечер във Вирджиния Сити.
— Много добре знаеш, че аз съм най-доброто, което някога ти е попадало в ръцете — тросна му се тя сладко арогантна.
— Знам — каза той много, много нежно и я целуна.
Бе една от нощите в началото на март и над планините вилнееше снежна буря, когато Блейз събуди Хейзард и му каза:
— Чувствам се странно.
Той бе напълно буден, преди тя да е довършила фразата си. „Не трябваше да отстъпвам пред желанието й, бе първата мисъл, която му навя обземащата го паника. Не трябваше да сме съвсем сами тук горе, трябваше да сме при акушерката в Бобров Бент“.
— Какво му е странното? — попита спокойно той, въпреки че пулсът му препускаше.
— Не знам. Не мога да заспя. Гърбът ме боли.
— Дай да го разтрия. Обърни се на другата страна… Тук ли? Така по-добре ли е?
— Ммм, по-добре е.
Хейзард си припомни думите на Жълт щит. „Ще я боли гърбът ниско долу. По това ще разбереш, че се почва“.
И двамата бяха говорили с акушерката, която бе и лечителка в тяхното поселище през последната есен. Тя им бе обяснила какво да очакват и им бе дала указания за времето около раждането. Блейз бе поискала да е сама и Хейзард да й помага при раждането, а не някоя непозната жена. Той се бе опитал да я разубеди, бе поспорил здравата с нея, защото не се чувстваше способен да се справи с процедурата. Но накрая се бе предал, след като бе видял колко важно е това за нея. След като Жълт щит им бе обяснила какво да очакват, за да знаят какво да правят, Хейзард бе изпратил старата жена до нейния вигвам.
„Сега ми кажи какви проблеми могат да се появят — й бе казал той. — Щом ще сме сами там горе, аз трябва да знам“.
И тя му ги бе изредила. Хейзард си бе записал всичко и го бе запомнил след това. След този ден той си бе припомнял поне стотина пъти съветите на Жълт щит. Бе направил всички приготовления още преди седмици. Бе събрал сладкия чай и кедровите клони, които щяха да са им необходими, бе се уверил, че имат достатъчно съдове, които да напълни с топла вода, бе проверил по няколко пъти меките кожи, необходими за бебето.
Скоро и двамата се увериха, че контракциите ще започнат, и Хейзард я вдигна на крака.
— Сега трябва да вървиш.
— Не се чувствам в състояние да го направя. Кажи ми, че всичко ще мине добре.
— Разбира се, че ще мине добре. Хайде сега, върви, биа. Моля те. Облегни се на мен. — И те двамата
